подаряваш Павда, аз ти прощавам всичко.
— Благодаря — бавно се поклони той. — В такъв случай се надявам това снизхождение да ти позволи да приемеш мнението ми и при избора на твоя гардероб. В два часа следобед търговецът на платове и шивачът ще бъдат в стаята ти.
— О, така ли? — намръщи се тя. — По-скоро бих отишла в конюшнята да се запозная по-добре с Павда.
— Моля те.
Тес сви рамене.
— Добре. Аз наистина имам нужда от дреха за езда. Този костюм е подходящ само за странично седло.
Той се обърна, но Тес успя да забележи беглата усмивка, преминала по устните му.
— Да, язденето е от първостепенно значение.
След като се раздели с Павда, Тес веднага се върна в двореца, за да потърси Вайян, чиито стаи много приличаха на нейните. Имаше обаче едно изключение. Вайян разполагаше с огромна тераса, обградена с бели каменни решетки, обрасли в бръшлян, която се огласяше от множество най-различни по вид и цвят птици, за които бяха засадени специални дървета и храсти. Вратата на тази волиера беше леко открехната, но Тес се спря отвън.
— Вайян?
— Влез, Тес — извика Вайян отвътре. — Храня птиците.
— Ще почакам — Тес надникна внимателно през решетките и видя огромен папагал, кацнал върху изящното рамо на Вайян. — Много ли обичаш птиците?
— О, да! — Вайян повдигна ръка, папагалът литна и кацна върху клона на най-близкото дърво. — Не са ли красиви?
— Прекрасни са.
— Вайян с изненада погледна Тес и се приближи до вратата.
— Страхуваш ли се?
— Глупости.
Вайян я изгледа учудено.
— Но ти ми каза, че обичаш конете. Как можеш да се страхуваш от тези нежни същества, щом не се плашиш от онези огромни чудовища?
— Птиците летят високо и не са полезни за нищо.
Вайян избухна в смях.
— Вярно е, но все пак бих предпочела да ги гледам как летят, отколкото да седя върху гърба на някой необязден жребец.
Тес се зарадва на тези думи и побърза да й каже:
— Гален ми подари Павда. Струва ми се, че трябва да знаеш това.
— Защо? — повдигна вежди Вайян. — Аз нямам никакво желание да яздя.
Тес смръщи чело изненадана.
— Същото ми каза и Гален, но не му повярвах.
Вайян внимателно се вгледа в смаяната физиономия на Тес и се усмихна мило.
— Трябва да разбереш, че аз не приличам на теб нито по характер, нито по възпитание. Не съм смела и нямам желание да правя неща, които са извън границите на моите възможности.
— Как разбираш докъде са тези граници, след като никога не се опитваш да ги прескочиш?
— Защо, аз не… — Вайян се разсмя. — Виждаш ли, че ние с теб сме съвсем различни? — тя затвори вратата на волиерата и с грациозна стъпка прекоси терасата. — Тази сутрин излезе от двореца много рано. Ще поръчам да ти донесат чай.
— Ти откъде знаеш?
Вайян се изчерви виновно.
— Не бива да си мислиш, че те шпионирам. Откакто умря майка ми, аз бях натоварена да следя поддържането на реда в двореца и Гален нямаше нищо против. Но след като сега ти си господарката, може би ти ще…
— Аз ли? — Тес я погледна озадачено. — Шегуваш ли се? Не! За бога, докато съм в Заландан, възнамерявам да прекарвам повече в конюшнята, отколкото в двореца.
— Докато си в Заландан ли? — погледна я Вайян с недоумение. — Какво искаш да…
— Това гълъби ли са?
Вайян кимна.
— Графът имаше гълъби. Той ги обучи да пренасят съобщения до братовчед му в Париж. Беше много интересно.
— Да пренасят съобщения ли?
Тес кимна.
— Графи каза, че гълъбите били използвани за пренасяне на съобщения още през дванадесети век преди новата ера, понякога на разстояния от стотици, дори хиляди мили — тя се извърна да погледне Вайян и лицето й засия от радост. — Зная, че ще можем да обучим наши собствени гълъби!
Вайян се намръщи.
— Не мис ля, че…
— Разбира се, че ще успеем — прекъсна я Тес, с искрящи от възбуда очи. — Защо не? Това е прекрасна идея. Ти ще ме научиш да обичам птиците, а аз — конете — тя закрачи напред-назад по терасата, сключила ръце на гърба. — Научих някои неща от графа. Изглежда, повечето гълъби имат инстинкт и трябва само да им се даде възможност да го развият. Щом графът успя, аз съм сигурна, че и ние бихме се справили дори по-добре от него тъй като той не беше особено умен. Докато стане време да на напусна Заландан, ще зная всичко, което ми е необходимо за…
— Да си заминеш оттук ли? Защо трябва да напускаш Заландан? Нали тук е домът на твоя съпруг?
— Това не означава, че трябва да остана тук завинаги. Нашият брак не е както всички останали.
— Има само един вид брак. Трябва да си избиеш тези мисли от главата. Гален няма да ти позволи да го напуснеш.
— Ще видим — отвърна Тес, спря се по средата на стаята и се обърна да погледне Вайян. — Разбрах, че ти ще се ожениш следващото лято.
— Да — кимна девойката, при което руменина заля страните й и тя извърна глава към гълъбите, които сега бяха кацнали върху един клон. — Този брак беше уреден от майка ми. Калим е добър човек и е много мил с мен.
— А ти доволна ли си?
— Напълно — отвърна колебливо Вайян. — Аз мисля, че някои жени не са създадени за брак. Чувствам се много притеснена, когато мисля за Калим.
— Тогава не мисли за него — каза Тес. — Кой знае какво може да се случи до следващото лято? — усмихна се тя. — Дотогава имаме достатъчно време и ще го прекараме чудесно. Ще се заловим с обучението на твоите гълъби. Те имат ли си имена?
— Да. Казват се Александър Велики и Роксан.
Тес се засмя.
— Виждаш ли, Александър Велики е бил велик пътешественик. Би трябвало да се досетиш каква очаква гълъб с такова име.
Вайян печално се усмихна.
— Уверявам те, дори и в най-смелите си мечти не съм си представяла, че моите гълъби ще пренасят съобщения.
— Но не мислиш ли, че би било вълнуващо?
Вайян се усмихна широко и погледна сияещото лице на Тес.
— Да, Тес, вярвам, че ще бъде много вълнуващо.
