— Гарантирам ти.
Тя навлажни устни с език.
— Тогава не виждам защо да не…
— Гален, Тамар е тук!
Калим влетя в шатрата.
— Тамар? — Гален отдръпна ръката си от Тес и мускулите му се стегнаха. — Сигурен ли си?
Калим кимна.
— Аз лично го видях да язди из лагера.
— Сам ли е?
— Да.
Напрегнатите черги върху лицето на шейха се смекчиха.
— Добре. В такъв случай не съществува заплаха. Доведи го.
Калим кимна и излезе от шатрата.
— Тамар! — прошепна Тес. — Боже господи та фестивалът дори не е започнал!
— Очаквах го да се появи. По-добре сега, отколкото по-късно. — Гален се обърна, за да я погледне. — Иди в шатрата на Вайян. Не искам да види…
— Гален, как можеш да бъдеш толкова нелюбезен — чу се гласът на Тамар и той влезе в шатрата. — Аз бих ли провел фестивал, без да те поканя?
Лицето на Гален остана безизразно.
— Благодарение на жестоките си нападения, имаш лоша слава сред повечето от моите гости. Едва ли очакваш да си добре дошъл сред тях.
— Има си хас, сред тези свине! — Тамар сви рамене, прекоси шатрата и си избра една едра смокиня от големия дървен поднос. — Но ти винаги се радваш да ме видиш, нали? — докато оглеждаше Тес, здравите му бели зъби потънаха в смокинята. — Изглеждаш великолепно! Като истинска принцеса, каквато всъщност си — гласът му бе тих и сладникав. — Много подло бе от страна на Гален да не ме посвети в плановете си за теб. Чувам, че обикаляш из страната с моя стар приятел. Успя ли вече да покориш тези глупаци с красотата си?
— Мисля, че постигнахме значителен успех — хладно отговори Тес. — И вероятно моето присъствие спомогна за това.
Тамар отхапа още веднъж от сочната смокиня.
— Каква класа! — белите му зъби блеснаха под черната брада. — Струва ми се, че предпочитам принцесата пред кадините. И искаш ли да ти кажа защо?
— Не, но ми кажи защо си тук.
Тамар отново погледна Гален.
— Ами за да ти дам още една възможност да се откажеш от тази глупост. Върни обратно тези овце и се откажи от опитите да ги убеждаваш да се обединят в съюз, който никой освен теб не желае.
— Или по-скоро който ти не желаеш.
— Признавам, че това никак не ми допада. Моят темперамент не би понесъл оковите на съюза — устните му се разтвориха в усмивка. — Но ти също не би издържал на ограниченията. Обзалагам се, че само шест месеца след създаването на съюза ти първи ще нарушиш законите.
— Грешиш, Тамар.
Тамар поклати глава.
— О, познавам те добре, стари ми приятелю. Твоите глупави идеали ще издържат само дотогава, докато изкушенията не станат прекалено големи — усмивката слезе от устните му. — Уверявам те, че аз лично ще се погрижа да ти осигуря тези изкушения. Откажи се, Гален.
— Когато те си тръгнат, ще има обединен Седикхан.
Тамар тихо изруга.
— И той ще ме обяви извън закона?
Гален кимна.
Тамар злобно го изгледа.
— Това вече не ми харесва. Отиваш твърде далеч, предупреждавам те… — той отчаяно се опитваше да се пребори с гнева си и да запази спокойствие. Накрая на устните му се появи широка усмивка. — Лош избор правиш, Гален — той се обърна и се отправи към изхода на шатрата. Стигна до него, спря и се обърна да погледне Тес. — Не пожела да узнаеш, но все пак ще ти кажа. Причината, поради която предпочитам принцесата пред кадината, е, че никога не съм спал с принцеса… — направи кратка пауза и допълни: — Все още.
В следващия миг изчезна.
Тес се опита да потисне надигащия се в нея страх. Никакъв нож не бе изваден, но тя разбра, че тази среща с Тамар вещаеше много повече неприятности, отколкото предишната.
— Ще те изпратя обратно в Заландан — глухо каза Гален.
Тя се извърна, за да го погледне и поклати глава:
— Заради прищявките на Тамар ли? Никъде няма да ходя. Тук имам цел. Независимо дали ме одобряват или не, всеки път, когато ме погледнат, тези шейхове ще си спомнят за твоята връзка с Тамровия.
— Заминаваш утре сутринта. Калим ще те придружи.
— И когато ме остави в Заландан, няма да минат и десет минути и аз ще поема обратно след него! Какво предпочиташ — да пътувам сама, без придружител, или да остана тук под твоя защита?
Ръцете му се свиха в юмруци.
— Не познаваш Тамар. Няма да позволя… — той видя стиснатите й устни и вирнатата брадичка и тихо изруга. — Господи, колко си упорита! Не разбираш ли, че Тамар те заплаши.
— Също и теб.
— Тази битка е моя, а не твоя.
Тес не отговори.
Той вдигна ръце, изруга още веднъж, след което се обърна и излезе от шатрата.
Гален греши, помисли си тя. Не разбира ли, че тази битка винаги ще бъде и нейна? Докато е жива, ще бъде и нейна…
Докато е жива…
При тази мисъл тя сякаш се вкамени. Стоеше и гледаше с невиждащ поглед изхода, откъдето Гален бе изчезнал. По дяволите, каза си тя. Нали не искаше да се обвързва с никакъв мъж…
Все пак с Гален Бен Рашид я свързваше една по-дълбока връзка от брачната клетва и удоволствията на плътта.
Не! Тя не желаеше нищо да я обвързва нито с Гален, нито със Седикхан. Искаше да бъде свободна. Това не беше любов. Това, което изпитваше към него, бе само физическа страст и респект към мъжа, който притежаваше необикновени качества. Тяхното съжителство и обща цел ги бяха сближили повече от обикновено, но това не можеше…
Той не я обичаше.
Внезапно я прониза болка, която сякаш я свари неподготвена. След като и тя не го обичаше, защо тогава това откритие й причини такава болезнена мъка?
Тя погледна надолу към елегантната рокля, която бе облякла, за да го задържи да не ходи при друга жена. Вече бе осъзнала колко опасна бе тази игра.
Ала съзнанието й бе замъглено от удоволствието, което той й доставяше. И Полин веднъж си бе изгубила ума по един от нейните обожатели. Бяха минали цели две седмици, преди да се съвземе.
Но Тес не беше Полин и не забравяше така лесно.
Нямаше да мисли за това. Щеше да се отдалечи от Гален и да си намери работа, за да не мисли за него и за тази необяснима връзка, която се бе създала между тях.
Да, точно това трябваше да направи. Когато Дала изживяваше мъката по мъртвото си дете Тес й бе помогнала да не рухне напълно, като я бе принудила да се движи постоянно. Сега щеше да приложи същото и върху сбе си.
Минаваше полунощ, когато Тес чу Гален да влиза в шатрата и да се съблича. Започна да диша леко,
