като се надяваше да го заблуди, че е заспала.
Скоро той легна на дивана и остана мълчалив няколко минути, след което се обърна към нея и я погледна в тъмнината.
— Ти не спиш ли?
— Не.
— Щях да се върна по-рано, но Хаким поиска да обсъдим закона…
— Няма значение.
Той замълча за момент, после продължи колебливо:
— Не исках да те обидя. Аз бях… загрижен за теб.
— Чувствата ми не са чак толкова нежни, че да се нараняват от груби думи.
— Не са ли? — той протегна ръка и нежно погали бузата й. — Мисля, че са, килен.
Тя стисна очи, за да възпре напиращите в тях сълзи. Каква нелепост! Тази вълна от чувства която я разтърсваше, бе лудост. Това, че той я докосваше нежно, не беше причина да плаче като бебе Да наистина беше добре да се отдалечи малко от него.
— Ти грешиш. Будна съм, защото е много горещо и не мога да заспя.
— Странно. Стори ми се, че нощта е доста прохладна — каза той, протегна ръка и обхвана гърдите й — Плътта ти не е гореща — усмихна се той, усещайки как зърната й набъбват под дланта му.
— Ти ме тренира добре, нали? Трябва да си много горд — тя отблъсна ръката му и се премести в края на дивана. — Съмнявам се, че дори Дафне е научила задълженията си толкова бързо.
— Задължения ли?
— Да ти доставям удоволствие и да родя детето ти. Не е ли това моето задължение? — гласът й затрепера, но тя се постара да се овладее. — Добре, днес аз доста размишлявах и достигнах до извода, че дадох достатъчно доказателства за готовността си да участвам честно в нашата сделка.
Гален трепна.
— Е, и?
— Не искам повече да ме докосваш.
— По дяволите, Тес, казах ти, че съжалявам… — възкликна той.
— Твоите думи нямат нищо общо с моето решение. Любовната игра се оказа много забавна, но вече се изморих от всичкото това галене и милване.
Той се усмихна недоверчиво.
— Интересно, защо не беше изморена рано тази сутрин, когато ме възседна като…
— Не желая да говоря за това — Тес не искаше дори да си спомня за сутринта, тъй като само от спомена започваха да я лазят тръпки по гърба. — Както и да е, ако чувствата ми се променят, ще ти съобщя.
— Благодаря — отвърна той. Иронията в гласа граничеше почти със сарказъм. — Ще ти бъда много признателен за всяка трохичка, която решиш да ми подхвърлиш. Мисля, че е по-добре да се разберем Нямам намерение… — той изведнъж млъкна. Когато заговори отново, тонът му беше ласкав. — Хайде Тес. Кажи ми какво ти тежи.
— Нищо — затвори очи тя и се премести още по в края. — Уморена съм и искам да спя.
— Искаш да спиш ли? — разочарованието и раздразнението пометоха нежността му. — Първо ме плашиш и объркваш с решението си, след което ми заявяваш, че искаш да спиш?
— Да.
— Това няма да стане…
Тес почувства, че той се опитва да потисне вълнението си и да се овладее отново.
— Добре, хайде спи — обърна й гръб той. — Мога да почакам.
Беше чакал през целия си живот. Бе чакал обич, която никога не идваше, бе чакал да свършат войните между племената, бе чакал да изпълни задачата си. Господи, как й се искаше да го прегърне и да го успокои. Искаше да го притисне към себе си, да го залюлее, да му каже…
Тя впи нокти в дланите си, за да не протегне ръка и да го докосне. Не трябваше да го докосва. Ако успееше да издържи тази нощ, утре щеше да бъде по-леко.
Само не трябваше да го докосва.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Тес не бе подгънала крак от изгряване на слънцето.
Гален забави крачка пред шатрата на Хаким и хвърли унил поглед към жена си, която сновеше из поляната заедно с Вайян, говореше и жестикулираше оживено сякаш обхваната от треска. Когато се събуди, не я откри до себе си и през цялата сутрин бе успял да я зърне само един-два пъти. Тя кипеше от енергия, помагаше на Вайян да ръководи разпъването и подредбата на шатрите, както и инсталирането на масите за отдих. Видя я дори да се мръщи сериозно, докато опитваше задушеното от един врящ на огъня съд.
Тес и готвене! Та тя мразеше дори да надниква в кухните в двореца! Той знаеше, че нещо не беше наред, щом така се заседяваше над тенджерите. Но какво й бе станало, по дяволите?!
Тя се бе променила. Бе станала сдържана и затворена в себе си. Но сдържаността и студенината не бяха присъщи на природата й, напротив никой не беше по-прям и дързък от нея. Миналата нощ, когато го отблъсна, се почувства ядосан и предаден, като че ли нейният отказ го бе лишил от нещо много скъпо.
Може би от удоволствието. Тя го бе лишила от удоволствието, което му доставяше тялото й. Тя бе сключила сделка и нямаше никакво право да го мами. Той чувстваше, че тази резервираност не го наранява, а го разочарова, тъй като бе свикнал с нейното тяло и никое друго ме можеше да му достави такова удоволствие.
Трябваше да й каже, че няма да й позволи да го отблъсква повече, както бе направила предишната нощ. Трябваше да я застави да му даде това…
— Нещо не е наред ли?
Толкова се бе вглъбил в мислите си, че не усети приближаването на Калим.
— Какво може да не е наред? Деветимата шейха пристигнаха и дори ме изслушаха.
— Беше намръщен — сви рамене Калим. — Дойдох да ти кажа, че получихме съобщение от едно от племената на хълмовете.
Гален го погледна тревожно.
— Тамар ли?
Калим поклати глава.
— Откакто напусна лагера, Тамар сякаш се изпари във въздуха. Не, вестта е за Саша Рубинов. Видели са го на половин ден път оттук.
— Саша ли? — изглежда, не носеше добри новини, щом е предпочел да напусне кралския двор и да се върне в Седикхан. Въпреки това у Гален се надигнаха приятелски чувства. Грубият хумор на Саша му липсваше. — Изпрати ескорт да го посрещне! Съмнявам се, че Тамар наистина е изчезнал.
— Вече направих това — усмихна се Калим. — Не съм толкова глупав.
— Не си — съгласи се Гален и отново погледна Тес. Какъв глупак беше. Да наблюдава жена си като примрял от любов обожател, когато умът му трябваше да е зает с далеч по-важни неща! — През останалата част от следобеда ще бъда с Ломад и Хаким. Извести ме, когато Саша пристигне.
— Да го доведа ли при теб?
— Не — за втори път погледът му се върна към Тес. — Заведи го при жена ми — може би Тес щеше да му каже как я бе обидил. Един бог знаеше колко още щеше да издържи, без да избухне.
Иронията на тази мисъл го накара да се усмихне саркастично. Той беше способен търпеливо да чака почти двадесет години, за да се сбъдне мечтата му за обединен Седикхан, а ето че една малка червенокоса жена го караше да стиска зъби и да се чувства готов да я изнасили.
— Предай му да дойде в шатрата ми за вечеря. Тогава ще поговорим.
— Саша! — Тес се втурна покрай шатрата на Вайян и се хвърли в прегръдките на Саша. След това бързо се отдръпна и сбърчи нос. — О, небеса, вониш на пот и коне!
— Ти ме обиждаш! — отдръпна се той, като се направи на дълбоко засегнат. — Побързах да дойда при
