— Кой?
— Този павилион. Версай. Дори за градината продължават старателно да се грижат. — Тя посочи с ръка към прелестните арабески по стените, към синьото, наситено с облаци небе по купола над тях. — Очаквах, че е загубил облика си. Париж се е изменил толкова много. Кралицата организираше тук, в градината на Трианон, бляскави тържества. Веднъж тя разпореди да изкопаят ров около този павилион, а когато се здрачи, запалиха големи огньове и изглеждаше така, сякаш светлината се носеше на облаци насам. — Искаше й се Жан Марк да престане да се взира в нея. Не биваше да забележи колко разклатена се чувства. Беше опасно да се показват слабостите, а пред Жан Марк беше още по-опасно. — Опитах се да съхраня впечатлението върху лененото платно, но за съжаление с огъня претърпях крах.
— Бих казал, че отношението ти към празненствата се е променило. — За нейно облекчение той отвърна поглед от нея. — Заблуждавам ли се или наистина долових съжаление в гласа ти?
Тя разтърси глава.
— Колкото и хубаво да е тук, в манастира се чувствах по-добре. — Тя мълчеше. — Защо се застъпи пред кралицата да ме приемат в училището?
— А ти защо мислиш, че го направих?
— Заради Катрин?
— Отчасти заради Катрин. — Когато я погледна отново, гласът му звучеше дрезгаво. — Престани да тракаш със зъби! Безсмислено е да се тресеш от страх.
Би могла да се сети, че не е в състояние да го заблуди.
— Изпитвам съвсем мъничко страх.
— Но се опитваш да го прикриеш. Не даваш нищо да се забележи външно. — Той коленичи до нея, притегли я в прегръдките си и я притисна до себе си. — Престани най-сетне да криеш страха си!
Усети твърдостта и силата му, а и ухаеше толкова приятно. Зарови лице в рамото му.
— Беше ми казал, че не трябвало да ти показвам слабостите си.
— Така ли съм казал? — Ръката му гладеше нежно косите й. — Ах, наистина, забравил съм го.
— Ей сега ще се успокоя. Беше много внезапно и…
— И аз бях загубил ума и дума от страх.
Тя погледна смаяно към него.
— Наистина ли? Не ти личеше.
— Имам няколко години повече опит от теб в криенето на чувства.
Не познаваше друг мъж, който би признал, че се страхува, ала той не постъпваше като останалите мъже. Беше си Жан Марк, а подаръкът, който й направи днес, беше неповторим като самия него. Беше спасил честолюбието й чрез простичкото признание, че и той се беше изплашил.
— Ти си изключителен човек!
— Вече си го казвала.
— Понеже е така. — Тя се сгуши по-плътно в прегръдките му. — Никога не мога да отгатна следващата ти постъпка.
— В момента няма да предприемам нищо. Тихо!
Тя притихна за известно време и се наслаждаваше на уюта и силата, които се излъчваха от него. Обля я топлина, но не тръпнещият огън на насладата, а нещо по-дълбоко, по-задушевно. Ненадейно се разсмя.
— Струва ми се, че изглеждам твърде глупаво… така коленичила. Сигурно приличаме на две порцеланови фигурки.
— Значи се чувстваш много по-добре, щом като вече можеш да мислиш в картини. — Жан Марк хвърли поглед през прозореца, изправи се и отвори вратата. — Мисля, че можем да рискуваме.
Жулиет се изправи и грабна фенера.
— Да го запаля ли?
Жан Марк беше изтичал вече надолу по стъпалата.
— Не, само в краен случай! Биха могли да ни видят. — Като коленичи до сфинкса, той го заопипва внимателно. — Не мога да открия никакъв механизъм за отваряне. — Той удари с всичка сила по цокъла. — Да, масивен е. — После почука отстрани по торса на сфинкса.
Статуята се размърда.
Той й нанесе отново удар, този път по-силен.
Статуята се заклати и в десния й ъгъл се откри вдлъбнатина с размер две на две стъпки.
— Не мога да видя нищо. Запали сега фенера!
С треперещи ръце Жулиет изпълни нареждането му. Тя се приближи до сфинкса, като се опитваше да закрие светлината с тялото си.
Чу как Жан Марк процеди някакво проклятие.
Скривалището беше празно!
Когато каретата минаваше под златната емблема на краля — слънце, Жан Марк помаха усмихнато на поста при главната порта.
Замахна с камшика, той изсвистя във въздуха и в отговор конете се понесоха в тръс. Когато пътната кола се задруса по улиците на градчето, от усмивката му не остана и помен.
— Къде може, значи, да бъде „Вихрения танцьор“?
— Не знам. Тя ми каза, че бил в Белведере.
— В такъв случай се лъжеш, че ти се доверява. Тя нарочно те заблуждава.
— Не вярвам.
Жан Марк й хвърли нетърпелив поглед.
— „Вихрения танцьор“ не беше там, Жулиет!
— Сигурна съм — тя не е знаела, че той вече не е там, където го е… — Жулиет се ококори, защото си спомни точните думи на Мария Антоанета в Тампл. — Самата тя не е слагала „Вихрения танцьор“ в скривалището!
— Така ли?
Жулиет поклати глава.
— Тя каза: „Аз заповядах да го скрият в Белведере.“ Някой го е сторил вместо нея.
— За да си го присвои сетне, без тя да знае. Кой обаче?
— Някой, на когото се е доверявала. — Жулиет сви в недоумение рамене. — Това би могъл да бъде всеки. В това отношение кралицата беше твърде наивна и се доверяваше почти на всички в двора. На придворните дами, на слугите, на семейството си. Трябва да я попитаме.
— И как ще стане това?
— Ще отида още веднъж в Тампл.
— Не! — Тонът на Жан Марк беше остър като нож. — В никакъв случай!
— Но аз трябва да я попитам… — Тя помълча. — Франсоа каза, че втори път няма да ми помогне. По всяка вероятност е прав. Не би трябвало да я посещавам повече, но сигурно съществува и някакъв друг начин да се узнае. — Тя се замисли. — Твърде вероятно е Уилям Даръл да има достъп до кралицата.
— Кой пък е този Уилям Даръл, за Бога?
— Не знам точно. Името звучи като английско, нали? Кралицата ми каза, че на него трябвало да дам парите, които ще получа, от теб. Ако той може да й помогне при опит за бягство, значи трябва да е и в състояние да й доставя сведения.
— Може би. Каза ли ти къде можеш да го намериш?
Жулиет кимна.
— Трябва да питам за него в едно кафене на Пон Ньоф. Утре ще отида там.
— В твоя тоалет на коминочистач ли? — попита той усмихнато.
— Ами! Това би било най-неподходящото. Ще трябва да измисля нещо друго.
— Аз ще отида там вместо теб.
Жулиет тръсна енергично глава.
— Няма да ти кажа къде да го търсиш, ако не ми обещаеш, че ще те придружа!
— В случая това кафене положително е място за срещи на верните на кралското семейство хора, което значи, че ще гъмжи от съгледвачи на правителството.
