Като стенеше тихичко, тя се изви към него.
— Ей сега — обеща той полугласно. — Имай търпение! Ще се опитам да не ти причиня болка.
И ненадейно пръстите му проникнаха в утробата й.
Тя напразно се опитваше да поеме въздух, а в погледа й се четеше безпомощност.
Той я гледаше с напрегнато лице отвисоко, докато пръстите му ритмично се плъзгаха навътре r навън.
— Усещаш ли ме? Dieu… — Един втори пръст се присъедини към първия, а тя прехапа устните си, за да не закрещи с глас. — Боли ли те?
Тя поклати глава, без да отвръща поглед от него. Той проникна по-дълбоко, остави пръстите си да кръжат, да влизат и излизат, докато другата му ръка продължи да я притиска и да я гали.
Обхвана я възбуда и наслада, отнемаща дъха.
Той се надвеси над нея и тя усети лъх на топла кожа и лимон.
— Отвори си устата! Езикът ти е толкава сладък…
Целуваше я дълбоко, а пръстите му не намаляваха дивия си ритъм.
— Не мога… не мога повече да чакам — изрече с усилие той. Тя усети как мъжеството му проникна в нея. Беше притворил очи, бузите му бяха хлътнали, сякаш се измъчваше. — Ти си толкова тясна! Аз не мога…
Той заби мъжеството си!
Болка, остра и мълниеносна, я прониза. Големината му я разшири, изпълни я докрай, но все не й стигаше. Гърдите му се повдигаха и спускаха ритмично, когато той се движеше огромен и твърд в тялото й. Изпитваше особено чувство, някакво горещо, непоколебимо острие я изпълваше и я свързваше с Жан Марк, но пак не й беше достатъчно!
— Чувстваш ли се… добре? — попита той тихо, а тя улови трептения дори в най-интимните си части.
— Да, това е много… — Тя не продължи, защото той започна пак да се движи.
Той проникваше все по-дълбоко. Кратко, дълго, нежно, бурно… не й позволяваше да свикне към определени тласъци, а постоянно сменяше темпото.
Тя мяташе главата си върху възглавницата и у нея се натрупваше нетърпимо напрежение.
— Жан Марк, това не е…
— Спокойно… ей сега, ma petite — промърмори Жан Марк. Той обгърна таза й и я повдигна. Все по- дълбоко проникваше в нея, чак до най-дълбоката й същност.
— Погледни ни! — настоя той. — Погледни ни нас двамата!
Тя не проумяваше какво има предвид, докато той не обхвана главата й и не я повдигна, за да може да види как прониква в тялото й и отново излиза, отново и отново!
Жулиет прехапа устни, за да не извика с глас. Сякаш чувството се удесетори, тъй като сега можеше да го гледа. Погледът му излъчваше тъмна решителност и настоятелност, ноздрите му се бяха разширили неимоверно, докато наблюдаваше тяхното сливане и при това движенията му напред и назад, навън и навътре ни най-малко не отслабваха.
Бузите на Жулиет бяха облени в сълзи, когато се вкопчи в раменете му.
— Жан Марк, повече не издържам…
Напрежението растеше. Тя се долепи до него като в конвулсия. С вик той се притисна в нея. Нейните гърди се вдигаха и спускаха неудържимо, когато се опита отново да си поеме дъх. Трепереше болезнено, разтърсена, замаяна, леност обхвана крайниците й.
— Жулиет… — Устните на Жан Марк се притиснаха към нейните. Езикът му беше топъл и ласкав, сладък, мек, без никаква настойчивост. И все пак той беше още в нея, те бяха още слети. Чак сега той се отдръпна назад и ръцете му се отдалечиха от тялото й, милващи го и същевременно подчертаващи, че то беше негова собственост. — Бях по-бурен, отколкото възнамерявах първоначално. Усещаш ли нещо?
Една лека болка беше все още се усещаше, но тя поклати отрицателно глава.
