обикаляше целия град и го пускаше от най-различни места. Александър вече безгрешно открива пътя за вкъщи.
— Но в нито едно от съобщенията, които Калим изпрати на Гален, не споменава, че ти е помогнал.
— Разбира се, че не би споменал. Това няма нищо общо с държавните работи.
— Права си — наистина беше много мило от страна на Калим да хаби време и сили, за да им помага в това начинание, но Тес не бе особено доволна от това. — Ако Саша беше тук, сигурна съм, че щеше да постъпи по същия начин.
Вайян сдържа усмивката си.
— Вероятно.
— Съвсем сигурно — настоя Тес. — Калим тук ли е?
— Разбира се, всички идват на фестивала. Традиция е всички мъже да вземат участие в игрите.
— И Гален ли?
Вайян кимна.
— Той казва, че трябва непременно да спазваш по-незначителните обичаи, ако не искаш да нарушиш по-важните. Той спечели последните четири състезания с каробели — усмивката слезе от устните й, — но аз не бива да стоя тук и да бъбря. До започването на фестивала вдругиден още много неща трябва да се свършат. Трябва да се приготви храната — тя посочи към една огромна шатра. — А също така и специалните отделения за кадините.
— Кадини — тук?
— Да разбира се. Според правилата на фестивала, наградата на победителите е да прекарат една нощ с жена, която те си изберат. В началото имаше много кървави разправии, ако победителят избереше дъщерята или съпругата на някой от другите състезатели. За да се избегне такъв избор, се взе решение да участват само кадини — тя сви рамене. — Макар че те обслужват повечето от мъжете преди края на състезанията. Не само пиршеството и игрите довеждат шейховете и техните хора тук. Обичай е поне веднъж по време на фестивала мъжете да опитат от удоволствията, които кадините предлагат.
— Да, ясно — отвърна тя. Не трябваше да се учудва. Беше забелязала, че кадините се приемаха напълно естествено дори и от съпругите на мъжете.
— Пристигнаха ли вече хората от Заландия?
Вайян поклати глава.
— Ще дойдат утре. Но аз трябва да се погрижа шатрата им да бъде удобна и добре обзаведена, тъй като те приемат много посетители.
— Представям си.
— Донесох ти хубави дрехи, а също така и кутийката ти за бижута — оживено каза Вайян. — Сигурно искаш да затвърдиш онова, което сте постигнали с Гален, и да се появиш в подходящо облекло — тя отправи неодобрителен поглед към костюма Тес. — Предлагам ти да се преоблечеш веднага. Половината шейхове вече са тук.
— Има време — отвърна Тес и се загледа към шатрите на кадините. — Много ли са красиви?
— Разбира се, лично аз ги избирах — отговори Вайян изненадана. — Нали ще бъдат давани за награди.
— Да, да…
— Здравей, Вайян! — Гален спря до тях и огледа с доволен поглед лагера, в който беше подредено и чисто. — Справила си се отлично.
Вайян се изчерви от удоволствие.
— Има още много работа… тъкмо обяснявах на Тес… но до утре всичко ще бъде готово — тя погледна Тес строго. — Преоблечи се!
— Добре — отвърна Тес и се намръщи. — Но няма да забуля лицето си, независимо дали това ще навреди на Гален.
— Жалко — каза Гален и очите му весело заискряха. — Старият Хаким би приел една такава отстъпка от твоя страна за изключително важна победа.
— Никакво фередже — твърдо отвърна Тес. Погледът й отново попадна върху шатрата за кадините и тя подхвърли небрежно. — Не, не виждам причина да не облека рокля.
— Много съм ви задължен — сериозно отвърна Гален.
— В края на краищата, през последните два месеца ми дойде до гуша от тези костюми за езда. Освен това не съм и толкова неразумна.
Ниското деколте на златистата брокатена рокля беше обшито с перли и те бяха единственото украшение, което нарушаваше изящната простота на дрехата.
Нямам кой знае с какво да изпълня корсажа, помисли си Тес мрачно, докато се оглеждаше лъсканото бронзово огледало. Но пък златистият цвят придаваше на косата й блясък, който подчертаваше красотата й.
Докато я наблюдаваше, Гален се надигна от дивана и подпря брадичка с ръка.
— Много е хубава.
— Към нея има шал и дори едно глупаво чадърче — каза тя и докосна голата си шия. — Може би трябва да сложа шала, иначе Хаким пак ще ме гледа свирепо.
Гален повдигна вежди.
— За теб това има ли някакво значение?
— Ами… Вайян ми каза, че не трябва да провалям това, което си постигнал — Тес погледна отражението си в огледалото и каза небрежно: — Освен това тя спомена, че ти също ще спазиш традициите на фестивала.
— Да, доколкото е възможно.
— Тя каза, че почти всички мъже посещават шатрата на кадините.
— Така е.
— И ти ли? — отбягвайки погледа му, тя продължи припряно: — Не че има някакво значение. Просто исках да знам.
— Щом няма значение, защо се интересуваш?
Тя се намръщи.
— Не ми харесва… Това ми е неприятно.
— Защо?
— Откъде да зная? — Раздразнено отвърна тя. — Просто не ми харесва да мисля, че ти… Ще отидеш ли при тях?
— Ще наруша обичая, ако не ги посетя — той стана и тръгна към нея — Останалите мъже могат да се усъмнят в моята мъжественост.
— Глупости.
— Хаким ще помисли, че съм луд.
— Престани да ми обясняваш. Кажи ми ще отидеш ли?
Той прокара пръсти по перлите и.
— Да не би да облече това, за да ме убедиш да не ги посетя?
— Разбира се, че не.
— Това е добре. Защото в противен случай би било грешка.
Тя изненадано повдигна вежди.
— Така ли? Защо?
— Ако искаш да ме спреш, не трябва да обличаш абсолютно нищо. Много повече ми харесваш без дрехи — усмихна се той. — Но това, че не искаш да бъда с друга жена, ми харесва. Разбираш обаче, че ако направя тази върховна жертва, ще бъде съвсем справедливо и ти да положиш специални усилия, за да ми доставиш изключително удоволствие. Кадините преминават през специално обучение, където усвояват различни сладострастни начини, с които да доставят удоволствие на мъжете — той бръкна в деколтето и потърка зърното на гръдта й. — Искаш ли да ги научиш?
Тя усети как тялото й безпомощно се накланя към неговото.
— Ще ми бъде ли интересно?
