момичето и заминавай, за да мога да сляза от този отвратителен кон. Горещината е непоносима.
Калим погледна въпросително към Тамар. Тамар все още не сваляше поглед от Тес. Изглежда, се забавляваше.
— Не ти харесва нашата страна, така ли?
— В Заландан е приятно, но пустинята е непоносима — тя избърса челото си с напарфюмирана кърпичка и каза многозначително: — Караш ме да чакам.
— Моите извинения, Ваше височество — подигравателно се поклони Тамар. Щракна с пръсти, ездачите се разделиха и в края на колоната се появи дребна фигура.
— Вайян!
Вайян подкара коня си към Тес. Лицето на момичето бе пребледняло, а в тъмните очи се четеше болка. Тес почувства изблик на гняв към Тамар, но веднага съобрази, че това можеше да се види лесно в израза на лицето й, и нарочно се обърна към Вайян.
— О, глупаво момиче, причини ми доста неприятности.
— Съжалявам — прошепна Вайян.
Тес сви рамене.
— Може да е за добро. Ако е разумен, двамата с този бандит можем отлично да се разберем, възможно е съдбата да ни е събрала.
Тамар вдигна вежди.
— Наистина ли?
— Ще видим — Тес се обърна надменно към Калим. — Вземай я и заминавай.
— Тес — обърна се към нея Вайян и спря коня си до Павда. — Съжалявам, аз не бих…
— Ако наистина съжаляваш, изчезвай, за да мога да сляза от това животно. Знаеш, че не понасям коне.
Очите на Вайян се разшириха от изненада.
— Но, Тес, аз не…
— Хайде, Вайян — Калим сръчно пое юздите на коня й и го поведе след себе си.
Нима Тамар щеше да ги пусне да си отидат? Тес се вцепени, когато видя как шейхът изгледа отдалечаващите се Калим и Вайян. Не вярваше той ще се отнесе честно към уговорката за размяна, ако това не му се нравеше. Гален й бе казал, че той е човек, който действа според прищявките си.
Реши да му отвлече вниманието. Бързо пришпори Павда и закри гледката на Тамар към Калим и Вайян.
— Имам предложение за теб.
Погледът му се премести отново върху нея.
— Предложение ли?
Тя кимна.
— Защо иначе ще се съгласявам на тази размяна? Пред мен се отвори възможност да напусна тази отвратителна страна. Ако искаш да ме предадеш някому за откуп, защо да не е на баща ми в Тамровия? — тя отново избърса челото си и каза раздразнено: — Защо ме държиш тук в тази горещина? Никъде ли в тази страна няма сянка? Хайде, ела да отидем в твоя лагер.
— О, да отидем в моя лагер ли? — устните на Тамар се изкривиха. — Мисля, че няма да стане, Ваше височество. Ние развалихме лагера и ни очаква дълъг път, преди да спрем отново — той отправи поглед към Калим и Вайян, които се бяха отдалечили и вече едва се виждаха. След това отново се обърна към Тес. — Аз ще реша кога ще почиваш. Ще разбереш, че аз не съм Гален Бен Рашид. Той винаги е бил мекушав с жените. Виновна е онази кучка — неговата майка, която го… — очите му изведнъж се разшириха и той започна да се хили отново. — По дяволите! — плесна се той по бедрото. — Разбира се, защо не? — Тамар извърна коня си. — Елате, Ваше кралско височество, току-що ми хрумна прекрасна идея. Да тръгваме.
— Моето предложение — запротестира Тес, като хвърли поглед към завоя на пътя. Отдъхна с облекчение, когато видя, че Калим и Вайян вече бяха завили зад ъгъла и се присъединиха към Юсеф и чакащия ги ескорт.
— Бъди сигурна, че ще те изслушам — изсмя се Тамар — Ти си много по-забавна, отколкото си мислех. Ще те оставя да говориш колкото си искаш, докато това ме развеселява. В края на краищата — стрелна я той със злобен поглед — ние имаме да правим нещо… само двамата.
Тес продължи да си придава раздразнен израз.
— И ти си така груб, както и мъжът ми. Няма повече да понасям това отношение. Ще се радвам да се прибера у дома, в цивилизована страна, където мъжете говорят мило и учтиво.
Тамар се втренчи в нея, сякаш тя беше някакъв нов вид животно, който той за пръв път бе открил.
— Не разбираш ли какво смятам да направя… — той спря и отново започна да се смее. — Невероятно! — извика той и заби шпори в коня си. — Само мога да съжалявам Гален. Какво ли е преживял, докато те е влачил от племе на племе през последните два месеца! Трябва да ми е благодарен, че го спасявам от самия него.
— Боже господи, значи ти я ОСТАВИ на него?! — Гален имаше странното чувство, че нещо в него сякаш се скъсва на две. — Ти му я даде?
Калим потрепера.
— Постъпих неправилно, но не знаех какво друго можех да сторя. Вайян беше…
Саша направи крачка напред.
— Как е Вайян? Той нарани ли я?
— Не, тя само е изплашена и уморена. Почти не продума по пътя за Заландан — отвърна Калим. — Веднага щом пристигнахме в двореца, тя се прибра в стаята си, а аз дойдох тук.
Гален се отправи към вратата.
— На кое място стана размяната?
— На хълмовете над фестивалния лагер.
— Събери хората. Тръгваме веднага.
— Той е ранен, Гален — напомни му тихо Саша.
Гален се извърна да го погледне. Усещаше как гневът го разкъсва отвътре.
— Мислиш ли, че ме интересува? Щом може да язди, тръгва с нас. Всички тръгват. Има късмет, че не го обесих. Ще я върнем обратно.
Саша поклати глава.
— Не можем да търсим напосоки. Познаваш Тамар. Той е като сянка. Можем с дни да претърсваме хълмовете.
— Щом трябва, ще ги претърсваме.
— Не — каза Калим.
— Не? — Гален се обърна към Калим и очите му хвърлиха гневни мълнии. — Може би искаш да я оставиш на Тамар? Ти сигурно с голямо задоволство си я предал на нежните му грижи.
Калим пребледня.
— Аз не можех… — преглътна той. — Заслужавам гнева ти, но Мейджира бе тази, която каза да чакаш тук.
— Да чакам! Тя не знае, че Тамар…
— Знае — прекъсна го Калим. — Каза, че ще ти изпрати вест и къде се намира.
— И как ще го стори?
— Чрез Александър. Взе го със себе си. Каза, че ще ти съобщи къде се намира. Тя също има план да накара Тамар и войните му да се почувстват безпомощни.
Гален го погледна изумен и почувства искрица надежда. Не разбираше как Тес, сама жена, изобщо можеше да се надява да победи бандата на Тамар, но гълъбът можеше да я спаси.
— Кога я остави?
— По обяд.
Гален вдигна поглед към небето.
— Слънцето скоро ще залезе. Като се смрачи, ще спрат да си построят лагер — той се обърна и тръгна към вратата. — Погрижи се конете да са оседлани и хората да са готови за път, Саша. Калим, ела с мен и ми
