— Не зная… — тя овлажни устни с език. — Мисля, че може да науча… — Тес поклати глава и повтори безпомощно: — Не зная.
— Ще видиш неща, които няма да ти харесат.
Тя кимна. Ръката й здраво стисна чаршафа, който покриваше тялото й. Платът беше мек и гладък, както и животът й, откакто бе пристигнала в Седикхан. Но в тази страна имаше и други, груби платове и хора, които тя все още не познаваше.
— Може ли да дойда с теб?
Той кимна рязко.
— Имаш право да знаеш защо те доведох в Седикхан. Облечи се. След половин час ще се видим на двора.
Огънят бе потушен в селището Ел Сабир, но пламъците бяха оставили опустошения след себе си.
Тес усети пушека от две мили разстояние. Очите я засмъдяха, докато яздеше до Гален през селището, но тя не знаеше дали причината бе в пушека или в напиращите сълзи. Повече от половината шатри бяха изгорени и сърцето я болеше, когато гледаше как цели семейства се ровеха из почернялата си покъщнина опитвайки се да спасят някоя тенджера, легло или сламена кукла.
— Трябвало ли е да изгарят шатрите? — попита Тес.
— Не — мрачно отвърна Гален. — Вероятно се е наслаждавал на гледката — той спря пред една разкъсана и обгорена шатра. — Това е шатрата на Дала, майката на убитото дете. Може да не влизаш с мен.
— Ще вляза.
Гален скочи на земята, мина отстрани и й помогна да слезе от Павда.
— Ще съжаляваш.
Тес наистина съжали. В момента, в който влезе в шатрата, тя съзря детето. Малкото момченце, което лежеше на дивана, бе на не повече от три години. Дългите му извити мигли се бяха отпуснали спокойно, а бузките му все още пазеха розовия цвят на детството. Сякаш бе заспало, но сънят не можеше да предизвика тази трагична тишина. До него бе коленичила млада слаба жена. Тя самата като че ли неотдавна се беше разделила с детството, но когато вдигна очи, за да ги погледне, в тях се бе промъкнала старостта.
— Скърбя заедно с теб, Дала — нежно каза Гален. — Мога ли да ти помогна с нещо?
Жената поклати глава.
— Те го убиха, господарю — прошепна тя. — Те го стъпкаха, като че ли е куче, което се е изпречило на пътя им.
Гален стисна рамото на жената.
— Те го видяха — жената заклати глава като замаяна. — Те го видяха и не се отбиха от пътя си. Той беше едва на три години, господарю.
— Къде е мъжът ти?
— С другите мъже е в шатрата за племенни съвети — отвърна тя. Очите й бяха пълни със сълзи. — Не може да го гледа — тя протегна ръка и погали къдравата главица. — А аз не мога да откъсна очи от него.
Тес погледна жената и някаква буца заседна в гърлото й. Искаше да избяга далеч от това място, в което витаеше смъртта и неутешимата скръб. Боже господи, всичко я болеше!
— Ще го изпратя при теб — каза Гален.
Жената поклати глава.
— Трябва да приготвя сина си, за да бъде погребан. Мъжът ми чувства моята болка толкова, колкото и своята. Точно сега не може да понесе и двете.
— А жените от селото?
— Те имат семейства, за които да се грижат. Сега не удобно ла ги безпокоя.
— Аз ще остана — Тес разбра какво бе казала едва след като думите бяха произнесени. Тя направи крачка напред и коленичи до жената. — Ако ми позволите? — Господи защо бе казала това?! Тя нямаше никакво желание да стои тук.
— Нямам нищо против — отвърна жената, без да сваля поглед от детето си. — Както желае господарят.
— Искаш ли ла останеш? — тихо попита Гален.
— Не — гласът й трепереше, — но трябва да остана.
Гален я погледна внимателно и кимна.
— Ще оставя Саид пред шатрата. Ако имаш нужда от нещо, изпрати го да ме повика.
Тя не можеше да откъсне поглед от лицето на детето. Господи, та то беше почти бебе! Как ли щеше да се чувства, ако беше нейно?
Гален се поколеба и тя усети погледа му върху себе си.
— Върви — прошепна тя. — Тук не можеш да направиш нищо.
Тес чу как той тръгна и след миг почувства струя свеж въздух, който се промъкна, когато Гален повдигна покривалото на входа. След като покривалото се спусна отново, тя остана безмълвна за миг. Какво трябваше да прави сега? Дала изглеждаше като вцепенена от скръб, а самата тя никога не бе проявявала състрадание към някого. Все пак трябваше нещо да направи.
Много добре. Тя не беше състрадателна към хората, но затова пък познаваше конете. Реши да се отнася с Дала така, както се беше отнасяла с животните. Дала бе сломена и единственото нещо, което й се искаше да направи, бе да легне и да се стопи от скръб. Но ако болен кон се остави да легне това би го довършило. И така, Тес прецени, че трябва да накара жената да се движи.
Тя протегна ръце и леко разтърси нежните й рамене.
— Зная, че не е справедливо, но ти трябва да ми помогнеш.
Жената вдигна очи и я погледна безизразно.
— Какво?
— Искам да ти помогна, но не зная как. Какво е първото нещо, което трябва да направим?
Временно извадена от унеса си, жената се размърда, за да отговори на Тес. Тя разтърка слепоочието си и колебливо каза:
— Първо трябва да го изкъпем.
Тес кимна.
— Ще кажа на Саид да донесе вода — тя се изправи и тръгна към входа на шатрата. — Да, това звучи разумно.
Но какво можеше да е разумно в този свят, в който се убиваха невинни деца?!
Тес остана в шатрата на Дала до залез слънце. Когато тя излезе, Саид моментално стана на крака.
— Цял ден нищо не сте хапнали. Построихме си собствен лагер до потока и наоколо открихме достатъчно дивеч за задушено. Да ви донеса ли нещо,
— Не сега — отвърна тя. Беше прекалено разстроена и уморена, за да мисли за ядене. — Къде е съпругът ми?
Той кимна към една голяма шатра на няколко стотин метра от мястото, където се намираха.
— Все още е в шатрата за племенни съвети.
— Заведи ме при него.
— Не е прието жена да безпокои…
Тя го погледна. Ръцете й се свиха в юмруци.
— Дявол да го вземе, нямам никакво намерение да преча на скъпоценния съвет на мъжете! Макар че един господ знае защо жените нямат думата в тези съвети, след като колят децата им като… — тя спря и се обърна. Саид не беше виновен, че светът е несправедлив към жените. Или може би вината беше негова и на Гален, и на баща й, и на всички мъже, които караха жените да раждат деца, а след това не успяваха да им осигурят безопасен свят, в който да ги възпитават. Тя мина покрай Саид и се отправи към шатрата, където се провеждаше съветът. — Ще изчакам, докато събранието приключи, но трябва да говоря с Гален колкото е възможно по-скоро.
