— Стой далеч от кулата. Тес.
— Защо?
— По дяволите, не е ли достатъчно това, че ти го казвам? — ядно попита той. — Трябва ли да спориш за всяка моя заповед? Стой далеч от кулата!
— Не е много умно от твоя страна, да не ми казваш защо не трябва да ходя там — обидено каза тя. — Ако има опасност, кажи ми.
— Има опасност — произнесе той отчетливо.
— Разбойници ли?
— Не.
— В лошо състояние ли е кулата?
— Не зная. Не съм влизал от години в нея.
— Тогава не виждам защо…
— Не е необходимо да знаеш защо! — очите му блестяха върху напрегнатото лице. — Достатъчно е да знаеш, че там е опасно за теб.
— Но след като няма разбойници, от какво мога да се страхувам?
— От мен — отвърна Гален и гласът му звучеше заплашително. — От мен, по дяволите!
Шибна коня си и пое в галоп към портите на Заландан.
— Саша, знаеш ли, че вчера видях наблюдателна кула на хълмовете? Едно огромно мрачно място — Тес се постара тонът й да прозвучи небрежно и погледна към шахматната дъска. — Гален каза, че дядо му я е построил.
— Така ли? — отвърна Саша и премести офицера си.
Тес огледа шахматната дъска.
— Защо вече не се използва?
— Не попита ли Гален?
— Попитах го.
— Ако е искал да знаеш, е щял да ти каже.
— Много си досаден — вдигна поглед и се намръщи тя. — Защо пък да не трябва да зная?
— Не е необходимо всичко да знаеш, дяволче — Саша се облегна в креслото. — През последната седмица ме развеждаше из целия град и поглъщаше всичко в него като малко лакомо момиченце.
— Заландан ми е интересен — каза тя и взе царицата от слонова кост. — Не виждам какво толкова крие Гален за тази кула.
Лицето на Саша помръкна.
— Стой далеч от кулата. Тес. Няма да ти хареса това, което ще намериш там.
— Ще намеря паяжини и мишки.
— И спомени.
— Спомени ли?! — погледна го тя в очите. — Ти знаеш нещо. Кажи ми го.
Той поклати глава.
Тя тихо изруга и добави:
— Спомените не могат да бъдат никаква заплаха.
— Но тези на Гален могат.
— Защо?
— Защото спомените на Гален са по-горчиви и по-дивашки от всички други.
— Какви спомени?
Саша бавно поклати глава.
— Престани да разпитваш, дяволче — направи пауза, след което добави. — В Гален винаги са съжителствали двама души, между които съществува борба, дори и сега. Докато държи спомените си настрана, той не представлява опасност за теб.
Тя направи гримаса.
— Ти преувеличаваш. Гален винаги контролира чувствата си.
По устните на Саша се появи странна усмивка.
— А ти нима искаш да дразниш лъва?
— Разбира се, че не. Просто съм любопитна.
— И нетърпелива — добави Саша.
Не си беше дала сметка, колко прозрачно бе поведението й. Дали Гален не бе забелязал? През последната седмица осъзна, че Гален нарочно редуваше възбуждащата я обич и грубата чувственост, които непрекъснато я сварваха неподготвена. По средата на някоя шега или разговор той внезапно подхвърляше нещо, докосваше я или я поглеждаше по начин, който я хвърляше в дълбините на копнежа. Напрежението в нея нарастваше. Тя вече очакваше със затаен дъх неговите сладки, мъчителни думи и погледи. Човек би помислил, че очаква с нетърпение той да протегне ръка и да…
Тес се изчерви и бързо стана.
— Не зная какво искаш да кажеш. Освен това се изморих от тази глупава игра. Мисля да намеря Вайян и да отидем във волиерата. Ще дойдеш ли с нас?
Той погледна към шахматната дъска.
— Мисля, че не. Следобед заминавам за Тамровия.
Тя бързо се извърна и го погледна.
— Защо?
— Гален иска да знае как ще реагира баща ти, когато научи, че си напуснала Франция. Най-добре е аз да съм наблизо, когато това се случи.
— Оттогава минаха едва три седмици. Не може още да е научил, нали?
— Малко е вероятно — изправи се той, — но Гален не желае да бъде изненадан.
Тес неспокойно прекоси терасата и погледна хълмовете в далечината.
— Белажо сякаш е друг свят. Тук повече ми харесва, Саша.
— И на мен.
— В началото мислех, че няма да ми хареса. Повечето хора изглеждат студени. Но аз много обичам Вайян. Допадат ми Юсеф, Саид…
— Калим?
— Как може да ми харесва Калим? Направо се вцепенявам, когато ме погледне — направи гримаса тя. — Не мога да повярвам, че Вайян ще се ожени за него.
— Аз също.
Тес усети дълбока горчивина в гласа на Саша, обърна се и го погледна. Видя изражението на лицето му и очите й се разшириха.
— Саша?!
Той забеляза, че го гледат, и уязвимостта в израза на лицето му внезапно изчезна.
— Не се тревожи за това, Тес. Ще го преодолея.
— Нима обичаш Вайян? — в недоумение поклати глава тя. — Нищо не разбирам. Та вие сте съвсем различни:
— Може би точно заради това тя така привлича. Изглежда, подобието в характерите не е задължително условие за силната страст — сви рамене той. — Всичко, което зная, е, че ми бе достатъчно да я погледна само веднъж и да се почувствам по-спокоен и по-улегнал отвсякога.
— Ти — спокоен?!
— Може би винаги съм се стремял към това.
Тес го погледна недоверчиво. Никога не си беше представяла Саша спокоен, но коя беше тя, за да знае какво би доставило удоволствие на непостоянния й братовчед.
— Тогава трябва да я имаш — каза Тес — Какво може да ти попречи? Ти си много по-привлекателен от онзи намръщен Калим.
Саша се разсмя.
— Според теб всичко изглежда много лесно.
— Но то е лесно. Трябва само да помислиш как да го постигнеш. Гален не би имал нищо против.
