— Не съм — горчиво се усмихна той. — Тамар ме пусна да донеса известието в лагера.
— На Гален ли? Но той не е тук. Тази сутрин пое към Заландан.
— Зная. Тамар също знае. Имало е съгледвачи, които са наблюдавали лагера — Калим направи пауза. — Вестта е за теб.
— За мен!
Той кимна.
— Тамар не иска Вайян. Той иска теб. Той мисли, че ти си най-подходящото оръжие срещу Гален Ще размени Вайян за теб. Ако те заведа при него, обеща да пусне Вайян и да ми разреши да я върна обратно в Заландан.
— Света Богородице! — прошепна Тес.
— Ако не дойдеш, той ще даде Вайян на воините си и след това ще я убие — Калим отбягваше да среща погледа й, а гласът му бе съвсем безизразен. — Каза ми да ти предам това.
Тес, слисана, поклати глава.
— Къде е той?
— На хълмовете.
— Може би ще успееш да стигнеш до Заландан, да кажеш на Гален къде се намира Тамар и да го изненадате.
— Тамар е опитен ездач и никак не е глупав, така че всяка нощ ще сменя лагера. Гален няма да го открие — отвърна и погледна някъде зад рамото й. — Той каза, че размяната трябва да се състои следобед или изобщо няма да се състои.
Тес си пое дълбоко въздух.
— Казваш, че трябва да отида?
Той затвори очи за миг, а когато ги отвори, в тях се четеше такава болка, че тя бе поразена.
— Казвам, че Тамар ще удържи на думата си.
— Все пак трябва да има нещо, което можем да направим — разсеяно прокара пръсти в косата си и се опита да мисли. Тамар бе заплашил, че ще накара Гален да наруши съюза. Дори Гален да не я обичаше, той притежаваше достатъчно силно чувство за собственост, което означаваше, че щеше да я потърси, за да си я върне. След като беше убедил Ел Сабир да не напада Тамар, той щеше да се злепостави ако потърсваше отмъщение за себе си.
— Не съм само аз, за Гален е важен съюзът и в никакъв случай сега не трябва да предприема междуплеменна война.
Калим мълчеше.
— Помогни ми — каза Тес. — Какво мога да направя?
— Не зная как да ти помогна. Ти трябва да решиш сама.
— Как да го направя, когато…
— Не мога да ти помогна — грубо повтори Калим. — Не разбираш ли? Той ще я убие и вината ще бъде моя. Не успях да я защитя. Тамар ми я отне и аз го гледах като немощен старец. Тя ще умре. Не мога да ти кажа да не отиваш, дори ако това означава да загубя доверието на Мейджирона.
— Не — каза тя. Вгледа се в измъченото му изражение и я обзе състрадание, примесено чувство за безпомощност. Не беше вярвала, че суровият и строг Калим може да изпитва толкова дълбоки чувства. — Не можеш да ми кажеш да не отида — тя уморено сви рамене. — И няма как да не отида. Вайян не е за онази пълзяща змия.
— Не. Тя беше много изплашена, защото знае какво представлява той. Познава го от детинство.
Тес също бе изплашена, но не можеше да допусне това да замъгли разсъдъка й.
— Тогава трябва да я отървем веднага — каза тя. — Влез в шатрата да ти прегледам раните и да помисля за…
— Не.
Тя се извърна и го погледна.
— Защо?
— Няма да ти позволя да се грижиш за мен. Нямам право.
Тес го погледна уморено.
— Какво ще направиш? Ще стоиш там докато ти изтече кръвта ли? Каква помощ ще окажеш на Вайян, ако си мъртъв? — тя го хвана за рамото и го поведе към шатрата. Тес се намръщи и докато го тикаше към дивана, мислеше усилено. — Първото нещо, което трябва да направим, е да се уверим, че размяната ще се състои без измама. Ще вземем Юсеф и останалите мъже да защитават Вайян след размяната, а след това ще я придружиш до Заландан и ще съобщиш на Гален…
— Той няма да ми прости — едва чуто произнесе Калим. — След Вайян Гален ми е най-скъп, а аз действам без…
— Ще млъкнеш ли, дявол да те вземе? — тя го бутна върху възглавниците. — Не можеш да направиш нищо друго. Трябва да я спасим.
— А какво ще стане с теб?
— Аз не съм като Вайян — Тес започна да развързва парцала, с който бе увита главата му. — Много ли я обичаш?
— Бих дал живота си за нея — просто каза той. — След онова, което се случи, вече изгубих честта си.
— Не знаех…
— Понякога бях дивото момче от хълмовете, но я обичах. Не умея да говоря добре. Не притежавам както братовчед ти дарбата да печеля женските сърца. Аз съм само един воин… — гласът му секна, ръцете му се свиха в юмруци. — Тя не бива да умре.
— Разбира се, че няма да умре — Тес прегледа раната на слепоочието му. — Не изглежда чак толкова зле. Раната на рамото по-сериозна ли е?
— Не, само една драскотина.
— Добре, макар че вероятно ме лъжеш — каза тя и тръгна към входа на шатрата. — Ще повикам Юсеф да превърже раните ти и да ти даде лауданум. По-добре се справям с болни коне, отколкото с хора — Тес спря на входа. — Искам да не ме гледаш така, сякаш съм поела към гроба. Нямам намерение да позволя на Тамар да победи Гален. Само трябва да измисля какво да направя. Сигурно не е чак толкова трудно.
Красиви и смели думи, помисли си тя уморено, когато излезе от шатрата, но как можеше да спаси себе си от Тамар, а Гален — от междуплеменната война? Щеше да й е трудно да избяга сама, ако силите на Тамар наистина бяха такива, каквито ги беше описал Калим, така че не й оставаше нищо друто, освен да разчита на Гален. Но ако Тамар променяше лагера всеки ден, как можеше Гален да го открие?
Трябваше да има някакво оръжие, което би могла да насочи срещу Тамар. Имаше едно предимство, което можеше да използва. Ясно бе, че Тамар, както и Хаким, я смятаха за глупава, но важна фигура в плана на Гален. Възможно бе да използва… очите й се разшириха.
— Света Богородице, дали ще успея?! — тя се обърна и изтича обратно в шатрата при Калим. — Открих!
Тамар погледна Тес, която стоеше с гордо вдигната глава върху коня си, отметна глава назад и извика през смях:
— Аллах, смили се над нас, какво е това?! Целият лагер ли си домъкнала с теб?
— Не виждам нищо смешно — Тес вдигна надменно брадичка и огледа Тамар с хилещите се зад него мъже. — Не можех да тръгна без най-необходимото. Кой знае на кого ще решиш да ме предадеш срещу откуп и колко време ще ми отнеме това?
— Най-необходимото? — възкликна Тамар. Погледът му премина от скъпоценната отърлица около шията й до златното чадърче, което държеше в ръка. Гривата на коня й бе украсена с подобни златни панделки, а конят зад нея бе натоварен със сандъци, имаше дори и плетена клетка с някаква птица.
— Паун! Съпругата на Гален е паун.
— Неговата съпруга е принцеса на Тамровия — каза Тес. — Това никога нямаше да се случи, ако знаех за варварщината, която трябва да понасям тук — намръщи се тя. — В Белажо никога нямаше да ми се случи да понасям тези унижения — тя се обърна към Калим и каза нетърпеливо: — Хайде да приключваме. Вземай
