Въздухът в шатрата беше наситен със суров гняв и разочарование и Тес едва сега осъзна какви усилия полага Гален, за да овладее свирепия си нрав.
— Няма да вземеш нищо, което…
В този миг силен писък прониза нощната тишина.
Тес се вцепени.
Последва втори писък. Женски писъци на агония.
— Стой тук — извика Гален, скочи и хукна към изхода от шатрата.
От нея се искаше да стои и да слуша писъците на тази бедна жена?!
Боже господи, ами ако беше Вайян?!
Гален беше на няколко метра от шатрата, когато тя също се спусна към входа й. Последва нов писък.
Полуголи мъже изскочиха от шатрите със запалени фенери.
Тес се втурна през полянката към шатрата на Вайян.
— Тес, какво е това? — Вайян повдигна покривалото. — Този писък…
— Не зная.
Но Гален изглежда знаеше. Той бягаше към северния край на лагера.
Тес хукна след него. Вече пресичаха мястото, определено за шатрите на Ел Кабар, но никой не се показваше от тях.
Още един писък… по-близо.
Тес зави зад ъгъла и едва не връхлетя върху Гален, който бе спрял и наблюдаваше онова, което ставаше пред шатрата на Хаким.
— Какво става?
Гален не я погледна.
— Казах ти да не излизаш.
Една дребна, облечена в черно фигура бе паднала на колене. Жената бе все още напълно забулена, но гърбът й бе гол, а плътта — нашарена с кървящи рани. Хаким стоеше над нея и държеше в ръце окървавен камшик. Когато Тес го видя, той тъкмо вдигаше камшика, за да замахне отново.
— Не! — изкрещя Тес и се втурна към тях.
Гален я сграбчи за китката и я спря.
— Не се намесвай.
— Нима не виждаш? Тя не може…
— Гален — вдигна поглед Хаким и се намръщи. — Предполагам, че са те събудили писъците на жена ми. Извинявай, че съм те обезпокоил, но това момиче е много непохватно — той сви рамене. — Тя е само на тринадесет години. Предполагам има време да се научи.
Гален дори и не погледна коленичилото момиче.
— Ние всички се нуждаем от почивка и здрав сън, ако искаме утре да се представим добре. Може би е по-добре да отложим, докато завърши състезанието?
Хаким поклати побелялата си глава.
— Тя строши любимия ми каробел и за да има ефект, трябва да понесе още три удара. Жените трябва да се наказват в момента на провинението. Те са като кучетата и конете и не помнят дълго — погледът му се премести върху Тес — Ако обърнеш внимание на думите и действията ми, ще успееш да я превърнеш в истинска жена.
Ярост се надигна в гърдите на Тес и тя пристъпи напред.
— Ако не ги биеш, страхът няма да ги прави толкова непохватни и…
— Млъкни! — извика Гален и й запуши устата.
Тя започна да се съпротивлява и той я вдигна преметна я през рамо и пое обратно през лагера.
— Точно така — извика Хаким след него. — Браво, Гален! Никога не ги оставяй да говорят без твое разрешение.
Тес сипеше удари по гърба на Гален.
— Пусни ме!
Гласът на Хаким заглъхна, когато наближиха шатрите на Ел Заланд.
— Не се тревожи, няма да те безпокоя повече, Гален. Ще й запуша устата.
Гален пусна Тес едва когато влязоха в шатрата. Остави я върху дивана и се върна, за да спусне покривалото. Тес скочи на крака и хукна към изхода.
— Не! — спря я Гален, обърна се и я погледна право в очите. — Опитай се да излезеш и ще те вържа до утре сутринта — хвана я за раменете и я разтърси. — Слушай, ако се намесиш, ще бъда принуден да те накажа, както Хаким наказва онова бедно дете. Ще го приеме като обида и единственото удовлетворение за него ще бъде да ти нанесе побой.
— С камшик ли?
— По-добре в моите ръце, отколкото в ръцете на Хаким. Не мога да си позволя точно сега да наруша старите обичаи.
— Той е животно, той е звяр! — гласът й трепереше от гняв. — Боже господи, заради някакъв си глинен съд!
— Хаким е много горд с конете си и участието им в състезанията.
— И ти го защитаваш?
— Не, просто ти обяснявам, че каробелът е нещо много повече от един глинен съд.
— Можеше да го спреш.
— Да, ако исках да проваля надеждите си за обединен Седикхан. Нужна ми е помощта му, за да приобщя племената от пустинята.
— Веднъж ми каза, че вашите мъже не биели жените си.
— Говорех ти за Ел Заланд. Племето на Хаким има други обичаи и други закони.
— И ти не можеш да направиш нищо, така ли?
— Не, докато не се обединим и не създадем общи закони.
— А дотогава жените ще ги бият и тъпчат като животни.
— Мислиш ли, че ми доставя удоволствие да гледам това момиче цялото в кърви? — гневно попита Гален. — Знаеш ли колко пъти съм наблюдавал такива сцени и не съм бил в състояние да сторя нищо? — той замълча и направи усилие да се овладее. — Нямам намерение да те лъжа. Дори и след обединението ще минат години, преди да се променят законите, отнасящи се до побоя на жените. Не мога да променя за един ден това, което е продължило векове.
— Ние не сме животни! — ръцете на Тес се свиха в юмруци. — Някой трябва да го накара да разбере!
— Да — уморен въздъхна той и се обърна настрани. Но престани за бога! Казах ти, че не мога да направя нищо. Още не. Може би след известно време… — той започна да събира документите, които се бяха разпилели на пода при излизането им о шатрата. — Хайде лягай си вече!
— О, да, и искаш да заспя веднага. В края на краищата, нали той вече й е запушил устата, за да не чуваме пясъците?
Гален изруга и се обърна да я погледне.
— Защо толкова се разстрои? Твоят собствен баща те е бил до кръв. Самата ти ми каза, че приемаш побоя, без да протестираш.
— Защото бях едно уплашено и наивно дете и мислех, че нямам избор. Промених се.
— Но не можеш да промениш света.
— Защо не? Нима ти не се опитваш да направиш същото?
— Това е различно. Аз съм…
— Мъж? А аз съм само една жена, която трябва да я бият и затварят като животно — тя вдигна ръце. — Света Богородице, ти си варварин като Хаким! — погледна изражението на лицето му и изведнъж гневът й се изпари. Беше го обидила. Бе използвала единствената дума, която можеше да го нарани.
Нежността внезапно се стопи и лицето му се вкамени.
— Ако бях варварин, ти нямаше да чуеш писъците на жената — усмихна се той, пристъпи напред и застана пред нея. — Ти самата щеше да пищиш — пръстите му се уплетоха в косата й. — Когато влезе в
