ешафода. Защото, ако кралят бъде обезглавен, Дантон беше убеден, че Англия и Испания веднага ще обявят война на Франция. — И защо мислите, че бих могъл да ви помогна да проникнете в Тампл?
— Защото сте човек, който винаги иска да е осведомен от първа ръка за събитията. Иначе не бихте взели Франсоа Ечеле за свой най-близък помощник. Кралското семейство представлява голяма опасност за вашата република и предположих, че вие вероятно знаете всичко за пленниците в Тампл. Не е ли така?
Дантон кимна.
— Вие сте добре осведомена. Наредих на Франсоа да проучва най-подробно ситуацията, след като бяха отведени от Тюйлери в Тампл.
— И можете да ме вкарате там?
— Ако се вярва на Франсоа, то почти на всеки може да се осигури достъп до Тампл. Предпазните мерки на Херберт са направо смехотворни. Пропуски се издават на всеки, който желае. — Той спря за момент. — Но би било изключено член на кралското семейство да се изведе навън. Всички се охраняват много добре.
— Не искам да извеждам никого навън, освен самата себе си.
Дантон размишляваше.
— Човекът, който всяка вечер пали фенерите в Тампл, може да взема със себе си по някой член на семейството и доколкото ми е известно, външността на тези особи се мени постоянно. Някакъв малък подкуп би трябвало да стигне.
— Нямам никакви пари, а не бих искала да моля Жан Марк. Той не трябва да научи нищо за това.
— Че защо?
— Никак не му харесва, че си подавам носа на улицата, а още по-малко ще се зарадва, ако разбере, че имам намерение да се отправя в Тампл. — Тя се намръщи. — В такива случаи той пренебрегва всякакви разумни доводи.
Дантон се усмихна криво.
— За съжаление не мога да ви предложа никакви пари, тъй като съм беден като църковна мишка служител на републиката.
— Бих искала да помисля. — Жулиет помълча малко. — Франсоа! Жан Марк му даде цяло състояние, за да се ожени за Катрин. Той би могъл да плати подкупа.
— Възможно е. Но само ако се остави да бъде въвлечен.
— О, той вече и с двата крака е вътре.
— Това все още не значи, че ще ви помогне. Франсоа притежава блестящ ум, но много често за съжаление е сляп за практическите решения. Преди две години, заразен от треската на революцията, изникна пред входната ми врата, току-що пристигнал от страната на баските и ме помоли да постъпи на служба при мен. — Дантон се усмихна многозначително. — Желаеше да ми служи и да изпълнява всичко, което искам от него. Е, да, но онова, което исках от него, невинаги беше толкова чисто и благородно като идеалите му. Ала той никога не ме упрекна за нищо. Франсоа вярва, че републиката ще съществува вечно, защото борбата за човешките права е справедлива и добра.
— А вие не смятате ли така?
— Аз вярвам, че републиката ще бъде това, което ние направим от нея — било то добро или лошо. — Той наклони глава. — А вие в какво вярвате, гражданко?
Жулиет стана.
— Аз вярвам, че хората трябва да бъдат оставени на мира, за да живеят според разбиранията си. — Тя притегли качулката на главата си. — И вярвам също така, че тези, които не оставят другите на мира, трябва да бъдат наказани. Ще говорите ли с Франсоа или аз да го сторя?
— Не съм казал, че ще ви помогна.
— Ще го направите ли?
Дантон явно се колебаеше, после кимна замислено и каза:
— Аз ще поговоря с Франсоа. Току-що установих, че ви липсват дипломатически способности.
Тя кимна късо.
— Кога? Трябва да е много скоро!
— Още днес. Ако всичко се нареди добре, бихте могли утре вечер да отидете в Тампл. Ще имам грижата кралицата да получи съобщение, че при вечерната си разходка в двора ще преживее приятна изненада. — Той се поклони подигравателно. — Ако това ви допада, разбира се.
Тя кимна.
— Ще остана тук за…
— В никакъв случай. Ще кажа на Франсоа да ви вземе близо до дома ви, преди да падне мрак. И не бих желал кракът ви да стъпва повече в къщата ми. — Лицето му се разтегна в болезнена гримаса. — Вашето облекло не отговаря и на най-скромните изисквания.
— Нямах много време да разсъждавам върху облеклото си.
— Въпреки всичко ви съветвам да намерите, ако възнамерявате и за в бъдеще да кръстосвате улиците на Париж.
— Ще го сторя. — Тя тръгна към вратата. — Вероятно сте прав, би било неблагоразумно…
Последва леко почукване и на вратата се подаде главата на жена му.
— Жорж Жак, дошъл е гражданинът Дюпре. — В думите й се долавяше неприязън. — Да го поканя ли да влезе?
— Веднага, cherie22! Но не му казвай нищо за посетителката!
— Аз въобще не разговарям с него. Само от вида му ми се повдига. — При тези думи Габриел затвори вратата.
И със собствения си мъж вече не разговаря, помисли си Дантон с безкрайна тъга. Беше се отдръпнала от всички, които имаха нещо общо с масовите кланета.
Той се обърна внезапно и посочи вратата в другия край на кабинета си.
— През тази врата ще слезете в една градинка, която извежда на улицата. Побързайте!
Жулиет изтича към вратата.
— До утре!
Дантон кимна и погледна мрачно как вратата се затвори подире й. В мислите си той не беше вече при енергичната млада посетителка, а при жена си. Габриел сигурно щеше да му прости с времето. Любовта й беше прекалено силна, за да може политиката да я разбие. След няколко месеца вероятно всичко отново щеше да е наред.
— Жорж Жак, идвам да ви донеса последното издание на „Пер Дюшен“. — Дантон се обърна и видя, че на прага стои Дюпре. Неговият посетител влезе и хвърли на писалището копие от войнственото разтърсващо съчинение на Марат. — Бях наблизо и си помислих, че бих могъл да ви донеса един брой.
— Много любезно от ваша страна, гражданино.
Дюпре вдигна рамене.
— За мен е от огромно значение да правя услуги на приятелите си. — Той пристъпи към прозореца. — Бих се радвал, ако… — Той не продължи мисълта си. С напрегнато изражение се втренчи надолу към улицата.
— Какво има? — Дантон мигом застана до него и видя Жулиет дьо Клеман, която в този момент завиваше зад ъгъла. Както облекчено установи, лицето й не се виждаше.
— Но какво има, гражданино?
— Не, няма нищо. Просто… — Дюпре навъси чело. — Тази жена ми се стори позната.
— Коя жена?
— Онази с кафявото наметало. Тя току-що се скри зад ъгъла.
— Вие познавате ли я?
— Фигурата и походката ми изглеждат познати.
— Вероятно е някоя актриса, на която често сте се възхищавали на сцената. Нали сте усърден посетител на „Комеди Франсез“.
— Възможно е. — Дюпре сви рамене. — Ако наистина я познавам, с времето ще си спомня. Имам отлична памет.
