на кораба петстотин шейсет и двама роби, а стоварихме на сушата в Ямайка триста и трима души. Роботърговците ги оковаха един до друг, понякога и един върху друг. — Погледът му беше насочен към хоризонта. — Опитах се да трогна Басто да ги пусне на свобода, но той не искаше и да ме чуе. Той признаваше само дълга си. Наистина, аз бях само един юноша, а Шарлот му беше внушила, че робите са равнозначни на злато. При толкова дълго плаване загубата на двеста петдесет и девет души се разглеждаше като съвсем приемлива.
Когато погледът му се спря върху Жулиет, той забеляза, че тя беше вперила ужасени очи в него.
— Защо ме гледаш така? — попита той озлобено. — Та аз нищо не знаех. В семейството ми наистина се занимаваха с търговия на роби, но това беше в реда на нещата. Опитах се да им помогна. Опитах се да направя така, че да получават прилична храна. Грижех се за болните, когато имах възможност. Помагах им дори да поддържат донякъде хигиена. Вонята…но нямаше голяма полза. Те мряха като мухи… — Той въздъхна. — В Ямайка слязох от кораба. Минаха цели седем месеца, докато успях най-после да хвана кораб за Марсилия.
Тя чакаше да продължи разказа за патилата си, но той не обели нито дума повече. Жулиет погледна с окъпани от сълзи очи рисунката си. Пред нея беше портретът на един мъж, когото не познаваше. По лицето му нямаше нищо загадъчно, нищо цинично. То изразяваше само болка, разочарование и невероятно изтощение. Жан Марк, когото познаваше, беше твърд човек, а юношата не е бил твърд. В търсене на свобода и приключения беше намерил само страхотии, от които я бяха полазили тръпки по цялото тяло.
— И какво предприе после в Марсилия?
Неговата занесеност сякаш се стопи като пролетен сняг, когато я погледна и хвърли поглед върху скицата.
— Винаги си твърдяла, че искаш да научиш повече за мен. Затова ли ме подложи на такъв разпит?
Ръката й трепереше толкова силно, че едва успя да нанесе сенките върху лицето.
— Ах, аз бях любопитна и питах просто така. — Тя нетърпеливо поклати глава и го погледна. — Не, излъгах! Понякога ми помага при рисуването, ако заставя модела да говори. Но ти не беше длъжен да ми отговаряш. Защо обръщаш внимание на въпросите ми?
— Е, това знае само милостивият Бог — отвърна той. — Покажи ми рисунката!
След кратко колебание тя му подаде листа.
Той разглежда дълго портрета, после се усмихна.
— Майсторски!
Беше го уязвила. За пръв път й стана ясно, че мъжът на скицата се нуждае от непроницаемата си външност, непоколебима и твърда като защитна броня.
— Искаш ли да скъсам листа? — предложи му тя спонтанно.
— Откъде накъде? Та ти на всяка цена искаше да направиш портрет. Всеки трябва да прави онова, което иска. Да взема онова, което му харесва. — Той й подаде листа и посочи с жест на кормчията да поеме кормилото. — Време е да отидем в каютата.
— Да, ей сега.
— Веднага, Жулиет! — В мекия му тон недвусмислено се налагаха железни нотки. — Бих искал да видя как настръхва превъзходната ти кожа. Тъй като това е единствената плът, с която се занимава последната издънка на рода Андреас напоследък, очаквам, че настояването му ще бъде изпълнено начаса. — Той тръгна. — Ще обърна чаша вино със Симон, преди да дойда при теб.
Жулиет се втренчи като зашеметена в прозрачния бял пеньоар с дълбокото деколте, метнат върху койката. Жан Марк кипеше от гняв и навярно искаше да я унижи. Беше ли наистина разгневен… или само уязвен? И как се стигна дотам, че тя не можеше повече да се съпротивлява? През целия си живот се беше борила срещу потисничества и посегателства, беше водила малки и големи сражения, за да покаже на всички, че не могат да я подчинят. И ако сега беше подела битка с Жан Марк, то не беше, за да спечели, а защото искаше да избегне едно поражение на гордостта си. Винаги беше ненавиждала от дъното на душата си лъжите и подлостите на обкръжението си… но как се държеше сега самата тя… не беше ли недостойно и дребнаво?
