— Да, но Вайян ще има.
Тес нетърпеливо махна с ръка.
— Ще променим решението й.
— Не можеш да промениш природата по свой вкус, немирнице.
— Но можеш поне да опиташ. Вайян е мила и умна — тя се намръщи. — Липсва й независим дух, но ще се опитам да й внуша това качество, докато ти си в Тамровия.
Той поклати глава.
— Не се занимавай с нея, Тес.
— Но аз искам да ти помогна — възкликна тя и усети, че сълзи опариха очите й. — Аз много те обичам, Саша.
— И искаш да промениш света заради мен? — Саша протегна ръка и нежно докосна светлата къдрица върху слепоочието й. — Вайян е част от този свят и нейните корени са тук.
— А ти не принадлежиш ли също на него?
Саша уморено поклати глава.
— Аз не съм се родил в Ел Заланд, а хората тук не приемат чужденците с отворени обятия. Аз не принадлежа на никой свят.
Тес почувства странна болка.
— Ти си принц на Тамровия.
— Което не означава нищо в Ел Заланд. Тук Калим е много повече от мен — той се наведе и я целуна. — Тръгвам след час. Когато пристигна в Белажо, ще ти изпратя известие. Всичко хубаво, Тес.
— Нека Бог бъде с теб!
На прага Саша спря и я погледна.
— И стой далече от кулата.
Когато Саша излезе, тя се разтрепера. Нямаше намерение да се занимава повече с тази мрачна и тайнствена кула. Нека Гален запазеше своите тайни и спомени. Щеше да остане тук за кратко време и нямаше желание да събаря бариерите, които той бе издигнал срещу нея.
Но пък и нямаше никому да навреди, ако покажеше на Вайян какъв прекрасен съпруг може да бъде Саша.
Саша и съпруг! Тя се усмихна при мисълта, колко различни бяха тези два образа.
И все пак, ако Вайян бе жената, която нейният необуздан братовчед желаеше, Тес трябваше да му помогне да я спечели.
ШЕСТА ГЛАВА
Час по-късно Тес чу мъжки гласове и тропот на копита върху плочите отвън. Излезе на двора и видя около тридесетина мъже на коне и Саша, който тъкмо излизаше от конюшнята. Гален подкара Селик към нея.
— И ти ли заминаваш? — попита тя, опитвайки се да прикрие изненадата и разочарованието си. — Защо не ми каза?
— Не обичам сбогуванията. Вземам Саид със себе си, но помолих Калим да ти предаде бележката по- късно.
— Колко мило.
— Ще пътувам само до границата — измърмори Гален. — Не ми харесва онова, което ми каза Калим, когато се върна от хълмовете. Саша отива в Тамровия по моя молба и аз съм длъжен да му осигуря безопасно преминаване през земите на Тамар.
— Не е нужно да ми обясняваш. Не споря с теб. Ще се радвам да остана сама — каза тя и вирна брадичка. — Помислих си само, че щеше да е учтиво, от твоя страна, лично да ми съобщиш.
— Казах ти, че не обичам сбогуванията.
— Нито пък проявите на уважение — гласът й леко затрепера и тя направи пауза, преди да продължи. — Ние всички трябва да правим неща, които не ни харесват. Аз например защо съм в Заландан?
— За да ме тормозиш и измъчваш, така ли? Чудесно. Аз бях неучтив, но не съм искал да те обидя. Ще ми пожелаеш ли приятно пътуване?
— Разбира се. Приятно и успешно пътуване, господарю.
Той потрепера, сякаш го прониза леден вятър.
— Аз ще пътувам през пустинята — каза той и след като тя не отговори, продължи. — Ако имаш нужда от нещо, обърни се към Калим. Докато ме няма, той ще се грижи за теб.
— Напълно съм сигурна, че ще се справи отлично. Неговото високомерие е почти равно на твоето.
— По дяволите, Тес, това е за добро! — тъмните му очи заблестяха върху напрегнатото лице. — Търпението ми е почти изчерпано. Имам нужда за известно време да съм далеч от теб.
— Разбира се, ти винаги правиш онова, което искаш. Караш ме да се чувствам като шахматна фигура, местена според твоите собствени правила — каза тя и го погледна право в очите. — Мисля, че е време да променим играта, господарю.
— Наистина ли? — той замълча, но миг след това на лицето му внезапно се изписа дързост. — Ще обсъдим това, когато се върна след седмица.
Тес поклати глава.
— Глупости! Та на нас ни бяха нужни само пет дни от границата на Тамровия до Заландан.
— Но тогава нямаше защо да бързам — отвърна той и се взря в лицето й, — а сега имам причина да ускоря завръщането си.
Тя пламна и дробовете й сякаш се смалиха.
— Така ли?
— О, да — усмихна се той, без да откъсва поглед от нея. — И знаеш ли каква е тази причина?
Тес започваше да разбира. Напрежението, което й бе толкова познато, се появи отново, обгръщайки и двамата като изтъкан от чувственост воал.
Тя с изненада осъзна, че точно такава реакция бе целял да пробуди в нея. Може би Саша беше прав, че тя искаше да дразни лъва. Тес почувства някакво тайнствено вълнение, което я обзе, щом го бе погледнала, и преглътна.
— Вярвам, че ще ми кажеш.
— Права си, че ще ти кажа. Да го изрека ли с твоите собствени думи? — усмихна се той. — Аз приключих с „отлаганията“.
След това той се обърна към Саша и двамата напуснаха двора. Останалите мъже препуснаха след тях. Сърцето й заби силно. Въодушевлението от предстоящото приключение почти я зашемети от вълнение.
Тя несъзнателно направи крачка напред и спря. Не можеше да тръгне след него. Той щеше да я върне. Трябваше да дочака края на седмицата.
Боже господи, как мразеше да чака!
Все пак трябваше да се примири и да си намери някакво занимание, за да мине по-бързо времето.
Тес се обърна и затича по стълбите към двореца. Мина по коридорите и влезе в стаята на Вайян. Вайян беше на терасата и много се изненада, когато видя съпругата на Гален да връхлита като отбрулено от буря листо, със зачервени бузи и искрящи очи.
— Мисля, че сме прекалено нехайни в усилията си с Александър и Роксан — каза Тес и се отправи към волиерата. — Време е да им покажем какви са задълженията им.
— Защо не можеш да разбереш? Казвам ти, че искам да говоря с твоя… — Тес надникна зад слугинята, която бе отворила вратата, и видя Юсеф, който слизаше по стълбите. — Няма значение. Ето го — тя се мушна покрай протестиращата жена и се втурна към Юсеф, който при вида й сякаш се вкамени на третото стъпало. — Радвам се, че си тук. Не можех да я накарам да разбере, че трябваше да вляза и да разговарям с теб. Вече си мислех, че…
—
