— Какво прави той тук?
— Той живее тук. Това е къщата, която му дадох преди шест години, когато го доведох от хълмовете след смъртта на баща му.
— Значи това момче е Калим!? — Тес беше удивена от обичта, с която той се отнасяше към кучетата. — Никога не бих допуснала.
— Той много добре осъзнава отговорността си. Беше принуден да стане мъж, преди да излезе от момчешката си възраст.
— Ти харесваш ли го?
Гален кимна:
— Харесвам го и го разбирам. Аз бях само на седемнадесет години, когато баща ми умря и станах шейх на Ел Заланд — започна той и закрачи по пътеката към Калим. — Сгрешихме, че дойдохме тук. Хайде да поздравим Калим и да се махаме.
Все още усмихнат, Калим вдигна глава и погледна Гален.
— Сетих се, че си ти. Аполон изхвърча от къщата като… — видя Тес и спря. Усмивката му помръкна и той се поклони студено: — Мейджира.
Побиха я студени тръпки.
— Как сте Калим? Трябва да ви благодаря, че сте били толкова добър с Аполон и Дафне.
— Не беше добрина, Мейджира. Аз просто ги обичам — отново се обърна към Гален. — Ще имаш ли нужда от мен през следващите няколко дни? Ако не, бих искал да отида на хълмовете да посетя чичо си.
— Иди, но внимавай. Тази сутрин пристигна известие, че нападенията по границата със Саид Абаба са зачестили.
— Аз винаги внимавам — топло се усмихна той и потупа кучетата. — Както ти си ме учил, господарю. До края на седмицата ще се върна с подробно описание на нападателите — той се поклони на двамата поотделно и забърза нагоре по пътеката към къщата.
Гален го наблюдаваше загрижено.
— Не ми се искаше да го пускам сам.
— Ти наистина го обичаш! — смаяна каза Тес.
— И аз имам чувства — иронично се усмихна той, хвана я за лакътя и я поведе към портата през градината. — Привързан съм към Вайян, към Саша, към Калим и към много други хора, които не познаваш.
— Но Калим изглежда… — в последния момент тя замести грубата дума, която напираше на езика й — студен.
— Не е студен. Ти просто не го разбираш.
— Няма и да мога. Той не ме харесва.
— Права си.
Тес се изненада, тъй като очакваше да я опровергае, както бе направил Саша.
— Защо? Защото се ожени за мен ли?
— Отчасти, да — отвърна той и отвори портата. — Но основното е, защото си от Запада.
— Не разбирам.
— Бил е извън Седикхан и знае какво влияние оказва Западът.
Тя сключи вежди в недоумение.
— Върху теб ли?
— Не, не върху мен — отговори той и я повдигна на седлото. — Преди да умре, доведената ми майка пожела Калим да се ожени за Вайян. Женитбата им е определена за следващото лято.
— Вайян? Съгласна ли е?
Той присви устни и скочи върху гърба на Селик.
— Нямаше да разреша, ако не беше така. Ти продължаваш да ме смяташ за тиранин. Някои от старите обичаи са много добри, но аз нямам намерение да ограничавам Вайян повече, отколкото Дафне и Аполон.
— Къде отиваме сега? — попита тя, като се опита да се изравни с него.
— Връщаме се в двореца — отвърна рязко той. — Направих грешка, но ще я поправя.
Дорестата кобила блестеше като златна на слънчевата светлина сред ограденото пасбище.
— Казва се Павда — каза Гален и потупа кобилата по муцуната. — Възсядана е само от конярите, които я обяздиха. Преди известно време мислех да я подаря на Вайян, но тя се страхува от нея.
— Страхува се от този ангел? — удиви се Тес и се приближи до Гален. — Но защо? Погледни очите й! Всеки би разбрал, че е кротка като агънце.
— Опитай се да обясниш това на коняря, който я язди всяка сутрин.
— Очевидно не обича да е затворена — стрелна го тя с поглед.
— Щом толкова й съчувстваш, значи вие двете сте създадени едни за други. Приемаш ли Павда?
Тя погледна тъжно към кобилата.
— Харесвам Вайян и не бих искала да й отнема тази красота.
— Не можеш да й отнемеш нещо, което никога не е притежавала.
— Не мога да повярвам! Наистина ли ми я подаряваш? — страните на Тес се изчервиха от вълнение Тя протегна ръка и погали кобилата по муцуната. — Значи ще бъде моя!
— Не беше ли това част от нашата сделка?
— Да, но баща ми… — тя спря. — Все забравям, че не обичаш да те сравнявам с него — Тес нетърпеливо махна с ръка. — И двамата добре знаем, че малко мъже изпълняват обещанията си към жените.
— Това е, защото се чувстваме безпомощни пред някои от техните оръжия.
— Глупости, точно мъжете са тези, които разполагат с цялата власт и сила на света — Тес говореше разсеяно, тъй като цялото й внимание беше насочено към Павда.
— Значи е моя, така ли? Няма ли да си я вземеш?
— Твоя е — нежно отвърна той. — И няма да воюваш, за да спечелиш обичта й. Не е имала и няма да има друга господарка освен теб.
По тялото й се разля приятна топлина.
— Тя е моя! Моя е — промълви Тес. — Може ли да я пояздя още сега?
— Не сега. Утре.
— Но аз искам да…
— Утре — твърдо повтори Гален. — Сега имам да свърша някои неща и нямам време за уроци.
— Уроци ли? — възмутено го погледна тя. — Та аз яздя по-добре от много мъже.
— Яздиш, но на женско седло — Гален я хвана нежно и я насочи към изхода от пасището. — Отсега нататък ще яздиш с двата крака отстрани.
— Като мъж?
— Майка ми беше убита, понеже яздеше странично на седлото. Конят падна и я смаза — мрачно каза Гален. — Няма да те оставя да се качваш върху тези смъртоносни капани, докато все още мога да ти забранявам — засмя се той при изражението на лицето й. — Защо ме гледаш така? Мислех, че обичаш свободата.
— Аз никога… Винаги са ме учили, че жената трябва да язди… — очите й засвяткаха, когато осъзна каква възможност й се предоставяше. — Никога не съм предполагала, че е възможно.
— В Заландан са възможни много неща, които са невъзможни в останалите части на света — усмихна се той, като забеляза сияещото й лице. — Само трябва да се отървеш от стария си начин на мислене.
— Но и ти самият се придържаш към някои от старите обичаи.
— Това е право на избор — отвърна той, без да я погледне. — Съвсем не означава, че непременно трябва да използваме всяка възможност само затова, че съществува.
— Но ти не ми предоставяш възможност сама да избера как да яздя.
— Това е различно.
— Съвсем мъжки отговор. Лишен от всякаква логика — весело се засмя Тес. — Но тъй като ми
