с лице към нея. Чертите му бяха същите, но изражението им ги правеше да й изглеждат чужди. Шейхът сякаш бе по-млад, по-силен, очите му блестяха на огнената светлина, а устните му бяха свити в безумна и жестока усмивка.
— Мисля, все пак, че е по-добре да поговорим — промълви Тес.
— Аз приключих с приказките — каза той, свали наметалото от раменете си и го пусна на килима пред камината. — А също така и с чакането.
Чакането! Тази дума я накара да си спомни удоволствието, с което осъзна, че Гален стои пред нея, когато все още не се бе събудила напълно.
— Ти не си истинският Гален. Ти не си на себе си. Нека да се върнем в двореца и да…
— Напротив. Никога не съм бил по-истински, отколкото в този момент — той разкопча ризата си, съблече я и я пусна небрежно на пода. Тонът му беше мек, спокоен, дори нежен, но Тес се стресна, сякаш бе изправена пред някакъв див звяр. Сравнението й се стори подходящо, тъй като в този момент Гален приличаше на величествено, подобно на котка същество, пъргаво, гладко като коприна, изтъкано от чувственост.
Той прекоси стаята, отиде до перваза и като се облегна, издърпа първо ботушите, а след това и панталоните си.
— Съблечи си дрехите — небрежно каза той и леко се усмихна, виждайки я, че потрепера. — Искам да си готова за мен, каквато и отсега нататък винаги трябва бъдеш. Винаги когато и както аз те искам. Може да не съм сигурен, че твоето бебе е от мен, но няма да допусна да ме мамиш. Все едно, за Ел Заланд ще остане едно дете.
— Не от теб ли?! — тя искаше да спори и да се кара с него, но си даде сметка, че този нов Гален я привличаше непреодолимо.
— Ще се радвам на резултата, дори да не е мое дело — каза той. Вече бе напълно гол и се приближи към нея.
Тя отново видя възбудата му, животинската му грация, силните мускули на бедрата, които се свиваха и отпускаха при всяка крачка.
— Стани — нареди й той.
Тя отмести поглед от долната част на тялото му и бавно се изправи на крака. Усети, че силно се вълнува, когато го гледа.
— Наистина трябва да ме изслушаш.
— Това си казах и аз — усмихна се той, — но после си помислих, че логиката може само да заслепи мъжа. Защо трябва да намира логика в онова, което се нарича женска природа? Ти си отгледана от една лека жена и би било глупаво от моя страна да очаквам, че няма да възприемеш нейния морал — той започна да разкопчава роклята й. — Просто са те обзели похотливи желания и аз не съм бил тук, за да ги задоволя — усмихна се по-широко той, тъй като усети как цялата потрепери, когато докосна гърдите й с върховете на пръстите си. — Няма да допусна тази грешка втори път. Отсега нататък ще идваш с мен навсякъде, където ходя — той разтвори корсажа и прикова поглед в гърдите й. Бузите му почервеняха от ярост, а гласът му стана суров. — С тялото си ще доставяш удоволствие единствено на мен! — сложи ръката си върху лявата й гръд.
Тес захапа долната си устна, за да потуши вика, който се надигна в нея. Грубата, корава длан върху меката плът изпращеше странна топлина по цялото й тяло.
Той започна да дразни зърното с палеца си и да наблюдава как то се втвърдява и уголемява.
— Това ти харесва, нали? Кажи ми Юсеф добър любовник ли беше?
— Юсеф не е… — тя не успя да довърши, тъй като в този момент той пое напиращата пъпка и леко я стисна с два пръста, не грубо, но достатъчно силно, за да я накара да настръхне и да се извие под допира му като протягаща се на слънце котка. Не бе и сънувала, че плътта може да бъде толкова чувствителна при допир. Не можеше да диша. Гърдите и се издигаха и спускаха при опитите да поеме въздух в дробовете си.
— Надявам се, че няма да говорим за Юсеф.
— Не аз започнах — напомни Тес.
— Сбърках. Не предполагах, че произнесено от твоите уста, името му ще ме вбеси толкова много — той си пое дълбоко дъх, а ръката му продължи да се свива и отпуска върху гръдта й. — Не предполагах също така че ще ме е грижа, дали ще те боли или не, но сега откривам, че мисълта да те нараня ми е твърде неприятна.
Той стискаше само гърдите й, а тя усети непозната досега болезнена празнота между бедрата си. Тес овлажни устни с език.
— Няма да ти позволя да ме нараниш.
— Жената понякога е безпомощна и аз възнамерявам да ти го докажа — той отмести ръката си и се обърна с гръб към нея. — Ставам нетърпелив. Съблечи си дрехите, ако не искаш да ги разкъсам върху теб. Трябва да имаш какво да облечеш, когато тръгнем обратно към двореца.
Тя се поколеба, опитвайки се да реши какво да прави. Интуицията й подсказваше да продължи да обяснява, но той очевидно не искаше да слуша. Любопитството й относно неизвестното приключение бе достигнало краен предел. Тя искаше да знае. Защо трябваше да отказва онова, което и тя желаеше?
Тес съблече роклята през раменете си и я пусна в краката си.
— Защо ли никой не съчувства на вещицата — попита Гален едва чуто.
Тя премигна.
— Какво?
— Вещицата трябва много да е обичала Рапунзел, щом е искала да я предпази от мъката на суровия живот. А съчувствието е за тези, които са я измамили.
— Не зная какво…
— Няма значение. Просто ми хрумна.
Тя прекрачи през роклята на пода, седна на стола, изу кожените ботуши и свали дългите си чорапи. После стана.
А сега какво трябваше да прави? Какво искаше от нея той?
Пристъпи напред и започна да развързва панделката, която стягаше опашката му.
Мускулите на гърба му трепнаха, когато гърдите й докоснаха неговата плът.
— Какво правиш?
— Не се ли обърна за това?
— Не — гласът му беше дрезгав. — Обърнах се с гръб, за да не те вдигна и да проникна в теб, така както стоиш там.
Тя го погледна:
— А може ли така?
— Да — дишаше учестено. — Или, по-точно, би могло.
— Мисля, че никога не съм виждала Полин да… — той се обърна с лице към нея и тя млъкна. — Ще боли ли?
— Не, ако си готова да ме приемеш.
— Как ще разбера дали съм готова?
— Какво? Изглежда, Юсеф доста се е поизложил, щом не знаеш — саркастично се усмихна той. — Все пак не ми харесва мисълта, че те е научил на всичко — сви той устни. — Дори да беше и едно-единствено нещо! — той пристъпи напред, протегна ръка и я сложи между краката й. Пръстите му започнаха да я милват, да я натискат, да я търсят.
— Господи, колко си стегната!
Тя усети допира върху най-чувствителната част на тялото си и се задъха.
— Може би е по-добре да не…
— По дяволите, ще го направим — промърмори той. — Но не по този начин — Гален я положи на пода върху наметалото и коленичи над нея. — Колко си мъничка!
Тес смътно си спомни какво й бе казал през първата им брачна нощ.
— Ти каза, че жената е създадена да приеме мъжа.
— Очевидно не е трябвало да говоря толкова общо. Ти си създадена, за да приемеш мен — гласът му бе
