ПЕТА ГЛАВА
— Ти избирай, аз нямам никакви претенции — нетърпеливо каза Тес. Тя гледаше напълно равнодушно блестящите топове плат, разгърнати върху столовете, масата и дивана в стаята й. — Изморявам се да гледам всичко това.
— Много лесно се изморяваш — облегна се Гален в креслото си и протегна дългите си крака. — Та ти дори и не погледна платовете.
— Няма значение. И без това си загубих много време — отвърна тя и погледна развълнувана към залязващото слънце. — Надявах се, че ще ми остане малко време да занеса преди вечеря една ябълка на Павда.
— Тъмносиният брокат е изключителен, Мейджира — каза убедително брадатият търговец.
Тес хвърли безразличен поглед към блестящата тъкан, разстлана на пода.
— Да, много е хубава — после се обърна към Гален. — Казах ли ти за гълъбите?
— Два пъти — сериозно отговори той.
— Наистина е хубава — промълви търговецът. — Донесена е от Китай, а за да се извезе с перли, бяха необходими седем месеца.
— Много е хубава — повтори Тес нетърпеливо. — Не оспорвам нито качеството, нито красотата на вашите платове.
— Ще вземем този — посочи Гален един от платовете и стана. — А също така зеления и златистия шифон — закрачи из стаята, като избираше и отхвърляше платовете с вещината на познавач. — Вече имате мерките на съпругата ми и моето желание относно кройките на роклите. Очаквам, че до следващата седмица първите ще бъдат готови за проба.
— Разбира се, господарю — поклони се дребният човек успокоен, щракна с пръсти и младият му помощник започна да събира платовете. — А дрехите, за които наредихте да доставя до осем утре сутринта?
Тес погледна към Гален.
— Какви дрехи?
— Няколко ризи, както и един костюм за езда — Гален отпрати търговеца и младия му помощник и отново се върна на мястото си. Забеляза радостното изражение върху лицето на Тес и на устните му се появи странна усмивка. — О, най-после събудих интереса ти.
— Каква ще бъде кройката? Панталон ли ще нося?
— Нещо подобно — отвърна той. — Нямам особено желание да те видя облечена като мъж. Дрехата е нещо средно между пола и панталон.
— От кадифе ли?
— Глупости! При този климат! Поръчах го от същия плат, от който шият моите ризи.
Тес си спомни леката материя и се усмихна доволно.
— Ще бъде много приятен!
— Такова е и моето намерение — бавно се усмихна Гален. — Искам да ти доставя удоволствие. Разбира се, под тези дрехи няма да носиш нищо.
— Нищо ли?! — намръщи се Тес. — Не съм сигурна дали това ще ми хареса. Полнн твърдеше, че императрицата Джозефин не носи нищо под роклите си, но аз винаги съм си мислила, че това е…
Той присви устни.
— Климатът в Седикхан е много по-топъл от този във Франция.
Този довод й се стори разумен.
— Все пак трябва сама да преценя.
Той я погледна за миг, преди да й кимне.
Точно така, а защо да не проверим сега?
— Нали каза, че трябва да прецениш? — Гален развърза черния пояс, който бе опасан около кръста му, и го свали. — Защо да не го направим сега, преди дрехата да е готова? Съблечи си костюма.
— Сега ли?
— Веднага — той отпусна надолу пояса и прокара лявата си ръка по дължината му. — В края на краищата, нямам друга по-важна работа.
Тес се вгледа с възхищение в красивите му силни и изящни пръсти, които се движеха чувствено по гънките на черната материя. Биенето на сърцето й се ускори, когато тя видя как показалецът му се зарови в една дипла и започна да се движи напред назад.
— Няма да имаш време да видиш Павда преди вечеря.
Тя отдели поглед от ръцете му и с удивление откри, че изобщо бе забравила за Павда.
— Изглежда, че сам не знаеш как ме искаш — с дрехи или без дрехи — каза Тес — Това ме обърква.
— А може би аз нарочно искам да те объркам.
Тя пое шумно дъх и започна бавно да разкопчава костюма си.
— Разбирам какво правиш в момента.
— Нима?
Костюмът падна на пода.
— Опитваш се да ме дресираш както Аполон и Дафне, а аз ти се подчинявам, защото трябва да спазвам нашата уговорка, макар че нямам влечение към тези неща, тъй като не съм животно.
— Въпреки това аз вярвам, че ще започне да ти харесва — усмихна се той, — когато осъзнаеш, че независимо от моите желания ти си тази, от която те зависят.
— Каза нещо подобно и преди — тя свали фустата, — но не съм съгласна с теб.
— Ако навлезеш по-навътре в дълбините на душата си, струва ми се ще откриеш и още една причина, поради която ти се иска да го направиш.
— Какво?
— Любопитството. Напълно е нормално една толкова жизнена жена като теб да иска да опита всичко от живота — той я огледа от главата до петите. — Между другото, имаш великолепни гърди. Малки, прекрасни.
Лицето й пламна, когато тя забеляза желанието в очите му. Изкашля се, но въпреки това произнесе следващите думи дрезгаво:
— Приключихме ли вече с отлаганията?
Гален се усмихна.
— Това е другото нещо, което трябва да проверим. Очакването носи известна възбуда, нали?
Тес долови слабия акцент върху думата възбуда. И последната й дреха падна на земята.
— Казах ти, че не съм кучка като Дафне.
— Ако беше, нямаше да стоиш права. Щеше да си на четири крака, а аз щях да проникна в теб и да се движа напред-назад — усмихна се предизвикателно той, когато видя шокирания й израз. — Аз обаче съм по-въздържан.
— Какво искаш от мен?
— Да се възбудиш — каза той натъртено. — Искам да дойдеш при мен, защото ме желаеш толкова много, че не можеш да мислиш за нищо друго.
Стомахът й се сви, а между краката й се събра гореща влага.
— По-добре просто го направи. Това, което искаш, може никога да не се случи. Аз не съм Полин.
— Аз не искам и да бъдеш. Ела тук.
Тя се поколеба, пое си дъх и бързо премина през стаята до креслото му, като спря пред него.
— Ето ме.
— Да — каза той, без да помръдне. Стоеше вперил поглед в гърдите й, които се надигаха и спускаха все по-бързо.
— Сега какво?
— Не си ли спомняш? Ще видим дали материята ще ти е удобна — той разпери черния пояс и го уви около гърдите й. Копринената тъкан беше като хладна милувка върху плътта й. — Така приятно ли е?
— Да.
Гърдите й набъбнаха и зърната се втвърдиха до болка.