Ах, наистина, точно така беше. Не се чувстваше уверена в себе си. Откакто й стана ясно, че е навредила на Катрин, макар и без умисъл, беше изгубила увереността си и инстинктът й подсказваше, че и този път нещо е погрешно и фалшиво из основи.
Замислена, тя се отпусна на койката. Беше крайно време да не реагира така импулсивно и да премисли открай докрай отношението си към Жан Марк.
Беше облякла пеньоара с дълбокото деколте, когато той влезе и я огледа от главата до петите. Жулиет беше коленичила на леглото и заради падащите меко гънки на дрехата изглеждаше като заобиколена от нежни криле. Тя усети многозначително потрепване под лъжичката. Той я желаеше.
— Питам се дали ти…
— S’il vous plait! — изрече тя съвсем ненадейно. — Така! Вече го казах. Сега доволен ли си?
Той се спря внезапно и я изгледа внимателно.
— Трябва ли да го повторя? S’il vous plait, Жан Марк! Ако обичате. — Тя посрещна невъзмутимо погледа му. — Длъжна ли съм да казвам още някакви думи? Изречи ги и аз ще ги повторя!
— Чакай да помисля. — Той измина няколкото крачки до койката и седна. Ръцете му леко потреперваха, когато разтвори пеньоара й. — Какви прелестни гърди имаш! — Той обхвана гърдите й и ги разлюля в дланите си. Те набъбнаха, когато прокара нежно палците си по издутите им зърна.
— Защо? — попита той в упор.
— Какво значение има? Вече казах думите, които искаше да чуеш от мен. — Палците и показалците му разтриваха изкусно връхчетата на гърдите й, тя загуби нишката на мисълта си и занемя.
Жар. Пронизваща тръпка между бедрата.
— Стана толкова ненадейно. — Той наведе глава, а устата му обгърна лявата й гръд.
Задъхваше се и не й достигаше въздух, когато усети нежното ухапване на зъбите му. Зави й се свят и тя се хвана за раменете му, отметнала глава назад. Боже милостиви, устата му…
Той вдигна глава.
— Защо? — Не дочака отговор и обхвана жадно с устните си другото зърно.
Ръката му продължи да възбужда гърдите й, които устните му току-що бяха напуснали, и той притискаше и милваше втвърдяващата се розетка.
Жулиет видя как пулсът бие в слепоочието му, дочу възбуденото му дишане.
Той отново вдигна глава, но този път погледът му беше забулен и безизразен.
— Няма никакво значение — каза дрезгаво. — По-късно! — Притисна я обратно на леглото и се изправи. Припряно се разсъблече и погледът му в началото беше прикован към гърдите й, а после към къдрите, които заобикаляха женствеността й.
— Разтвори бедрата си, cherie33! Искам да те видя колко си хубава там долу!
Като в просъница тя отстъпи пред настояването му. Това беше мъжът, хубав и неотразим. Бронзово мъжество и изопната кожа, тъмни косми по гърдите, пращящи от сила и здравина жили по краката, гладки, твърди мускули.
— Да — прошепна той, потънал в гледката на женствения й триъгълник. — Да… ти желаеш ли ме?
Тя се ограничи с кимане, тъй като не можеше да каже дума. Никога не беше желала нещо толкова силно… Искаше да дойде при нея, за да сложи край на болката между бедрата й.
Той беше гол и възбуден… гледка, в която тя се втренчи зашеметена. Той стоеше надвесен над нея, е тъмни, диви очи на зачервеното от възбуда лице, с уста, която издаваше чувственост! Той разтвори широко бедрата й и я погледна.
Тя се вцепени, чувстваше се разкрита и разголена, обзета от пареща и изпепеляваща жар!
Дишането му беше на пресекулки, мускулите му бяха изопнати до краен предел — и все пак продължаваше да стои неподвижен, насочил в упор поглед към нея.
Когато понечи да прибере обратно бедрата си, той й попречи.
— Не! — Отпусна се на леглото между тях. Пръстите му започнаха да я милват, докосваха късите къдри, галеха, масажираха.
