ОСМА ГЛАВА
Тес дочу в съня си гласове и внезапно топлината сякаш се оттегли от нея. Тя усети, че Гален става от дивана, и недоволно измърмори нещо.
— Всичко е наред. Заспивай.
Тес отвори едното си око и забеляза Саид, който стоеше до дивана и се стараеше да не я поглежда.
— Какво има?
— Саид казва, че Калим иска да ме види — отвърна Гален и спусна краката си на пода.
Тес погледна към прозореца. През решетките се процеждаха първите розовеещи лъчи на зората. Бяха се върнали в двореца едва в полунощ, така че не бяха спали повече от няколко часа.
— Сега ли?
— Казал, че е спешно.
Тя се облегна на лакът.
— Къде е той?
— В антрето — отвърна той и направи пауза. — Не се тревожи. Няма да го пусна да влезе в твое присъствие. Аз ще отида при него.
— Защо? Този мъж може да не ми харесва, но аз не съм такава, че да крия лицето си всеки път, когато той се появи пред мен.
Погледът му се премести върху голите и гърди, очертани под копринения чаршаф.
— Не се опитвах да скрия лицето ти. Просто си помислих, че може би ще се чувстваш… уязвима.
— Искаш да кажеш — победена — поклати глава тя — Грешиш. Никой не ме е победил. Нито ти, нито Калим. Аз само спазих облага и в това няма нищо унизително — безгрижно махна с ръка тя. — Кажи му да влезе Саид.
— Радвам се, че ми показа грешката — мрачно каза Гален. Кимна на Саид, легна обратно и се уви в чаршафа. Покри голата й ръка и дръпна завивката чак до лицето й.
— Надявам се, че нямаш нищо против, ако възразя да се показваш в този вид пред друг мъж. Откривам, че изпитвам някакво примитивно чувство за собственост.
Тя сви вежди и го погледна с недоумение.
— Нямам нищо против, но не разбирам. Има ли причина да чувстваш…
— Съжалявам, че ви безпокоя, господарю — Калим влезе в стаята и се отправи към тях. — На хълмовете е имало боеве. Пристигна пратеник от селището Ел Сабир.
— Ел Сабир ли?! — подскочи в леглото Гален. — Кой ги е нападнал?
— Не знаят — поколеба се Калим. — Може да е бил Тамар.
— Толкова далеч на юг? — Гален поклати глава. — Никога преди не е атакувал Ел Заланд.
Калим сви рамене.
— Според описанието водачът им много прилича на него. Освен злато, е откраднал жени и коне и като че ли доста усърдно е подбирал конете. Знаеш каква страст изпитва Тамар към хубавите коне.
— Кой донесе това съобщение?
— Юсеф — Калим внимателно избягваше погледа на Тес. — Не е бил в селището по време на нападението, но е пристигнал там малко след това Според него описанието на водача отговаря на Тамар.
Гален се усмихна иронично.
— Не е нужно да си толкова дискретен, Калим Уверявам те, че Юсеф не е бил с жена ми вчера.
Калим кимна безучастно.
— Не съм и помислял, че ще остане в това цветущо състояние, ако е било така.
— Точно така — потвърди Гален, стана и протегна ръка към наметалото, което Саид бързо му подаде. — Оказа се, че господарката не е харесала Юсеф, а къщата му. Нуждаела се е от висок покрив, откъдето да пуска гълъба си.
Калим премига.
— Гълъб ли?
— Всъщност гълъбът е на Вайян. Обучаваме го да… — Тес млъкна. Защо трябваше да дава обяснение на Калим? Тя се обърна към Гален. — Къде е това Ел Сабир?
— Това е едно от селищата, които охранява златните мини на хълмовете. Ел Сабир е едно от васалните племена на Ел Заланд — Гален пое чашата с вино, която Саид му подаде. — Намира се на четири часа път оттук — отпи една глътка и се обърна към Калим. — Какви са последиците?
— Шестима убити — Калим направи пауза. — Между тях и едно дете. Малкият син на Ханал.
Гален изруга.
— Господи, кога ще свърши всичко това? — подаде чашата на Саид, обърна се и се отправи към тоалетната стая. — Тръгваме след половин час Събуди мъжете — каза той и изчезна, следван от Саид.
Калим се запъти към вратата, след това спря и бавно се обърна към Тес.
— Сгреших ли? — попита колебливо той.
Тес го наблюдаваше, без да отговори.
— Трябваше да се защитаваш. Трябваше да ми кажеш…
— Че не съм лека жена ли? Защо трябва да се оправдавам пред теб? Защо трябва да ме е грижа какво си си помислил? — тя повдигна брадичка. — Знаех, че не можеш ла ми бъдеш приятел.
— Може би не мога да ти бъда приятел, но никога не съм искал да навредя на невинна жена — наведе глава той в учтив поклон. — Съжалявам, ако моите действия са ти причинили незаслужена болка. Дължа ти извинение.
Тес се вгледа с изненада в него. Калим беше много горд и тя не бе очаквала от него да се извини. Той несъмнено имаше много по-сложен характер и бе много по-малко арогантен, отколкото си бе мислила. Обърна се и го погледна с любопитство.
— Не е само за това, че съм от Запада, нали? Ти не ме харесваш.
— Нямам право да не те харесвам. Ти си господарката. Аз съм длъжен да…
— За бога, престани! — намръщи се тя. — Кажи ми истината.
Той отвори уста, но не пророни дума. Накрая рязко каза:
— Не че не те харесвам. Страхувам се от теб.
Преди тя да бе успяла да се съвземе от силната изненада, той се обърна на пети и излезе от стаята.
Тес се загледа във вратата. Неговите думи я бяха слисали не само със смисъла си, но и с признанието, което носеха. Калим представляваше всичко, което беше чуждо и забранено за нея в Заландан, и все пак за един миг откри нещо уязвимо и чувствително зад гордостта и ледената маска, която никога не слизаше от лицето му.
Може би тя неоснователно очакваше от тези хора да я посрещнат топло, след като не бе направила нищо, с което да заслужи тяхната обич. Откакто дойде в Заландан, не направи никакъв опит да опознае хората от Ел Заланд. Играеше си с гълъби яздеше Павда и търсеше развлечения единствено за себе си, сякаш бе дете.
Гален се появи напълно облечен на вратата и застана пред нея.
— Ако всичко върви добре, ще се върна утре сутринта. Бог ми е свидетел, изобщо не съм сигурен какво ще заваря. Може би ще остана часове в шатрата за племенни съвети, докато ги убедя да не влизат в бой. Не излизай от града, макар и да се съмнявам, че Тамар е някъде наблизо. Обикновено след нападение отнася плячката в собственото си селище, но не е нужно да се поемат излишни рискове.
Гален се отправи към вратата.
— Почакай! — извика Тес. — Искам да дойда с теб.
Той поклати глава.
— Това пътуване няма да бъде приятно. Няма да има шатри, нито сатенени възглавници. Ще пътуваме бързо и ще спим на земята.
— Зная, но все пак искам да дойда.
Той я погледна изпитателно.
— Защо?
