тялото и. Камшикът лежеше на килима до него. Тес почувства див пристъп на радост.
— Няма ли да ме накажеш? — прошепна тя.
— Не съм казвал, че ще те наказвам. Казах само, че ще те накарам да пищиш. И възнамерявам да удържа на думата си.
Ръцете му обгърнаха кръста й и я свалиха на колене.
— Мислех, че си ми сърдит.
— Така е — каза твърдо той, като я бутна да легне на килима, а ръцете му се плъзгаха по тялото й, търсеха я, милваха я, възбуждаха. — Господи, как ме изплаши! Заслужаваш да бъдеш наказана… но не с камшик.
Трябва да се съпротивлявам, помисли си тя като през мъгла, когато горещите вълни започнаха да разтърсват тялото й. Беше се приготвила за бой, а не за тази страст.
Гален разтвори краката й. Пръстите на ръката му потънаха дълбоко в нея. Той започна да ги движи ритмично и тя извика, а тялото й се изви в блажена наслада. Той разтвори още повече краката й, а ръката му я изостави, когато се наведе по-близо и топлият му дъх подразни меката плът от вътрешната страна на бедрата.
— Има и други, много по-деликатни мъчения — каза той и прокара език по меката като коприна кожа. Тялото й се сгърчи от спазми. — Виждаш ли?
Дланите му се плъзнаха под кръста й. Той я повдигна леко и още повече се приближи.
— Няма да ми е трудно да те накарам да пищиш така, че всички да те чуят.
Само след няколко минути предсказанието му се сбъдна напълно.
Устните му…
Тя стенеше и пищеше и отново стенеше и пищеше, докато той я издигаше към висините на насладата, без да й даде покой. Оставяше я да се отпусне, но не повече от миг, след което започваше отново. Не знаеше колко дълго трая това. Когато най-после вдигна глава и се настани между бедрата и, тя така силно трепереше, че не успя да стори нищо друго, освен да се притисне силно към него. Той се задъхваше, тъмните му очи искряха.
— Никога вече — дрезгаво каза той. — Никога вече няма да поемаш такъв риск. Няма… да… го… понеса.
Той потъна дълбоко, тласна се яростно и само след няколко мига получи и собственото си удовлетворение.
Тя почувства искрица надежда през замайващото изтощение, което я обгръщаше.
— Необходимо беше. Нямаше опасност. Знаеш, че яздя добре.
Той потръпна в нея.
— Дори по-добре върху мен, отколкото върху Павда.
— Признай, че се справих добре.
Той се усмихна и нежно отгърна кичура коса от лицето й.
— В моментите, когато не изпитвах желанието да спра и да те напердаша, се гордеех с теб.
— Наистина ли?
— Наистина — отвърна той, отдръпна се от нея и се пресегна за хавлията. — А сега, струва ми се, целта ни е изпълнена и вече е време да отида на последния съвет на шейховете.
Тес се изчерви.
— Мислиш ли, че са ме чули?
— Без съмнение. По едно време бях сигурен, че виковете ти ще се чуят чак в Заландан.
Тя се изчерви оше повече.
— Бях… изненадана.
Гален се облече и се отправи към входа на шатрата.
— Стой тук, докато свърши съветът — тя все още лежеше на килима. Гален развърза покривалото на входа и се обърна да я погледне. — Изглеждаш напълно доволна, а нямаш никакви рани. Ще наредя никой, освен Саид, да не влиза при теб.
— Все пак имам една синина — каза тя, докосна едно синьо петно, където палецът му бе натискал бедрото й, и се засмя, — но предполагам, че това не се брои — Тес се повдигна на лакът и го погледна — Вярваш ли, че ще гласуват за съюза?
— Не зная какво да вярвам. Толкова съм близо… Може би се страхувам да се надявам.
Тя разбираше, че отново трябва да се раздели с него, но не можеше да го направи сега, когато той изглеждаше толкова самотен.
— Тогава аз ще се надявам вместо теб…
— Ще го направиш ли, килен? — попита той и усмивка озари лицето му. — В такъв случай всичко ще бъде наред. А и как би могло да бъде иначе?
Тес разбра новината още щом той влезе в шатрата.
— Съюз! — тя изтича и се хвърли в прегръдките му. — Кой ще управлява?
— Моята скромна личност — отвърна той и я завъртя в кръг. — Но аз съм все още далеч от моята цел. Трябва да се създадат общи закони и сигурно още на първото обсъждане ще се появят разногласия и разправии. Сега, след като племената се обединиха, трябва да намеря начин да ги задържа сплотени.
— Ще успееш! Кой друг би се справил по-добре от теб? Няма да допуснеш всичките ти усилия да се окажат напразни, нали?
— Да — каза той, седна на възглавниците и я за люля в прегръдката си. От вълнение лицето му бе добило момчешки израз. — Боже господи, съюз! Най-после, Тес!
— А Хаким?
— Гласува за обединението заедно с останалите.
— Сега какво следва?
— Връщаме се в Заландан. Там ще съставя план за издаването на закони, които едва ли ще се харесат на Хаким. След месец шейховете отново ще се съберат.
— Вайян замина със своя ескорт днес следобед — тя кимна към клетката в ъгъла. — Остави ми Александър. Не знаех къде ще отидем след съвета и си помислих, че с нея можем да поддържаме връзка.
— Не ме интересува, дори да ти е оставила всички птички от волиерата си. Нищо друго не ме интересува — той хвърли бегъл поглед към птицата в плетената клетка и прегърна жена си още по-силно. — Седикхан е обединен!
Тес почувства, че се стопява от любов.
Знаеше, че чувството й е искрено и хармонично. Истината стоеше пред нея — ясна и неоспорима, и то още от самото начало. Гален беше мъж, който заслужаваше да бъде обичан, и тя го обичаше. Всичко бе толкова просто.
Не, не съвсем. Тя отчаяно мечтаеше за свобода, която в тази страна не можеше да очаква, а тази радост, която току-що бе споделила с него, може би приближаваше края на брака им. След като създаде съюза, Гален вече нямаше да има нужда от нея.
Ами детето? Той още искаше дете. Тя отчаяно се залови за тази мисъл. Представи си дете с неговия образ, което щеше да обича…
— Много си мълчалива — устните му се плъзнаха по ухото й.
Тес не бе наивна, знаеше, че има начин да се разреши този проблем. Тя вдигна глава и му отправи изпълнен с любов поглед.
— Мисля, че трябва да празнуваме.
— Наистина ли?
Тя кимна и започна да развързва панделката, която прибираше косата му. Издърпа я и я хвърли на възглавниците.
— Много специално празненство. Обеща да ми покажеш как кадините доставят удоволствие.
— Тогава трябва да изпълня обещанието си — каза той и я положи върху възглавниците на дивана. — Ти си права. Мисля, че това ще направи празненството още по-прекрасно.
Тя прокара пръсти през тъмните му разпилени коси. Върху лицето му се четеше едновременно и
