пресипнал, когато внимателно я обърна по гръб и разтвори бедрата й. — Стой мирно, искам да те разгледам.
Но гледането не беше единственото нещо, което правеше. Пръстите му разтваряха, търсеха, галеха. Изведнъж я обзе срам и тя бързо затвори очи. Изпита странното усещане, че се разтапя върху наметалото под себе си. Докато лежеше гола и уязвима пред него, парещи тръпки разтърсваха цялото й тяло.
Дланите му се преместиха по-нагоре, плъзнаха се по корема и здраво обхванаха от двете страни тънкия й кръст.
— Божичко, колко си дребна! Пръстите на ръцете ми почти се сключват около теб! — той я стисна още по-силно и я накара да усети животинската му сила. — Ако пожелая, мога да те счупя — Гален освободи кръста й и плъзна длани надолу по корема към къдравите косъмчета. — Но трябва да съм луд, за да унищожа тази красота — извика той и пръстите му разрошиха меките къдрички. — Погледни ме.
Тес отвори очи. Той се бе навел над нея. Тъмните му очи диво блестяха върху зачервеното лице, докато ръцете му я галеха.
— Искам да видя, че ти доставям удоволствие. Знаеш ли колко пъти съм си представял този момент, Тес? — той намери онова, което търсеше, и леко го стисна с два пръста.
Тялото й се сгърчи от сладостни спазми, а очите й се разшириха от изненада.
Пръстите му се движеха нежно и изкусно, а очите следяха всяка промяна на изражението й.
— Възбуждаш ли се, Тес?
— Да… — с мъка отговори тя, замаяна от удоволствието, което изпитваше. Ритъмът на движението се ускори и тя прехапа долната си устна, за да не извика. Усети как мускулите на стомаха й се свиват, а гръбнакът безпомощно се издига от пода към него. — О, господи какво… какво правиш с мен?!
— Не искам да те нараня — прошепна той, като разтвори бедрата й, настани се между тях и се тласна напред. — Трябва да те подготвя, за да ме приемеш.
Тя потрепера, но въпреки това усети ръцете му, които се плъзгаха по корема, галеха я и я успокояваха.
— Отпусни се… — прошепна той.
Тес се запита дали той изобщо осъзнаваше какво прави и казва, тъй като по лицето му се четеше само главозамайващо сладострастие, а думите му бяха изречени някакси разсеяно. Изпита благодарност към него, когато разбра, че въпреки силния си гняв, той инстинктивно се стараеше да направи по-приятно това първо за нея изпитание. Не трябва да се страхувам толкова от това, което се случва на всяка жена — помисли си тя. Тес искаше той да го направи.
— Продължавай — прошепна тя. — Вече съм готова.
Той простена и се тласна напред.
В момента, когато премина през бариерата и проникна дълбоко в нея, тя извика. Чу как той извика нещо изненадан и застина в нея, но беше прекалено заета с мисълта, как по-добре да се пригоди към чуждото тяло и не му обърна внимание. Болката отшумяваше и тя започна да усеща сладостна пълнота.
— Защо не ми каза, че…
— Тихо! — Тес се наслаждаваше на тяхното съединяване, но изведнъж установи, че то не бе достатъчно. Болезнената празнота не бе напълно задоволена. — Не говори. Движи се. Искам да те почувствам.
За момент той остана неподвижен, след това на устните му се появи усмивка.
— О, ще ме почувстваш. Права си, не е време за разговори — той се отдръпна и започна бавно да навлиза в нея, бързо, плитко, дълбоко. — Така ли?
Тес бързо кимна. Главата й се мяташе върху наметалото, а тялото й се изпълваше от неистово желание.
Гален спря за миг и протегна ръце към гърдите и.
— О, по дяволите, държиш ме прекалено здраво… боли ме!
Означаваше ли това, че правеше нещо лошо? Но той нямаше вид на човек, който изпитва болка. Гален се бе навел над нея, оттласваше я от себе си и после отново проникваше в нея. Черната коса падаше в безпорядък върху раменете му, очите бяха притворени, а лицето му излъчваше неземно удоволствие.
