За нейна голяма изненада Калим не беше вътре, а седеше с кръстосани крака на земята пред шатрата и чакаше.
— Защо не присъстваш на срещата? Мислех, че Гален има нужда от твоята подкрепа.
Калим поклати глава.
— Аз съм роден тук и отгледан от тези хора. Всички знаят, че няма да запазя самообладание.
Тес погледна мрачно развалините наоколо.
— А той може ли?
— И за него не е лесно — отвърна Калим и по лицето му пробягна сянка. — Но той е по-силен от нас.
— Бедното дете! — въздъхна тя и в очите й отново засвяткаха гневни искрици. — Не съм сигурна дали самата аз няма да тръгна след Тамар.
— О, каква жестокост — промълви Калим и горчиво се усмихна. После усмивката му се стопи и Тес почувства, че той отново се отдръпна от нея. — Защо си тук? Мога ли да ти помогна с нещо?
— Можеш да извикаш от съвета мъжа на Дала и да го изпратиш при нея — Тес уморено прокара пръсти в косите си. — Направих всичко каквото можах. Тя има нужда от него.
— Ханал няма желание да…
— Боже господи! — избухна Тес. — Не ме интересува какво желае! Тя ще погребе сина си утре, а сега се нуждае от баща му. Трябва ли да вляза и аз да го доведа?
За момент той я изгледа безизразно, после се обърна и се отправи към спуснатото покривало на шатрата.
— Не, това не е необходимо. Аз ще вляза, ще го намеря и ще се погрижа да отиде при нея.
— Ще го направиш ли?
— Защо изглеждаш толкова изненадана? Как може дивак като мен да пренебрегне мъдростта на една жена от Запада?
Тя не обърна внимание на подигравателния тон в гласа му.
— Защо го правиш?
Калим я погледна през рамо.
— Защото си права — отговори просто той. — Ханал няма право да се отдава на собствената си мъка, да мисли за отмъщение и да не дава покой на близките си.
Калим постъпи много добре, като се съгласи да действа. Няколко минути по-късно тя го видя как изблъска един намръщен млад мъж от шатрата и го поведе към дома на Дала, като ту го буташе, ту го водеше.
— Какво има?
Тя се обърна и видя Гален.
— Защо Калим дойде за Ханал?
— Защото му казах, че ако не го направи, аз сама ще вляза и ще го изведа — отвърна Тес. — Дала се нуждае от неговото присъствие.
— Как е тя?
— Малко по-добре, струва ми се. Отнасях се към нея като към кон и, изглежда, че…
Той премигна.
— Като към кон ли?
— Ами, накарах я да се движи непрекъснато.
За миг напрежението и умореният израз на лицето му изчезнаха и вместо тях се появи усмивка.
— Много умно от твоя страна.
— Не зная колко е умно, но за нищо друго не успях да се сетя.
— В подобни ситуации обикновено инстинктите помагат.
— Така ли? — поклати глава тя. — Не знаех. Никога не съм попадала в такава ситуация. Но все пак се справих добре. Мисля, че сега Ханал може да помогне на Дала повече от мен. Не е трябвало да напускаш съвета.
— Справила си се отлично — каза той. — А що се отнася до съвета, оставих ги да се покарат малко — гласът му бе натежал от умора. — Ще се върна по-късно при тях — той я хвана за ръката и я поведе към лагера на Ел Заланд в другия край на селището Ел Сабир. — Тук е много по-зле, отколкото си мислех. Ще наредя да приготвят нещо за ядене и ще те изпратя обратно в Заландан заедно с Калим.
— Саид вече е приготвил яденето — поклати глава тя. — Аз няма да се върна. Обещах на Дала, че ще бъда тук, за да се сбогувам със сина й — тя обходи с поглед изгорелите шатри. — Един бог знае колко много работа ни чака.
— Теб ли?
— А защо не? Нали аз съм тук. Защо да не бъда полезна с нещо? Трябва да изпратим някого в Заландан за храна и други провизии, а аз мога да обходя всяко семейство и да определя от какво и колко има нужда — сви рамене тя. — Освен това ще бъде добре за Дала да е заета с нещо след погребението, а не мога да разчитам на мъжа й. Мисля, че ако й покажа, че имам нужда от нейната помощ, тя ще оздравее по-бързо.
— За всичко си помислила — възкликна Гален и се загледа в нея. — Все пак мисля, че това не е твоя грижа. Не е нужно да вземеш участие и ти.
— Но те имат нужда от мен.
Гален кимна.
— Така е, нуждаят се от цялата помощ, която можеш да им дадеш.
— В такъв случай да не спорим повече. Ще се върна, когато и ти се върнеш в Заландан. Мислиш ли, че ще ги убедиш да не преследват Тамар?
— Ако имам красноречието на Луцифер и търпението на Йаков. И без това вече са им отнели толкова много.
— И ще изгубят още повече, ако тръгнат след Тамар. Този разбойник е много вещ в битките и преследванията.
Тес внимателно подхвърли:
— Ти можеш да им помогнеш.
— Да, но няма да го сторя. Кръвопролитията трябва да престанат — стигнаха до лагера и той пусна ръката й. — Нещата трябва да се променят. Проклет да е Тамар!
Тес бе станала свидетел на тази болка и насилие за един-единствен ден, а ето, че вече се чувстваше толкова нещастна колкото и те. А колко ли по-трудно беше за Гален, който бе израсъл с тези кланета и кръвопролития?
— Какво ще правиш сега?
Той поклати глава.
— Не зная Може би ще се върна и ще продължа да споря с тях — той протегна ръка и прокара пръсти по тъмните кръгове под очите й. — Денят бе доста тъжен за теб.
— И все пак на мен ми бе по-леко, отколкото на Ел Сабир — отвърна тя. Не съжаляваше, че бе дошла. Тези тъжни часове по някакъв странен начин я бяха обогатили и накарали да се замисли. Струваше й се, че е поела по път, от който нямаше връщане назад. — Беше по-леко, отколкото и на теб.
Тази истина също й бе ясна. Трагедията, която я порази тук, я бе накарала временно да забрави за страданието, което Гален изпитваше, но сега остро осъзна на какво бе подложен.
Но на каква ли цена успяваше да овладее силата, която бликаше от него?
— Не се връщай тази вечер — внезапно каза тя. — Много си уморен. Изчакай до утре.
— Трогнат съм от твоята загриженост.
— Но няма да промениш решението си.
Изражението на лицето му внезапно се смекчи, но той поклати глава.
— Хората са много разгорещени. Трябва да ги успокоя — хвърли поглед назад към шатрата и добави: — Трябва незабавно да се върна при тях.
— Глупости. Можеш поне да хапнеш нещо. Седни! — тя му посочи един дънер близо до огъня и издърпа големия съд, който вреше на пламъците. — Хапни малко задушено и изпий чаша чай.
