Той въздъхна с облекчение, обзет от собственическа гордост, към която се бе примесил и гняв при вида на изправената фигура и идеалното равновесие, което Тес бе успяла да постигне при приземяването, за да запази каробела непокътнат.
Мили боже, ако не напрегнеше сили, тази малка пакостница шеше да го принуди да диша праха й, както беше станало и с Хаким!
Той пришпори коня си и го удари с камшика Селик моментално реагира и усили скоростта. Двата коня прескочиха последното препятствие почти едновременно, но Селик отново взе преднина и се понесе по правия път, водещ обратно в лагера.
Гален хвърли поглед назад. Хаким, Калим и още няколко състезателя все още бяха на терена с препятствията. Гален пресече финалната линия само с няколко секунди преди Тес. Чу възторжените викове на зрителите зад въжетата, но не им обърна внимание, а се обърна, за да види как ще финишира Павда.
Но върху гърба на Павда нямаше ездач.
Тес лежеше свита на кълбо в пясъка на три метра преди финалната линия, червеният глинен съд бе разпръснат на малки парченца около нея, а тялото й не помръдваше.
Обзе я неистов страх, когато се опита безпомощно да си поеме дъх. Не бе очаквала, че ще падне толкова тежко. Ударът бе изкарал въздуха от дробовете й.
Чу, че Гален каза нещо. Гласът му сякаш изхриптя, но тя беше прекалено замаяна и не можа да схване думите му. Като насън усети да развързва каишите на каробела и да го освобождава. След това опипа с ръце крайниците й.
— Наранена ли е? — това бе гласът на Саша. Заг-иженото му лице се появи зад Гален.
— Не зная — пресипнало отвърна Гален. — Не мърда.
— Не… съм ранена — задъха се тя, — но не мога… да… дишам.
— Слава богу — отдъхна си Саша. — Казах ти, че е опасно, немирнице.
Гален го стрелна със свиреп поглед.
— Но все пак й помогна в тази лудост. Не би могла да го направи сама.
— Подценяваш я — каза Саша. — Мисля, че щеше да се справи и без мен — той кимна. — Да, дадох й моя каробел и й показах къде да се скрие, за да изчака ездачите.
— По дяволите, едва не я уби — рязко каза Гален. — Защо?
— Тя успя да ме убеди — сви рамене Саша. — А и ти знаеш, че винаги съм презирал Хаким.
— Не… е… виновен Саша — Тес направи усилие да се изправи и седна в пясъка. — Трябваше да…
— Да се пребиеш — довърши Гален. — По време на последното състезание двама мъже загинаха.
— Трябваше да докажа… на Хаким — Тес най-после успя да си поеме въздух. Веднага обаче съжали, тъй като миризмата на парфюма я удари в главата. Господи, как вонеше! — …че не съм животно — тя потрепера, тъй като видя самият Хаким да се приближава, яздейки към нея.
Старецът спря пред Тес и се усмихна със злобно задоволство.
— Видя ли какво става, когато жените не си знаят мястото и се опитват да подражават на мъжете? Завършват в праха — той се обърна, към Гален и попита: — Ще я накажеш ли?
— Уверявам те, че ще чуеш писъците й — каза Гален мрачно. — Има достатъчно време, докато се съберем за последното гласуване следобед.
— Добре. — Старецът се обърна и се отправи към шатрите на Ел Кабар.
Саша пристъпи напред.
— Гален, зная, че си много ядосан, но трябва да признаеш, че тя има право и не е…
— Намери Вайян и й кажи да стопли вода за баня — сбърчи нос Гален. — Господи, как вони! — той се обърна към Тес и студено я попита. — Можеш ли да вървиш?
— Разбира се — тя се повдигна на колене и се изправи на крака. — Казах ти, че не съм ранена.
— Тогава отивай в шатрата и ме чакай там! — той се обърна хвана юздите на Павда и Селик и се отправи към пасбището. — Павда заслужава повече грижи. Можеше да я убиеш на последното препятствие.
— Знаех, че ще се справи. Никога не бих направила нещо, което би я застрашило.
Той не отговори, нито я погледна. Саша леко подсвирна.
— Внимавай, палавнице. Никога досега не съм го виждал такъв.
Когато Гален влезе в шатрата, Тес вече се бе изкъпала и Вайян я загръщаше с дълга хавлиена кърпа.
Той носеше в ръка един къс камшик.
— Остави ни, Вайян.
Вайян се втренчи с ужас в камшика.
— Една по-малка пръчка може би ще свърши същата работа.
Гален се усмихна мрачно.
— Хаким ми изпрати този камшик с доброто намерение да ми напомни как трябва да се приучи жената към покорство. Не е ли много мило от негова страна?
Вайян се поколеба.
— Сигурна съм, че не е искала да ти причини неприятности, Гален. Не би ли могъл…
— Постигна точно това, което е искала — рязко я прекъсна Гален. — Остави ни и кажи на твоята слугиня да се заеме с опаковането на багажа ти. Наредих на Калим да определи ескорт, който следобед да те придружи до Заландан.
— Но, Гален, тя наистина не е искала да стори нищо лошо. Не можеш ли да й простиш?
— Не. Отиде твърде далеч. Ако не я накажа, ще изгубя гласа на Хаким за съюза.
— Този стар злодей! Какво…
— Гален е прав, Вайян — обади се тихо Тес. — Трябва да бъда наказана. Остави ни.
Вайян я погледна загрижено и неохотно напусна шатрата.
— Не очаквах, че ще си толкова схватлива — безчувствено каза Гален. — Заслужаваше ли си това унижение?
Тя повдигна брадичка.
— Да.
— Не съм съгласен — тръгна той към нея. — Нищо не може да компенсира онова, което изпитах, когато те видях… — той замълча и застана пред нея. — Помислих, че си мъртва.
— Аз не паднах от Павда — каза тя възмутено. — Аз не падам от коне.
Той замълча.
— Какво?
— Паднах само защото исках да падна — намръщи се тя. — Но не знаех, че ще се ударя толкова силно. Не съм падала от дете и мислех, че пясъкът е по-мек.
— Би ли обяснила по-подробно — внимателно попита Гален.
— Казах ти, паднах нарочно — сви рамене тя. — Не исках да победя Хаким и останалите шейхове тъй като това щеше да ги вбеси и да провали шансовете ти да постигнеш съюз. Мислех си, че ако падна и счупя каробела, ще бъде достатъчно за наранената им гордост — очите й мятаха гневни мълнии. — Но той трябваше да бъде наказан. Трябваше да знае, че можеше да бъде победен и от една жена.
— Но ти не го победи. Ти се отказа от победата си точно когато я бе постигнала.
— Това бе достатъчно — намръщи се тя. — Не, не беше. Чувствах се ужасно, когато лежах в пясъка, а той се хилеше. Следващия път ще го… — Тес спря и си пое въздух дълбоко. — Но засега стига — тя погледна камшика. — Искаш ли да коленича?
— Не. Само се обърни.
Тес се обърна с гръб към него.
— Махни хавлията.
Тя разви хавлията и я пусна на килима. Тес чакаше, готова за първия удар.
Но вместо удар с камшик, тя усети топло докосване в основата на гръбнака си.
Погледна през рамо и видя Гален, който бе коленичил на килима и галеше с устни долната част на