Тя се опита ла му помогне, но той изгубваше контрол и с всеки тласък я надигаше от пода. На Тес не й оставаше нито друго, освен здраво да се държи за него, отдадена на сладостното усещане.
Гален изрече през зъби някакви варварски думи обърна се, изтегли я отгоре и продължи да се движи. Все още незадоволен, той отново се обърна, хвана краката й и ги обви около кръста си.
— Не е достатъчно! — кожата върху скулите му бе изопната, устните — натежали от чувственост, а бедрата трескаво се полюшваха напред-назад. — Искам те по-близо… като част от мен…
— Опитай се… — тя не знаеше дали я е чул. В този необуздан и страстен мъж, който я водеше към един непознат екстаз, нямаше и следа от умело владеещия се Гален, когото познаваше. Той отново смени позата, при което я заля нова вълна от блаженство.
Когато ритъмът се ускори, ноктите и се забиха в мускулестото му рамо. Повече не можеше да издържа. Трескавата възбуда ставаше неудържима.
Всичко беше красота, копнеж, проникване в един непознат за нея свят!
Той потъваше по-дълбоко и по-силно. Тес чувстваше как дъхът му преминава с хрипове през гърлото.
— Свършвам! — прошепна той, стиснал зъби. — Не мога повече.
Като че ли някъде отдалеч, тя долови слабите животински степания, които се отронваха от гърлото й.
Гален простена, отметна глава назад и тя усети силна тръпка да пронизва цялото му тяло.
Колко е красиво, помисли си Тес замаяно, вглеждайки се в лицето над нея. Изражението на Гален бе почти толкова прекрасно, колкото и облекчението, което тя започваше да усеща. Помисли си със задоволство, че не друга, а тя му беше дала тази неземна наслада.
Гален се наведе и се опря с лакти на пода, за да не й тежи. Гръдният му кош бързо се издигаше и свиваше при отчаяните опити да си поеме дъх. За миг той застина в нея. Тя усещаше ударите на сърцето му върху гърдите си. После той постепенно започна да излиза от нея, продължавайки болезнената борба за всяка глътка въздух. Отдели се от нея и се изправи. Притича бос до камината, грабна от стола наметалото й и се върна до мястото, където тя все още лежеше.
— Стани.
— Почакай малко — каза тя. Не искаше да се помръдне дори не беше сигурна, че изобщо някога ще поиска отново да се движи. Какво сладко вцепенение, замаяна си помисли тя. Беше почти толкова приятно, колкото и усещането преди малко.
Гален сведе очи над нея и се намръщи.
— Нараних ли те?
Все още зашеметена от току-що преживяната чувствена буря, Тес се опита да си спомни.
— Мисля, че да. Съвсем малко. Само в началото…
— Грешката е изцяло твоя. Дявол да го вземе, каква глупост! Не знаеш ли какво можех да ти причиня? — грубостта в гласа му никак не съответстваше на нежния жест, с който я загърна с наметалото, коленичейки до нея. — Трябваше да ми кажеш, че Юсеф не те е докоснал.
— Ти не искаше да ме слушаш.
— Трябваше да ме принудиш да те изслушам — извика той, седна на килима до нея и обхвана коленете си с ръце. Мускулите на раменете му се стегнаха от напрежение. — Това беше изключително важно.
— Щеше ли да ми повярваш?
Той замълча за миг.
— Вероятно, не. Аз… просто не бях на себе си.
Но тя вярваше, че както самообладанието, което познаваше, така и буйната страст, която откри тази вечер в него, бяха неразделни части на един и същ човек.
— Тогава защо си ядосан?
— Аз трябва да те попитам защо не си ядосана, че те насилих.
— Защото ти не ме насили — отвърна тя, седна и придърпа наметалото към себе си. — Трябва да знаеш това. Прекалено дълго възбуждаше любопитството ми.