Той лежеше до нея по гръб и дишаше тежко, с разрошени коси, сложил едната си ръка под главата й.
Изглежда твърд и жилав и направо изключително мъжествен. И същевременно съвсем като момче, помисли си Жулиет. Това беше друг вид ранимост и уязвимост, за разлика от онази, която беше нарисувала на мостика. Ненадейно усети желание да го вземе в прегръдките си, да приглади косата му и нежно да го милва.
— Защо? — Той беше отворил очи и я гледаше с подозрителната бдителност, каквато вече беше показал при влизането си.
Жулиет отбеляза всичко това с тъга и меланхолия. Сега вече беше отново добре въоръжен.
— Защото ненадейно разбрах колко съм глупава. Думите всъщност не са важни, ти обаче ми подейства така, че станаха важни за мен. Ти ме въвлече в тази глупава игра против волята ми. — Тя издържа спокойно погледа му. — Затова реших да сложа край! Ти не можеш да се бориш срещу мен, ако аз не изляза срещу теб!
Той дълго я гледа замислено, преди отново да затвори очи.
— Света Богородице, ти отново успя!
Тя се облегна на лакът.
— Какво съм успяла?
— Вече ти казах, че притежаваш направо вроден инстинкт за тази игра.
По челото й премина сянка.
— Но аз ти казах, че…
— Знам добре какво си казала. Ще ме принудиш да водя битка с призраци.
— Аз не се борех въобще! Установих, че изпитвам удоволствие от онова, което правиш с мен. Би било глупаво от моя страна да се откажа от това удоволствие само за да изляза срещу теб. — После го попита мило: — Позволяваш ли да те докосна?
Той отвори очи.
— Какво казваш?
— Харесва ми тялото ти. Ти си много хубав. — Тя се премести по-близо до него. — Често пъти съм мечтала да нарисувам голо мъжко тяло. Мъжете са много по-хубави от жените. Линиите са по-чисти. — Тя поглади космите по гърдите му, чието леко гъделичкане върху дланта си отбеляза несъзнателно. — Ала жената никога не е имала възможност да проучва мускулатурата. Микеланджело и Леонардо сигурно са изследвали строежа на тялото върху мъртвите… — Тя усети как коремните му мускули се изпънаха при движението на ръката й. — Ах, какво усещане… можеш ли да го повториш?
Той се засмя сдържано и погледът й се стрелна към него. Огледалото беше изчезнало, лицето му отново излъчваше хлапашко самочувствие.
— Мога да те уверя, че и за мен е крайно интересно усещане. Бих искал даже да допълня, че с твоя помощ съм в състояние да постигна всичко. Ако сега преместиш ръката си малко по-надолу…
Той беше отново готов. Тя усети горещ прилив, макар да се опитваше да оцени явлението трезво и обективно. Нима беше възможно след толкова кратко време? Ръката й го обгърна и тя усети, как той потрепна от допира й.
— Чудна реакция, не намираш ли? — Тя упражни лек натиск и го чу как изстена. — Ще ми разрешиш ли да те нарисувам гол?
— Едва ли. Не бих искал да видя атрибутите на мъжествеността си в някоя галерия. — Той я притегли и легна отгоре й. — Но съм очарован от това, че мога да ти ги демонстрирам.
— Толкова си мълчалива! За какво мислиш? — Жан Марк си играеше с една къдрица върху слепоочието на Жулиет. Когато я пускаше, тя се връщаше като пружина в първоначалното си положение. Тази къдрица е толкова своенравна и вярна само на себе си! Като Жулиет, помисли си той развеселено. — В случай, че си блъскаш главата как би могла да ме придумаш да ти позирам гол-голеничък, значи си губиш времето на вятъра. Няма да го направя при никакви условия!
Жулиет поклати отрицателно глава, а къдриците й се разпиляха нежно по голото му рамо.
— Мислех си само за рисуването. — Тя отново млъкна, преди да се осмели да го попита: — Жан Марк,
