— Нямам време…
— Разбира се, че имаш — погледна го тя строго. — Трябва да си отпочинеш. Малко.
В очите му заиграха весели пламъчета и на лицето му се изписа нежност.
— На вашите заповеди, Мейджира.
Зората тъкмо се пукваше, когато Гален се пъхна под одеялото и придърпа Тес към себе си.
— Добре ли мина всичко? — сънена попита тя.
— Не — протегна дългите си крака той и зарови лице в косата й. — Хайде заспивай!
— Не бъди глупав — прозя се тя и се обърна да го погледне. — Ако искаше да продължа да спя, щеше да ме излъжеш. Ще преследват ли Тамар?
— Съгласиха се да изчакат три месеца. Ако през това време не изправя Тамар пред племенния съд, ще предприемат нападение срещу неговото село.
— Какъв е този съд?
Гален замълча за момент.
— Съд на Обединените племена на Седикхан.
Очите й се разшириха.
— За три месеца? Нали каза, че това може да отнеме години.
На устните му се появи горчива усмивка.
— Те точно затова се съгласиха на този компромис. Мислят да ме успокоят и отново да се впуснат в кръвопролития.
— Какво смяташ да правиш?
— Какво мога да направя? — лицето му се озари от дръзка усмивка. — Освен за три месеца да обединя цялата проклета страна?
Тес го погледна с възхищение, запленена от магнетизма, който се излъчваше от него.
— Все още не си изгубил кураж.
— Как мога ла изгубя кураж? Положението е направо абсурдно. Това е абсолютно невъзможно.
Той приемаше предизвикателството с истинско вдъхновение, каквото тя никога досега не беше виждала а него. Изведнъж осъзна, че това се дължеше на обстоятелството, че очакването му отиваше към края си. Независимо колко слаби бяха шансовете му за успех, най-после бе свободен да действа.
— С вятърни мелници ли ще се бориш?
Гален поклати глава.
— Ще ги накарам да престанат да воюват по-между си.
Въодушевлението му се предаде и на нея. Тя се доближи до него с грейнало лице.
— Как?
— Първо ще посетя шейховете на деветте главни племена в Седикхан и ще ги убедя да дойдат на среща, за да обсъдим съюза.
— Ще дойдат ли?
— О, сигурен съм, че ще дойдат. Ще го нарека каробел.
Думата сякаш й бе позната, но тя не успя да си спомни смисъла й.
— Какво значи това?
— Фестивал: ядене, музика, танци и състезания. Някои от шейховете няма да искат да обсъждат съюз, но ще дойдат заради фестивала. Веднъж да ги събера заедно, ще имам възможност да ги приобщя към моята идея.
— И къде ще проведеш този фестивал?
— В подножието на хълмовете близо до Заландан. Почти на неутрална земя — отвърна той, повдигна вежди и се замисли. — Ако постигна нещо, докато обхождам племената едно по едно, ще имам шансове. Възможно е да използвам като аргумент набезите на Тамар. Той става прекалено силен, а това не се харесва на повечето от шейховете. Неговите набези са им причинили доста огорчения. Със заплахата, която Тамар представлява, и с авторитета, който аз ще имам пред тях поради женитбата ми с тамровиянската принцеса, може да ги убедя да се включат в съюза.
— Тогава защо не вземеш принцесата със себе си и да им я представиш, както си му е редът?
Той я погледна силно изненадан.
— Какво?
Тя се повдигна на лакът.
— Нали затова съм тук? — лицето й се зачерви от вълнение. — Вземи ме със себе си.
— Искаш да дойдеш?
Тя кимна нетърпеливо.
— Ще ни трябват още няколко дни, за да помогнем на тези бедни хора тук, но след това ще бъда свободна. Разбира се, ще изпратя вест на Вайян и ще я помоля да продължи с обучението на Александър. Не трябва да губи навиците си.
— На всяка цена трябва да уредим обучението на Александър — погледна я право в очите той. — Защо си толкова ентусиазирана?
Тес не беше сигурна. Може би желаеше да сподели самотата и загрижеността му или просто й се искаше да вземе участие в неговото велико приключение. И двете обяснения обаче щяха да му разкрият слабите й места, а тя не бе готова за това. Сведе поглед и се вгледа в пулсиращата трапчинка на врата му.
— Нали направихме сделка. За мен ще бъде чест да изпълня своя дял от нея колкото се може по- бързо.
Гален трепна.
— И така ще бъдеш свободна да напуснеш Заландан по-рано.
Да напусне Заландан? Тази мисъл въобще не й бе идвала наум. Почувства се обидена, но не се издаде. Само отговори хладно:
— Точно така.
— В такъв случай няма да откажа да ме придружиш — притисна я плътно до себе си той. — Докато си тук, ще трябва да се възползвам от присъствието ти.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Тес се усмихна учтиво на стария шейх, но в замяна получи само един надменен поглед.
Само две минути й бяха достатъчни, за да разбере, че посещението им при шейх Сарум Хаким от племето Ел Кобар нямаше да бъде особено приятно. Тя упорито задържа усмивката на устните си, чудейки се какво ли би направил този стар дракон, ако пристъпеше към него и дръпнеше дългата му бяха брада.
Тази мисъл малко я развесели и разсея умората и унинието, което я бяха обзели. Шейхът безцеремонно и обърна гръб и заговори на Гален:
— След час ще вечеряме, но преди това аз искам да проведа разговор с теб — той щракна с пръсти и една забулена жена в черна роба се появи и забърза към тях. — Заведи Мейджира в шатрата за гости.
— Ние си носим собствена шатра — каза Гален. — Не искаме да ви безпокоим.
— Отказвате моето гостоприемство?
Гален сви рамене.
— Не искам да ви обидя, а само да ви спестя притесненията — усмихна се той. — Естествено, ще се радваме да приемем вашето гостоприемство — Гален кимна към Саид. — Погрижи се съпругата ми да получи всичко, от което има нужда.
Старият шейх се усмихна неприятно.
— Глезиш я? Елзаланците много са се размекнали, откакто им построи онзи чудесен град и не скитат повече из пустинята. Жените на Ел Кабар си знаят мястото и имат истинско страхопочитание към мъжете си. Учим ги на покорство с камшика — той посочи с ръка Тес. — Погледни я! Тя дори не носи и фередже.
— Тя идва от Тамровия. Там няма обичай жените да крият лицата си.
— Чух, че не изискваш това и от жените в Заландан. Каква мекушавост!
— Всеки има право на мнение — любезно отвърна Гален, — но преди два месеца Тамар отмъкна пет от
