Той я погледна и присви очи.
— Надявам се, че не само любопитството ти е задоволено.
Тя кимна весело.
— О, не. Много ми хареса. Нищо чудно, че Полин не може без това.
Лека усмивка докосна устните му.
— В такъв случай трябва да се съгласиш, че тя не предлага тялото си само от скука.
Тес се замисли.
— То е много… силно, нали? Никога не съм мислила, че…
— Трябваше да го почувстваш… той замълча за момент. — Боли ли те още?
— Малко — сбърчи нос тя. — Не повече, отколкото първия път, когато яздих с краката отстрани. Всъщност усещането от теб е далече по-приятно от друсането върху Павда.
На лицето му появи изненада, той отметна глава назад и се засмя.
— Боже господи, ако не с баща си, ще ме сравниш с коня си.
Тес се усмихна.
— Не разбирам защо негодуваш. Чувала съм мъжете харесват да бъдат сравнявани с жребци.
Усмивката слезе от устните му.
— Ако е с проститутка, един мъж може да си позволи да бъде жребец. Девицата обаче заслужава нежност.
— Но аз нямах нищо против. Беше ми много приятно. Сигурно не съм била истинска девица.
В очите му заиграха весели пламъчета.
— Девицата или е истинска, или не е никаква девица.
— Знаеш какво искам да кажа — каза тя и отмести поглед от него. — Както винаги, бях прекалено дръзка. Хареса ми твърде много.
— За мое най-голямо удоволствие.
Тя отново го погледна.
— Наистина ли?
— Наистина — отвърна той сериозно. — Не исках нищо друго от теб — нежно докосна косата й с върха на пръстите. — Ти си самият живот, килен.
Прониза я радостно вълнение, което моментално разсея умората й, и тя се усмихна щастливо.
— Радвам се, че нямаш нищо против нескромността ми. Не бих искала да… — тя спря, тъй като дочу познат шум от пляскане на крила и ромон на звънчета. — Александър!
— Какво?
Тя отгърна наметалото, изправи се на крака и се спусна към прозореца.
— Това е Александър! Върна се! Влизай, глупаче такова! Цяло чудо е, че не си се изгубил в тъмнината.
Александър прелетя през отворения прозорец и кацна върху камината.
Гален се загледа изумен в гълъба, който започна важно да се разхожда по широката каменна полица на камината.
— Гълъб?!
— Не какъв да е, а моят пощенски гълъб. Казах ти за него още на втория ден, след като пристигнах в Заландан.
— А, да. Как ли тази важна информация е убягнала от паметта ми? — усмихна се той, наблюдавайки я как вдига птицата и я занася в плетения кафез под прозореца. — Признавам, че умът ми бе зает с далеч по-маловажни неща. Разбойници, размирици между племената, съюз… Означава ли това, че Александър има нещо общо с идването ти тук?
— Разбира се — погледна го тя с изненада. — Калим щеше да отсече главата на Юсеф. Освен това полетът от покрива на Юсеф бе вече прекалено лек за Александър — тя се наведе над гълъба. — Не, няма да ти дам никакви зрънца. Не заслужаваш. Трябваше да се върнеш в Заландан — Тес затвори кафеза. — Ставам доста нетърпелива с него. Тази глупава птица сигурно е прелетяла цялото разстояние оттук до Саид Абаба и обратно.
— Използвала си къщата на Юсеф, за да обучаваш гълъба си?
— Тя има най-високия покрив в Заландан. Александър съвсем не е умен, и аз си помислих, че вероятността да намери двореца ще бъде по-голяма, ако може да го види — тя погледна птицата и се намръщи. — Чуй го как ми гука. Изобщо не разбира, че е направил нещо лошо. — Тес взе три зрънца от една кожена кесийка до клетката, промуши ги през вплетените пръчки и каза строго: — Ясно ти е, че това изобщо не е награда нали? Просто не искам да умреш от глад.
— Защо не каза на Калим?
Тя не го погледна.
— Нямаше да повярва. Той не ме обича — обърна се и предизвикателно повдигна брадичка. — Освен това защо трябва да му обяснявам? Защо трябва да му позволявам да ми нарежда какво да правя и какво да не правя?
— Защото в този случай това би ти спестило куп неприятности.
— Не съм имала неприятности — усмихна се тя и повдигна едната си вежда. — Но в първия момент, когато се събудих, ти наистина малко ме изплаши. Държа се много сериозно.
Той се обърна и се загледа в огъня.
— Както вече ти казах, не бях на себе си. Това място не ми харесва.
— Защо?
— Напомня ми за това, което бях — присви устни той. — Тази вечер за момент си помислих, че отново ставам същият.
— И смяташ, че това е лошо?
— А ти не мислиш ли?
Тя го почувства несигурен и самотен под маската, под която обикновено се криеше, Искаше да му помогне, да го успокои по някакъв начин, но знаеше, че той не би й позволил. И все пак бе открила нещо, което харесваше и на двамата, и той с радост го бе приел от нея.
— Не — каза тя, пресече стаята, застана пред него и смело посрещна погледа му. — Не, не е лошо. Различно е и… интересно.
Той поклати глава.
— Според теб целият свят е интересен.
— Но аз зная разликата между лошото и интересното — отвърна Тес.
— И каква е тя?
— Тамар е лош и интересен. Не бих искала той да ме докосне — протегна ръка и я постави върху черния триъгълник от косми, които покриваха гърдите му. — Но ми харесва ти да ме докосваш.
Той не помръдна.
— Какво щастие за мен.
— Искам да го направим пак. Моля те.
— Сега ли?!
— Ако може — беше й трудно да срещне погледа му и затова се сгуши в него. — Като те гледам… Искам да го направим пак.
— Не те ли боли?
— Не — вдигна глава тя и прошепна: — Желая да ме целунеш. Още не си го направил.
— О, да — отвърна той и устните му докоснаха нейните, докато нежно я положи обратно върху килима. — Има различни видове целувки и ние току-що се радвахме на едни от най-приятните. Но за мен ще бъде голямо удоволствие да ти покажа и много други — той разтвори бедрата й и се плъзна между тях. — Непременно трябва да задържа твоя интерес.
Тя подпря главата си с ръка и отправи доволен поглед към клетката на Александър. Докато гукаше тихичко, мънистените му очи се втренчиха в нея. В момента изпитваше огромна любов към Александър. Тази нощ тя също се бе извисила. Когато дойде този следобед в кулата, и през ум не й бе минало, че ще лежи тук напълно задоволена и ще мисли за удоволствието, което докосването може да достави. Бе искала само да
