научи нещо повече за тайната на Гален. Все още го искаше и може би този бе най-подходящият момент, за да започне разговор за това.
— Какво се е случило на това място? — попита Тес и се обърна, за да го погледне. — Защо ми забрани да идвам тук?
Дълго време Гален остана безмълвен и тя започна да се съмнява, че ще й отговори.
— Майка ми умря тук.
— Тук, в кулата? Нали каза, че е паднала от коня си и той я е смазал.
— Тя умря, докато бягаше от кулата — той погледна играещите пламъци, които се виеха около дървото в камината. — Баща ми уби нейния любовник в стаята долу. Тя хукна през вратата, скочи върху коня си и се опита да избяга от баща ми — той спря и направи пауза. — След четвърт час я открихме, смазана от коня по пътя за Саид Абаба.
— Вие?! — замръзна от изненада Тес. Гален й беше споменал, че е бил на дванадесет години, когато майка му бе умряла. — И ти си бил там?!
Той кимна.
— Когато баща ми научи, че майка ми се среща с любовника си в тази кула, изпрати да ме повикат. Каза, че майка ми е блудница, която е измамила и двама ни, и трябва да бъде наказана. Каза ми също така, че никога не ни е обичала и е намислила да избяга с любовника си в Саид Абаба.
— Тежки думи.
Верни думи. Знаех, че никога не ме е обичала — каза той и замълча. — Но не исках да умре. Мислех, че ако отида с баща ми в кулата, щях да намеря начин да я спася.
— Може би си грешил. Повечето майки обичат децата си.
— Но не и моята. Когато пораснах достатъчно, за да не се нуждая от нейните грижи, тя моментално ме остави на баща ми.
— Това може да е станало по негово желание.
Гален поклати глава.
— Тя ме мразеше и ми го каза — сви рамене той. — Вероятно е имала причина. Баща ми я забелязал на една улица в Диран и я отвлякъл. Довел я в Заландан и живял с нея незаконно.
— Това е бил грях на баща ти, а не твой.
— В мен тя виждаше само баща ми. Веднъж ми каза, че когато порасна, ще стана варварин като него и по-добре било да съм умрял в утробата й.
Тес потрепера от отвращение.
— Изглежда, е била много неприятна жена. Сигурно си се чувствал по-добре при баща си.
— По-добре при варварин, отколкото при блудница.
— Той варварин ли беше?
— Да, и то много по-лош от Тамар. При това той ме обучаваше доста изкусно. До тринадесетата си година вече бях станал точно онзи дивак, който виждаше в мен майка ми — той отмести очи от огъня и ги спря върху нея. — На шестнадесетия си рожден ден се напих и доведох няколко развратници и приятели на пиршество тук, в тази кула — видя как очите й се разшириха. — Грозно, нали? Да, но тогава това наистина бях аз. Пиршеството се превърна в тридневна оргия. В пристъп на пиянска ярост Тамар уби една от жените — Гален отново отправи поглед към огъня. — Удуши я.
— Не можа ли да го спреш?
— Аз също бях пиян. Когато на следващата сутрин се събудих, я видях да лежи мъртва на леглото между нас. За момент помислих, че аз съм го направил. Призля ми и се вцепених от отвращение. Тогава погледнах към Тамар и разбрах в какво се превръщам, какво всъщност вече представлявах… — в гласа му се появиха гневни нотки. — Какво представлявахме всички ние! Трябваше да поемем по друг път. Развратът и беззаконието не можеха да продължават — той се изправи на колене и разрови огъня. — Това беше последното ми посещение в кулата.
Тес огледа стаята и я побиха тръпки. Сега, когато бе чула за насилията и убийствата, станали тук, й се стори, че от самите стени се излъчваше някакъв злокобен въздух. Болката и разочарованието, които Гален бе преживял в тази кула, бяха достатъчни да унищожат един по-слаб човек. Вместо това той бе станал много по-силен. И все пак това място като че ли сломяваше духа му. Тя седна и отметна наметалото, което я покриваше.
— Достатъчно дълго стоях тук — каза тя, изправи се, грабна роклята си и я облече. — Повече не ми е интересно. Искам да се върна в двореца.
— Сега ли? — обърна се Гален и я погледна. — Мислех, че ще изчакаме изгрева на слънцето.
— Не искам да спя тук — поклати глава тя, отпусна се на огромния стол и обу ботушите си. — Това място не е хубаво.
Гален се отпусна назад и леко се усмихна.
— Предполагам, че мога пак да възбудя интереса ти, ако останеш до зори.
Тя весело се усмихна.
— Убедена съм, че можеш. Открих, че любовната игра много ми харесва, а и ти си много добър играч.
— Стремя се и аз да доставям удоволствие — сниши гласа си той и спря поглед върху гърдите й, — докато го правя за себе си.
— Добре, можем да продължим и в двореца — тя стана, видя къде бе оставил дрехите си и му ги подаде. — Мисля, че там ще ни е по-удобно, а и Александър ще се чувства по-добре вкъщи.
— А, да, великият пътешественик Александър — усмихна се той. — Не бива да го забравяме.
— Хич не е велик — направи гримаса Тес. — Нищо не върши както трябва, но с течение на времето ще се научи. Имам на разположение три години, за да го обуча.
Гален замръзна на мястото си така, както бе вдигнал крак, за да обуе ботуша си.
— Поставила си срок, така ли?
— Разбира се. Аз много се привързах към Вайян и ако ми се удаде да обуча Александър, не виждам защо да не поддържаме връзка чрез него, когато напусна Седикхан.
— Така ли? — възкликна той, дръпна ботуша с все сила и се изправи. — Вече мислиш за заминаването си?! Трябва да ти напомня, че преди да ти се разреши да напуснеш Заландан, има няколко цели, които трябва да изпълниш.
— Детето ли? — попита тя, отиде до прозореца и се наведе да вземе плетения кафез, който служеше за клетка на Александър. — Това няма да отнеме много време, след като така или иначе вече го започнахме. Аз съм млада и здрава и ако бог пожелае, през есента ще родя дете. Щом не мога да използвам кулата, ще трябва да намеря друго място, откъдето да пускам Александър. Знаеш ли такова място?
— Може би — промърмори той и се отправи към вратата. — Ще помисля.
Тес с изненада си даде сметка, че Гален е ядосан. Можеше да усети напрежението и недоволството, които се излъчваха от него.
— Не е нужно да идваш с мен. Само ми кажи къде…
Гален се обърна към нея.
— Слушай ме добре. От този момент нататък аз ще бъда зад теб, до теб или вътре в теб. Когато се върнем в двореца, ще влезеш в моята стая и ще легнеш в моето легло. Няма да пътуваш в околностите сама или с друг мъж. Може да имам сами три години, но през тях ти ще бъдеш моя.
Тес не успя да отговори, тъй като вече бе отворил вратата и в следващия миг чу стъпките му върху каменните стъпала. Гледаше го объркана и не знаеше какво да прави. Александър издаде слаб звук и тя му хвърли разсеян поглед.
— Тихо. Тръгваме.
Тес сви рамене и заслиза по витата каменна стълба. Държанието на Гален беше наистина странно, но тази вечер, освен удоволствието, което й беше доставил, се бяха случили и много други хубави неща. Бе започнала да разбира преживяванията, които бяха създали сегашния Гален, и непрекъснатите битки, които водеше със самия себе си.
Не, в никакъв случай не съжаляваше, че бе дошла в тази кула.
