теб, защото Калим ми каза, че ще бъдеш сломена, ако не те поздравя, а ти ме посрещаш с обиди!
— Можех и да почакам, докато се изкъпеш. Няма значение, ще си запуша носа — тя отново се сгуши в него и нежно го прегърна. — Какви са новините?
— Не са добри — усмивката на Саша се стопи. — Майката игуменка е изпратила писмо до баща ти, в което пита дали пътуването е минало добре и дали капитан Бракстан е оправдал очакванията им.
Очите на Тес се разшириха.
— Това наистина не е добре.
— Може да не е толкова лошо, палавнице — Саша докосна носа й с показалец. — Баща ти възнамеряваше да тръгне на следващия ден след моето заминаване и да намери този капитан, за да го разпита. Възможно е добрият стар капитан да е отплавал от Динар.
— Но е възможно и да не е. Баща ми не знае и ти имаш пръст в това, нали?
— Не още.
— Да не би да те е заподозрял, когато си тръгна така внезапно?
— Брат ми и баща ми възнамеряваха да отидат на риболов на река Зандар и аз казах на баща ти, че заминавам с тях. Наистина, това извинение беше малко неубедително, като се има предвид какво е отношението ми към този род кралски дивотии, но все пак свърши работа.
— Но не за дълго. В Динар има само няколко хотела и сигурно са те запомнили. А Гален е още по- забележим. Баща ми не е глупав. Той ще разпитва, ще разбере за женитбата и ще се отправи към Заландан… — тя спря и се опита да прецени. — С колко време разполагаме?
Саша се отказа да я успокоява и й каза истината.
— Седмица. Може и по-малко.
Тес отдъхна с облекчение.
— Страхувах се, че е по петите ти. Може и да успеем. Състезанието с каробели е определено за утре сутринта. След него ще се състои заключителният съвет на племената. Гален може би ще успее да обяви съюза, преди баща ми да пристигне.
— Събитията са се развили с невероятна бързина след моето заминаване. Какво ги ускори толкова?
— Тамар.
Саша кимна.
— Всяко селище, покрай което минахме, бе пострадало от нападенията му — той се обърна и се отправи към входа на шатрата. — Както ти доста грубичко вече намекна, ще трябва да се изкъпя преди вечерята с Гален. Ти също ще присъстваш, нали?
— Не.
Той се обърна и изненадано я погледна. Тес се усмихна насила.
— Имам още много работа. Ще вечерям с Вайян и вероятно ще се присъединя към вас по-късно.
Той я погледна замислено, след което сви рамене.
— Както искаш. Как е Вайян?
— Добре, но все пак не е зле, че се върна. Калим събра значителен актив с гълъбите.
— Предполагам, че тази забележка е от изключителна важност, но не се наемам да я разгадавам — той вдигна чергилото на входа. — Калим ще участва ли в състезанието с каробелите?
— Да — намръщи се тя. — А ти?
— Вероятно. Обикновено е много забавно.
— Забавно ли? Какво точно представлява това?
Той вдигна вежди.
— Не знаеш ли?
— Занимавах се повече със самия фестивал. Гален само ми каза, че е някакво надбягване.
— Много специално надбягване. Минава през шест мили пустиня и хълмисти терени.
— Има ли препятствия?
Той кимна.
— Пет. Точно тогава повечето от каробелите се чупят.
— Какво?
— Каробелът е глинен съд, дълъг два фута, пълен със силен парфюм, запушен и завързан за гърба на всеки конник. Този съд е тънък като лист и само най-добрите ездачи успяват да се върнат в селището, без да го счупят и да разлеят върху себе си парфюма.
— Колко вълнуващо! — възкликна Тес и лицето й засия от вълнение — Много е интересно.
Усмивката на Саша се стопи.
— Това не е за теб, Тес.
— Не съм казвала, че искам да участвам. Казах само, че е интересно.
Саша я погледна с недоверие.
— Другите ездачи ще бъдат вбесени, ако една жена дръзне да се мери с тях.
Тя вирна брадичка.
— Обзалагам се, че мога да се справя по-добре от тях. Може би няма да им се отрази толкова зле ако разберат, че една жена може да язди толкова добре, колкото и те.
— Ти си съпруга на владетеля на Ел Заланд. Това ще смути шейховете и ще попречи на обединяването.
Вълнението й се смени с разочарование.
— Да, прав си — сви рамене тя. — Само си помислих… Всъщност това няма значение.
Саша въздъхна с облекчение и понечи да тръгне.
— Винаги е по-добре, когато размислиш.
Тес сухо попита:
— Откъде знаеш?
Очите му заискриха и той я погледна през рамо.
— Не от опит. Открих тази истина в един от томовете, които моят учител веднъж ме накара да прочета.
Когато късно вечерта Тес се върна в шатрата, не завари Саша, но фенерът все още светеше. Гален седеше на дивана напълно облечен.
Тес се смути, когато той вдигна поглед от доку-ментите, които лежаха на ниската масичка пред него. Лицето му беше безизразно.
— Чудех се дали изобщо възнамеряваш да се прибереш тази вечер.
— Не исках да те тревожа — отвърна Тес и се приближи до него. — Саша каза ли ти за баща ми?
Гален кимна.
— Това няма значение. Докато пристигне, аз или вече ще съм обединил Седикхан, което ще го респектира, или…
— Или?
— Или ще сме се разпръснали като глутница вълци — мрачно се усмихна той. — И в двата случая няма да е доволен от онова, което ще намери тук, в Седикхан.
Тес отмести поглед.
— Ще ме предадеш ли на него?
— Обещах ти, че няма да те връщам при него. Колко пъти трябва да ти казвам, че не съм като баща ти?
— Мислех си… ако Седикхан се обедини… дали моето участие няма да приключи с това?
— Ще приключи, когато аз кажа.
— Мислиш ли, че още имаш нужда от мен?
Гален погледна документите пред себе си.
— Ние сключихме сделка. Ти ми обеща дете и аз не ще ти позволя да ме измамиш.
Не, тя нямаше да го напусне. Още не. Облекчението, което почувства, я уплаши. Бързо се извърна и се отправи към обградения със завеси диван.
— Вече не ти е нужно дете.
— Аз ще реша какво ми е нужно — в гласа му се долавяха ядни нотки. — И какво ще взема.
