първия път, когато я видя. — Сигурна съм, че ще ми се случи нещо интересно.
Калим посрещна Гален пред портите на града.
— Върнахте се много бързо, господарю.
— Достатъчно бързо — отвърна Гален, погледна към двореца и почувства туптене в слабините, придружено от изблик на радост. Търпение! Остава още малко, каза си той. — Яздихме непрекъснато. Всичко наред ли е?
Калим продължи да язди до Селик, без да отговори.
Гален се намръщи и го погледна в очите.
— Какво? Нещо нередно ли има?
Калим не го погледна.
— Нищо особено не се е случило на хората от Ел Заланд.
Гален отправи поглед към двореца.
— Вайян също е добре — колебливо добави Калим. — Става въпрос за господарката.
Сърцето на Гален се сви и той изруга:
— Дяволите да те вземат! Казах ти да се грижиш за нея! Болна ли е?
— Не, чувства се отлично — отвърна Калим, изчерви се и погледна притеснено мъжете около тях. — После ще ви кажа.
Гален пришпори коня си, за да изпреварят ескорта. Той не спря, докато не стигна до двореца. Пред стъпалата дръпна юздите, скочи от седлото и се обърна да погледне Калим.
— Защо трябваше да сме сами, за да ми съобщиш това, което имаш да ми казваш?
Калим преглътна и дрезгаво отвърна:
— Не исках да бъдеш опозорен пред тях.
Гален се вкамени.
— През тази седмица съпругата ви посети три пъти Юсеф Бенардан в дома му и стоя там с часове — прошепна Калим и след кратка пауза добави: — Сама.
Гален сякаш почувства силен удар в корема.
— Сигурен ли си?
Калим кимна.
— Отиде пеш и не взе никакъв придружител. Говорих със съседите на Юсеф и те ми казаха, че докато тя е била при него, той изпратил слугите си далеч от къщата — продължи Калим. — Те няма да клюкарстват. Предупредих ги, че ще отсека главата на този, който посмее да спомене нещо за този позор.
Позор! Гален бе обхванат от дива ярост. Тес в леглото на Юсеф, гърчеща се върху възглавниците, Юсеф над нея!… Кръвта в жилите му закипя. Пред очите му се спусна черна мъгла. Напрегна всички сили, за да не изгуби разсъдъка си.
— Понякога нещата не са такива, каквито изглеждат.
— Аз се срещнах с нея и тя нищо не отрече. Беше извънредно… дръзка.
Да, Тес можеше да бъде дръзка. Той си я представи как стои предизвикателно пред Калим и от очите й изскачат искри.
— Срещал си се с нея?
— Казах й, че ако продължи, любовникът й ще остане без глава. Би ми доставило огромно удоволствие да го убия заради вас, господарю — продължи Калим със свирепи нотки в гласа.
Гален се опита да запази спокойствие.
— И тя продължи ли да се среща с него?
Калим поклати глава.
— Неговият слуга ми каза, че на следващия ден Юсеф получил писмо и незабавно е напуснал града.
— Накъде е тръгнал?
— Към едно от племената на хълмовете — дълбоко си пое дъх Калим. — Мислех, че с това случаят ще приключи.
Гален се извърна, за да скрие от Калим изражението на лицето си.
— И не приключи ли?
Калим тъжно поклати глава.
— Днес, рано следобед, господарката напусна града Помислих, че е мой дълг да я проследя. Отиде в кулата.
Гален рязко се извърна и го погледна.
— В кулата ли?
— Възможно е да не е знаела, че една среща там ще увеличи срама — прошепна Калим. — Може би никой не й е казал.
— Ако тя не е знаела, Юсеф положително е знаел — сви устни Гален. — Както е знаел и колко лесно може да се стигне до кулата от селищата на хълма.
В очите на Калим се появи влага.
— Повярвай ми, не исках да ти го казвам. Исках сам да се погрижа за това, преди ти да се върнеш.
— Зная, Калим — каза Гален. Беше разбрал колко разстроен е Калим, но нямаше време да го успокоява. Цялото му същество бе насочено да потуши дивашкия гняв, който се надигаше в него. Той трябваше да мисли, да разсъди, да не пусне на свобода варварското в себе си, което толкова дълго време бе успявал да приглушава.
— Какво да направя? Да отида ли да я доведа?
— Не! — каза той, обърна се и се хвърли върху гърба на Селик. — Това вече не е твоя грижа.
— Нека да дойда с теб. Ако Юсеф е…
— Надявам се да е там — усмихна се горчиво Гален. — Тъкмо няма да ми се наложи да го издирвам.
Калим сви юмруци.
— Знаех си, че чужденката ще ти докара неприятности.
— Аз сам си ги докарах. Зная колко непоносимо е за една жена да скучае. Жените винаги трябва да се държат под око.
Боже господи, та той говореше като баща си! Е, и какво от това? Той се чувстваше като баща си. Предаден, вбесен и жаден за кръв!
— Трябваше да я взема със себе си — каза той и обърна коня си. — Кажи на Вайян, че няма да се върна до довечера.
Гален препусна в галоп към градските порти. Не, той не беше като баща си. Но кръвта му беше същата, варварщината — също!
Тес не бе лишена от достойнство.
Тя намираше Юсеф за привлекателен. Беше се смяла и шегувала с него.
В много отношения тя беше още дете.
Но в дните, преди да замине, той нарочно я бе дразнил и възбуждал, за да я накара самата тя да го пожелае в леглото си. Последния ден в двора го беше предизвикала. Явно още тогава беше готова за мъж.
Но нима за който и да е мъж? Гален стисна зъби и хвана още по-здраво юздите.
Трябваше да запази хладнокръвие. Да бъде спокоен и разумен. Да й даде възможност да му обясни.
Господи, надяваше се да се въздържи от удари!
Той излезе през градските порти и обърна Селик към хълмовете.
Тес внимателно вдигна Александър от клетката.
— Хайде, момчето ми, правили сме това и преди. Трябва просто да го повториш — тя се изправи, наведе се от прозореца и подхвърли гълъба във въздуха.
Александър запляска със сивите си криле, а миниатюрните звънчета, закрепени на краката му, весело зазвъняха. Издигна се в небето, грациозно описа кръг и се отправи на запад.
