— Какво си наумила? — уморено я попита Вайян. — Та нали къщата на Юсеф е почти до портите на града?
— В такъв случай, ясно е, че трябва да излезем извън портите на града — възбудено отвърна Тес.
— Не! На жените е абсолютно забранено да излизат от градските порти.
— Гален често ме водеше на езда извън града.
Вайян се намръщи.
— Знаеш, че дори и с охрана не би ти разрешил да излезеш без него. До завръщането на Гален ще трябва да се задоволим с къщата на Юсеф. Тогава може би ще успеем да го убедим…
— Да го убедим ли? — Тес направи недоволна гримаса. — Тази дума е прикрит израз на молба и оставя горчив вкус в устата ми.
— Гален е много снизходителен към теб. На никоя друга жена не е позволявал такава свобода — сериозно каза Вайян. — Трябва да разбереш, че не е прието жените да яздят надалеч с мъжете си, а още по-малко без тях. Сигурна съм, че Гален търпи доста критики заради поведението си спрямо теб.
— Изглежда обаче, че това не го засяга.
— Свикнал е да воюва — отвърна Вайян. — Откакто баща му умря, той непрекъснато се опитва да въведе в Заландан всичко, което е хубаво, от Запада. Много хора са недоволни, че се променят старите обичаи.
— Като Калим, например.
— И като мен.
— И ти ли?
Вайян кимна.
— В това отношение двамата с Калим си приличаме. Смятам, че старите обичаи са добри и има смисъл.
— Има смисъл да бъдеш затворница в тази стая както твоите птици в клетките, така ли?
— Техният затвор е красив и те никога няма да узнаят що е глад.
— А свободата?
В очите на Вайян изведнъж се появиха весели пламъчета.
— Нали и Александър позна свободата, откакто го пусна в простора?
— Но дори и тогава ние пак го принуждаваме да се върне в клетката заради храната, с която го подкупваме — поклати глава Тес. — Ако не беше толкова глупав, щеше да литне на свобода и сам да се грижи за себе си.
— Но тогава нямаше да имам птици, които да пренасят съобщенията ти.
— Така е — отвърна Тес. Внезапно си спомни неотдавнашната среща с Калим и се намръщи. — Ти изобщо не приличаш на Калим. Той е като един див звяр.
Вайян повдигна вежди.
— Изглеждаш недоволна от него. Разстроил ли те е с нещо?
Тес не смееше да й каже за спречкването си с Калим.
— Просто не ми харесва — тихо каза тя.
— Понякога е доста суров, но това си има своите причини. Израсъл е в едно от дивите погранични племена и през целия си живот не е познавал друго, освен битки и кръвопролития… Но когато иска, може да бъде много мил.
— Калим е много скучен. Постоянно е намръщен, изнася досадни лекции и мисли единствено за задълженията си — погледна я Тес и добави: — Саша никога не е досаден.
Вайян се изчерви и сведе поглед.
— Разбира се, той на никого не би досаждал.
— Също така може и да бъде мил — добави Тес въодушевено. — Когато му се удаде възможност.
— Ти го познаваш по-добре.
— Той е и красив. Всички жени смятат, че Саша е изключително красив.
— Много е красив — съгласи се Вайян, прекоси терасата, отиде до парапета и се загледа към хълмовете над града. — Защо говориш за Саша, Тес?
— Защото той те обича.
— Зная.
— И ти го обичаш, нали?
— Той ме кара да се вълнувам — прошепна Вайян и ръцете й се вкопчиха в перилата. — Това много ме безпокои.
— Ще бъдеш много по-щастлива със Саша, отколкото с Калим. Той ще ти даде свобода.
— Казах ти, че свободата няма голяма стойност за мен.
— Но трябва! — сериозно каза Тес. Ако знаеш колко хубаво е да си…
— Не искам да говориш повече по този въпрос. Това ме разстройва.
Тес бе сигурна, че е постигнала напредък, и се изкушаваше да продължи, но реши, че засега бе достатъчно.
— Е, добре. Аз просто ти желая само доброто.
Вайян се обърна към Тес и огромните й очи заблестяха като брилянти.
— Надявам се, че не съм те обидила, като ти казах, че не желая да продължим този разговор. Аз много о държа на теб.
— Наистина ли? — изненадана попита Тес. — Аз си мислех, че се отнасям доста властно към теб. Понякога те подвеждам според моите прищявки.
— Подвеждаш ли ме? — Вайян се засмя и поклати глава. — Сякаш съм завързана с въже зад Селик и той е поел в галоп. Това ми дойде наум, като ми каза, че ме подвеждаш. Не, аз нямам нищо против. Открих, че откакто ти дойде в Заландан, животът ми стана много по-интересен.
Тес не можа да устои на изкушението да не подхвърли още един намек.
— Саша е много по-интересен, отколкото аз някога съм успявала да бъда. Искаш ли да ти разкажа?… — тя срещна укорителния поглед на Вайян, спря и се усмихна срамежливо. — Е, вярно е, че не съм живяла достатъчно, за да се сравнявам със Саша, но все пак смятам бързо да го настигна — усмивката и се стопи и тя продължи колебливо. — Никога преди не съм имала жена за приятел, но теб те смятам… — направи пауза, след което продължи на пресекулки. — Това е… ако ти харесва… ако нямаш нищо против да бъдеш…
— Но разбира се, че сме приятелки — възкликна Вайян и лицето й засия от радост. Приятелки и сестри. Още щом те видях, разбрах, че ще стане така.
— Колко… си проницателна — Тес се обърна и се загледа в залязващото слънце зад хълмовете. Гърлото й се сви и тя дрезгаво промълви: — Аз никога не съм сигурна в нищо и в никого. Само се надявам… — прокашля се тя и добави: — Сега да помислим за следващия полет на Александър.
Вайян се намръщи.
— Мисля, че се разбрахме да бъде от къщата на Юсеф.
— Не. Струва ми се, че доста се натрапихме на Юсеф — Тес внимателно избягваше да срещне очите на Вайян. — Мисля, че може да му създадем неприятности, ако продължим да използваме неговия покрив.
— Неприятности ли?
Тес изведнъж си представи окървавената глава на Юсеф, поднесена й в плетена кошница.
— Дори може би… ужасни. Утре ще изпратя съобщение, че няма повече да използваме покрива му.
Щеше също да добави, че за него ще е много по-добре да напусне Заландан до завръщането на Гален. Тес извърна поглед към Александър.
— Ще го оставим да си почине няколко дни и след това ще му възложим по-трудно изпитание.
— Какво изпитание? — попита Вайян. — И откъде ще го пуснем, щом няма да използваме къщата на Юсеф?
— Ще видим — избегна отговора Тес. В момента нямаше намерение да разкрива новия си план. Вайян можеше да бъде много упорита, когато ставаше въпрос за общоприетите норми на поведение в своята страна. Тес възнамеряваше да я подготви през следващите два дни с помощта на различни намеци и забележки. Погледна към хоризонта. От това разстояние не беше в състояние да види наблюдателната кула, но не й беше нужно. Можеше да си я представи — висока, внушителна и тайнствена, дава ща й знак както
