нежност, и необуздана чувственост.
— Знаех, че ще се съгласиш — прошепна тя.
Дете…
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Няколко пъти през нощта Тес се стряскаше насън от тропота на конски копита и скърцането на каруци. До сутринта фестивалният лагер почти опустя. Единствените останали шатри бяха тези на Ел Заланд.
Саша видя Тес да излиза от шатрата и иронично вдигна вежди.
— Каква пъргава походка, какви искрящи бузи Изглеждаш изключително добре, като се има предвид тежкото изпитание, на което бе подложена.
Тес се усмихна спокойно.
— Възстановявам се бързо.
— Все пак не може да няма някакви следи — каза той вдигна ръка към челото си и направи гримаса на ужас. — Какви писъци, какви викове!
Тес поруменя.
— Ти чу ли?
— Как можех да не чуя? Тъкмо щях да ти се притека на помощ, когато разбрах…
— Какво?
Той се ухили.
— Че съм чувал точно такива писъци и по-рано и се надявам да ги чувам още много пъти, докато достигна до дълбоки старини.
Тя бързо смени темата.
— Какво правиш тук?
— Гален ме изпрати да се уверя, че си готова за път. Един вестоносец току-що пристигна от племената на хълмовете и в момента разговаря с него.
Тя се взря в лицето му.
— Неприятности ли?
Саша сви рамене.
— Трябва да попитаме Гален — той кимна към приближаващия се Гален. — Сякаш не изглежда особено доволен.
— Прав си. Сигурно става дума за Тамар.
Гален поклати отрицателно глава.
— Група мъже, носещи знамето на Тамровия, са били забелязани по пътя за Заландан.
— Баща ми?
— Вероятно. Кой друг би могъл да бъде?
— Къде са?
— Може би на два дена път оттук.
Сърцето й се сви от страх и изведнъж тя отново се превърна в дете, което трепери пред гнева на баща си.
— Тогава трябва да отидем и да го посрещнем — вдигна рамене. — Аз съм готова.
Гален поклати глава.
— Не ти — обърна се към Саша. — Ще дойдеш ли с мен? Твоето присъствие може да помогне, но това означава също така, че публично се обявяваш против кралската фамилия.
— А как бих пропуснал възможността да натрия носа на августейшия ми чичо?
— Не се страхувам да се срещна лице в лице с него — излъга Тес.
— Твоето присъствие само ще усложни нещата и ще налее масло в огъня — каза Гален. — Докато не изпратя да те доведат, ще стоиш тук при Юсеф. Баща ти ще постъпи глупаво, ако атакува Заландан с шепа хора. Ще стигне само до заплахи, но не и до битка.
— Тогава защо ме криеш тук? Аз не мога…
— Не — остро каза той. — Не мога да рискувам да те отнемат от мен.
Тя преливаше от щастие. Нямаше никакво съмнение в плановете на Гален.
— Добре, ще остана тук.
Саша се засмя.
— Какво покорство. Наказанието я е лишило от смелостта й. Може би старият Хаким е бил прав.
Гален не му обърна внимание, а пристъпи по-близо и нежно отмести кичур коса от лицето на Тес.
— Ще изпратя да те вземат веднага щом преценя, че е безопасно. Ще организирам прием за баща ти, с който ще му разкрия както военната мощ, така и богатството на Заландан — той се усмихна. — Не се ревожи. Да се разбереш с краля на една страна, е по-лесно, отколкото с шейха на някое племе. Ще видиш, че ще стигнем до споразумение.
— Стига да застелиш обратния път до Тамровия със злато — сухо подхвърли Саша.
— Е, заслужава си — Гален целуна Тес по челото. — Ще оставя Юсеф с група мъже, които ще те закрилят. Обещай ми, че няма да вършиш глупости.
— Аз никога не върша глупости — видя мрачното му изражение и отново почувства прилив на щастие. — Обещавам.
Саша печално поклати глава.
— Тя е само едно смазано от бурята цвете, сянка на онази Тес, която познавах.
— Млъкни, Саша — каза Тес, без да го погледне. — Аз съм само разумна.
— А, това ли било? Мислех, че…
— Хайде, Саша — Гален се обърна и се отправи към ограденото пасбище, където Саид оседлаваше конете.
Саша вдигна ръка, за да се сбогува с Тес.
— Бог да те пази, дяволче — каза той и усмивката му изчезна. — Небето ми е свидетел, че ще направя всичко, за да не те сполети беда.
— След това обаче ще ти бъде трудно да се върнеш в Тамровия.
Той сви рамене.
— Е, не е чак толкова голяма загуба. Животът в кралския дворец много рядко ме забавлява. Там не признават нито главозамайващия ми интелект, нито изостреното ми чувство за хумор.
Само няколко часа по-късно Калим влезе в лагера.
Пристигането му предизвика тревожни писъци. Тес бързо излезе от шатрата и се взря с ужас в него. Главата му бе обвита с груба кървава превръзка, а върху бялата му риза се червенееше петно от прясна кръв. Той едва се крепеше на седлото.
Тя видя Юсеф да се спуска към Калим и припряно да говор нещо с него, но Калим само поклати глава, подкара коня си към Тес и спря.
— Калим — прошепна тя, — с Вайян ли се е случило нещо?
— Остави ни — заповяда Калим на Юсеф и се смъкна от гърба на коня. Когато докосна земята, коленете му се подгънаха и той се хвана за седлото.
Юсеф пристъпи напред.
— Калим, ти си ранен. Нека да те…
— Остави ни — Калим се изправи и пусна седлото. — Трябва да говоря с Мейджира.
Юсеф измърмори нещо под носа си, после неохотно се обърна и се отдалечи.
— Какво се е случило? — попита Тес.
— Тамар. Нападна ескорта, когато бяхме навлезли само на четири мили в хълмовете. Нямахме никакъв шанс. Бяха два пъти повече от нас.
— А Вайян?
— Взеха я в плен. Всички, които не са мъртви, са взети в плен.
Тес с мъка си пое дъх.
— Ти как се измъкна?
