— Не е… неприятно.
Още един миг я подържа така — неподвижна, с издути гърди и предлагаща се, след което с премерено бавно движение разхлаби възела и изтегли пояса.
Гърдите й останаха издути и стегнати.
— Това… всичко ли е?
— Не съвсем — очите му искряха, страните му горяха. Той бавно се изправи на крака. — Има още едно място, което трябва да се провери.
Тя си пое остро въздух, когато пръстите му докоснаха вътрешната част на бедрото й.
— Ще яздиш с крака отстрани…
Той обгърна кръста й с ръка, хвана другия край на пояса и го прокара между краката й.
Тес потрепера и вдигна поглед към лицето му.
— Какво…
— Понякога друсането ще бъде бавно и гладко — започна бавно и нежно да движи черния пояс напред-назад, което я накара да усети меките дипли на материята като страстен шепот с най- чувствителната част на тялото си. — Но, тъй като твоят темперамент не е от най-кротките, понякога ще бъде твърдо и бързо — той повдигна пояса и започна да го движи силно нагоре-надолу.
Тя извика, гърбът й се изви и усещането сякаш я прониза. Разбираше, че той внимава да не я нарани, но допира на коприната й причини силна възбуда. Протегна ръце и без да гледа, сграбчи раменете на Гален. Поясът започна да се движи още по-бързо и да изгаря меката й плът. Това беше усещане, което никога преди този миг не бе изпитвала. Тя трепереше задушаваше се, умираше.
— Гален! — зъбите й се впиха в долната устна, когато движението между краката й се ускори. — Това е прекалено…
Поясът бе изчезнал, захвърлен настрани, но сега там бе твърдата му ръка, която я милваше, търсеше я и я галеше.
— Това е всичко — каза той и нежно я положи върху възглавниците на дивана. — Трябваше да го знаеш.
„Какво трябваше да зная?“ — зачуди се тя и вдигна поглед към него. Това чувство можеше да я влуди, да я накара да дращи и да къса! Тес въздъхна.
— Защо?
— Защото искам да си спомняш за мен всеки то някоя гънка от плата на дрехата докосне тялото ти. Исках да го запомниш — той се усмихна мрачно. — Това е една от моите по-скоро варварски, отколкото цивилизовани черти — в усмивката му заблестяха страстни пламъчета. — Убеден съм, че ще го запомниш, нали Тес?
Как можеше да го забрави? Тя все още трепереше, сякаш обхваната от треска, и дишаше на пресекулки.
— Да — прошепна тя.
— И когато яздим, и аз те гледам, ще знаеш, че мисля за това, което току-що направих с теб.
Учестеното й дишане се чуваше съвсем ясно в тихата стая.
— И ще запомниш какво означава да си възбудена — погледна я и страните му се зачервиха, а очите му заблестяха от вълнение. — Мисля, че няма да вечеряме заедно. Имам нужда от време, за да… — той не довърши, а тръгна към вратата. — Утре сутринта в девет ще се видим на двора.
Излезе и затвори вратата след себе си.
Тес трепна, изправи рамене и с решителна стъпка се запъти към Гален.
— Добро утро — постара се гласът й да прозвучи естествено. Мина през двора и се отправи към извора, където стоеше Саид, хванал юздите на конете. — Как е Павда тази сутрин?
— Чудесно — повдигна вежди Гален. — Селик също. Предполагам, че това се отнася и за Аполон и Дафне — направи кратка пауза. — Аз също съм в отлично здраве.
— Тъкмо щях да попитам за това — Тес се спря пред кобилата и погали муцуната й. — Макар че не се притеснявам за теб, тъй като забелязвам, че достатъчно добре умееш да се грижиш за себе си.
— Виждам, че присъствието ми ти е неприятно — Гален пристъпи към нея и прошепна: — Снощи те накарах да се почувстваш безпомощна и това те дразни, нали?
— Да.
— Не аз бях причината да се почувстваш така, а женската ти природа. Можеше да се съпротивляваш. Всичко, което трябваше да направиш, бе да кажеш „не“ и аз щях да спра.
Тя се изчерви.
— Ти ме изненада. Не очаквах…
— Ти очакваше да те обладая, а не да се впускам в любовна игра — поклати глава той. — Аз обаче не желая да постъпя така — отстъпи крачка назад и я огледа бавно от краката, обути в ботуши за езда, до качулката, която покриваше само част от косата й. — Новите дрехи за езда ти стоят чудесно.
Тес избегна погледа му.
— Тази тъкан е прекалено лъскава. Мислех, че ще бъде по-обикновена.
— И тя наистина е съвсем обикновена — отвърна и се взря в лицето й. — Но аз си мисля, че тя много ти харесва.
Наистина много й харесваше, но сега, когато все още се чувстваше толкова уязвима, не искаше да си го признае. Бялата, разделена на две пола падаше свободно, тя се чувстваше така добре в нея, както никога досега. Костюмът се допълваше от дълга до бедрата пелерина, бродирана с ламе, която се поклащаше грациозно при всяко движение.
— Както и да е — отвърна тя и посегна към златния медальон, който висеше на верижка около шията й. — Вайян ми го даде и каза, че настояваш да го нося винаги когато излизам някъде — Тес сви устни. — Не обичам тези дрънкулки.
— Въпреки това ще го носиш.
— Но няма да…
— Това не е украшение, този медальон може да се носи само от членовете на моята фамилия.
Изведнъж се почувства белязана като негова собственост и изпита същото усещане както предишната нощ, когато лежеше гола пред него върху възглавниците.
— В такъв случай нека Вайян да го носи.
— Тя също има такъв медальон и го слага винаги когато излиза из града — отвърна той и се взря в упорития израз на лицето й. — Защо се противиш? Той ще те пази.
— Ще си помисля — каза тя и мина от лявата страна на Павда, заобикаляйки Саид, който гледаше отчаяно пред себе си и сякаш му се искаше да потъне в земята.
— Или ще го носиш, или няма да напускаш стаята си!
Тес се извърна и предизвикателно се взря в мрачното му лице.
— Казах ти, че ще помисля.
Гален се обърна към Саид.
— Саид остави ни сами.
Младият мъж въздъхна с облекчение и хвърли поводите на Гален.
— Да, господарю.
В следващия миг вече се бе отправил към двореца и вземаше стъпалата по две наведнъж.
— По този въпрос не може да има спор, Тес — спокойно каза Гален. — Зная, че търсиш битка, в която да ме победиш, но няма да е точно тази. Медальонът ще бди над теб и ти ще го носиш.
— Какво? — разсеяно попита Тес, докато гледаше как Саид изчезва към двореца. — Защо го отпрати?
Той се изненада и тя внезапно се опита да промени темата на разговора им.
— Казах ти, че възнамерявам да спечеля този двубой.
— И не искаш той да види поражението ми, така ли? — Тес го погледна с изненада. — Странно. Баща ми никога не се интересуваше дали слугите виждат униженията, на които подлагаше майка ми — тя видя, че той се готви да отвърне нещо, и го спря. — Да, отново те сравних с него. Ще се опитам да не го правя повече. Сега ми помогни да се кача върху гърба на Павда. Не съм сигурна, че ще успея сама. Как мислиш,
