Въпреки че и в Заландан имаше негодници, през последните няколко дни тя бе установила, че спокойно може да се движи из града, без да се страхува от никого. Медальонът! Сигурна бе, че той я пази. Той бе като невидимо оръжие. Оръжието на Гален.
Но от три дни Гален го нямаше. Може би нейният преследвач се интересуваше повече от златото, отколкото от предупреждението, което медальонът…
— Спри!
Гласът бе мъжки и прозвуча грубо и настойчиво.
Сърцето й подскочи тя хукна да бяга.
—
Тес с облекчение осъзна, че този глас й бе познат. Обърна се и видя един висок мъж, който крачеше към нея. Беше Калим.
— Изплашихте ме, Калим. Не очаквах… — треперейки, си пое дъх тя и гордо вдигна глава, като видя суровия израз на лицето му.
— Не трябва да се разхождаш сама по улиците.
— Нищо лошо не ми се е случило.
— Докато господарят го нима, аз отговарям за твоята безопасност… и за твоето поведение… — сви устни той. — Отсега нататък няма да напускаш двореца.
Обзе я гняв.
— Ще ходя където си поискам.
Калим се усмихна.
— Ти искаш да отидеш в къщата на Юсеф Бенардон, нали?
Очите и се разшириха от учудване.
— Шпионираш ли ме, Калим?
— Само изпълнявам дълга си към господаря — отвърна той и направи пауза. — Изненадах се, когато конярите ми казаха, че откакто Гален е напуснал града, не си извеждала Павда.
— И затова днес реши да ме проследиш, така ли?
— За да те предупредя и да те предпазя — кимна той. — Първо си помислих, че отиваш в някой магазин или на пазара, за да си купиш дрънкулки.
— И защо си помисли точно това?
— И аз това се питам, след като вече имам предвид що за човек си ти. Западните жени рядко напускат безопасния дом на съпрузите си заради някакви невинни прищевки.
Тя се вгледа в лицето му.
— Какво искаш ла кажеш?
— Мисля, че се досещаш.
— Кажи го.
Калим се усмихна.
— Юсеф е млад и силен като бик. Жените винаги са го харесвали.
— Продължавай.
— Господарят е далече, а жените от Запада не обичат да остават без удоволствия.
— Струва ми се, че ти знаеш твърде малко за жените от Запада — разгорещено каза тя.
Усмивката му се стопи.
— Зная достатъчно, за да не позволя приятелят ми да бъде опозорен пред очите на хората от Ел Заланд. Повече няма да припариш до къщата на Юсеф.
— Ще ходя където си поискам.
— Иди още веднъж там и ще го намериш мъртъв.
Очите й се разшириха от ужас.
— Какво?
— Не мога да те докосна без разрешението на господаря, но иначе властта ми е неограничена. Аз мога да убия Юсеф… — направи кратка пауза, след което добави — както всеки, който е заплаха за Гален.
Тес го погледна с недоумение.
— Само защото го посетих в къщата му?
— Защото прекара последните три следобеда насаме с него. Вярвам, че си била предпазлива, но ако това продължи, целият град ще разбере и господарят ще бъде опозорен.
— И един човек трябва да умре, за да се предотврати това, така ли?
— Тук изневярата не се приема както в твоята страна! — очите му блестяха върху суровото лице. — Гален няма да търпи такова нещо. Той ти дава твърде много свобода, но няма да ти разреши да бъдеш с друг мъж.
Разтреперана, Тес си пое дъх и се опита да потуши надигащия се в нея гняв.
— Обиждаш ме!
Той хладно я погледна.
— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че винаги съм била вярна на съпруга си?
— Лъжите излизат много лесно от устата на западните жени.
—
Тя се обърна и бързо се отдалечи нагоре по улицата.
— Няма да ходиш повече в къщата на Юсеф — извика Калим след нея.
— Ще направя това, което аз реша — отвърна тя и му хвърли свиреп поглед. — Няма да ти позволя да се месиш в моя живот, разбра ли?
— Още веднъж иди при него и ще ти изпратя главата му в кошница.
Тя го погледна изумена. Тръпки полазиха по гърба й. За първи път си даде ясна сметка, че той щеше да изпълни заканата си.
— Ти си истински дивак и нямаш капка съвест.
— Само понякога — усмихна се той. — Но те предупреждавам, че още от детинство моят учител е Гален. В сравнение с него, когато е разгневен, аз съм направо кротък.
— Тук ли е? — Тес се втурна по терасата, а погледът й се отправи към сянката под едно от дърветата. — Върна ли се?
— Още преди час — отвърна Вайян, която тъкмо излизаше от волиерата, и доволна усмивка грейна върху лицето й — За трети път Тес!
— Ти даде ли им зрънцата?
Вайян кимна.
— Веднага щом кацна до Роксан.
— Само преди час, така ли? — намръщи се Тес. — Не е постигнал добро време. Пуснах го от покрива на Юсеф преди повече от два часа. Сигурно доста се е лутал.
Вайян се усмихна.
— Какво значение има? Невероятно е, че изобщо е намерил пътя за вкъщи.
— Не е невероятно. Това е инстинкт — сви рамене Тес. — Но може би храната, която го очаква, ще го накара да се връща по-бързо. Графът казваше, че в това се крие тайната на обучението — тя пак се намръщи. — Започвам да си мисля, че гълъбите са много глупави. Къщата на Юсеф е само на един час път оттук. Та аз успях да стигна пеш почти преди него.
— Пеш ли? — очите на Вайян се разшириха. — Ти си вървяла пеш през града?! Знаеш, че това е недопустимо! Аз никога не бих…
— Бях в пълна безопасност — Тес изруга наум бъбривия си език. Нямаше никакво намерение да казва на Вайян, че не е излязла с Павда в града. И без това Вайян достатъчно се тревожеше, че Тес ходи насам- натам без разрешението на Гален. Не биваше да я дразни допълнително. — Първия път, когато отидох с Павда до къщата на Юсеф, Александър сякаш се изплаши от поклащането на седлото Твърде много време ми отне, докато успея да го успокоя и да го пусна.
— Добре, но…
— Мисля, че Александър е готов за по-дълъг полет — прекъсна я бързо Тес.
