се събличаш, ще ти кажа какво очаквам от теб по време на това пътешествие. — Той си наля чаша вино и се облегна назад. — Като моя любовница ще се подчиняваш на всички мои прищевки. Ще се съгласиш, че последното звучи разумно и логично.
— Да — каза тя, цялата на тръни.
— Значи, най-напред искам да те видя разсъблечена. — Той вдигна чашата си и сияеща усмивка озари мрачното му лице. — Изпълни това ми желание, s’il vous plait! Както виждаш, аз не се плаша да изрека думите. Между любовници учтивите молби са нещо съвсем естествено.
— Ние съвсем не сме любовници. — Жулиет започна да сваля роклята си. — Ние само сключихме договор.
— Да, напълно вярно, но ти си попаднала в незавидното положение, в което аз определям условията. Трябва ли да ти ги изброявам?
Тъмночервената й дреха се свлече на пода и обгради нозете й като цветно петно. Стъпка встрани и тя напълно се освободи от роклята си.
— Защо питаш? Ти и без друго правиш каквото ти скимне!
— Кожата ти е великолепна! — Погледът му галеше раменете й. — Знаеш ли колко често пожелавах просто да протегна ръката си и да те погаля? Да сложа длан на бузата ти или да прокарам върховете на пръстите си по шията ти?
Жулиет усети притеснение от погледа му и погледна настрана.
— Ти вече си ме докосвал.
— Да, но това не ми стига! Бих искал да те докосвам, когато пожелая. Бих искал да си на мое разположение в каютата по всяко време!
— С тези думи искаш да ме вбесиш ли? — Жулиет се отпусна върху койката и свали чорапите си. — Аз не съм очарователна и нямам никаква представа как се възбужда желанието на мъжа. По всяка вероятност скоро ще ти стане скучно с мен, така че отново ще мога да правя каквото си искам.
Той се засмя гърлено и поклати глава.
— Не, Жулиет, ще мине много време, докато ми стане скучно с теб! Не ми излизаш от ума откакто те видях за пръв път. — Той хвана по-здраво тумбестата чаша. — Нямаш вече много дрешки по себе си, а нетърпението ми расте. Да ти помогна ли?
— Не! — Тя се изправи, освободи се с неуверена ръка от последната фуста и застана съвършено гола пред него. — Нямам нужда от никаква помощ.
— Аз обаче имам. — Гласът му прозвуча пресипнало. — Ела насам.
Погледът му обхвана лицето й, а изражението му й подейства така, че тя замръзна на мястото си. Той я гледаше… не би могла да обясни как, но погледът му имаше необичайно въздействие. От дланите й и от голите й пети във всички посоки се разпространяваше някаква тръпка, по всеки нерв и мускул. Тя бавно премина през каютата и спря пред стола му.
— По-близо!
— Аз съм почти върху теб.
— Възбуждаща представа. — Погледът му се премести от гърдите й по-надолу към гъстата растителност между бедрата й. — Тъмна като на останалите… вече се питах…
Кръвта изглежда вреше под кожата й и изтичаше натам, където беше вперен погледът му.
Бузите му се бяха зачервили, ноздрите му се разшириха, дъхът му се учести.
— Разтвори бедрата си!
Тя се поколеба, но накрая се подчини.
— Още! — Погледът му беше насочен неотклонно към скута й. — Знаеш ли колко си възхитителна? Гърдите ти са съвършени, а бедрата ти ми напомнят за нимфите от една картина на…
— Спести си лъжите! Знам, че не съм… — Въздухът не й стигна, когато твърдата му гореща длан попадна най-неочаквано върху къдрите, които той толкова внимателно и настойчиво беше разглеждал. Той започна да ги гали бавно, чувствено. Във вътрешността й всичко се сви на твърда топка, когато усети пръстите му и техните възбуждащи движения.
— Харесва ли ти? — Погледът му се плъзна към гърдите й. — Да, виждам, че ти допада. Жулиет, ти си много лесно възбудима. — Той се наведе напред и помилва издадения връх на лявата й гръд. — Понякога се събуждам посред нощ и в мрака си представям как изглеждаше тогава… на стълбите, тези превъзходни връхчета проблясваха и бяха тъмночервени, колко чудесна беше на вкус… — Зъбите му обхванаха меко набъбналите розови зърна на гърдите й и ги засмукаха изкусно. После той отвори още повече уста и обгърна почти цялата й гръд, сякаш искаше да я глътне без остатък, а езикът му не се уморяваше да я милва.
Жулиет започна да трепери, а паренето между бедрата й нарасна болезнено, но не усещаше желание той да я остави на мира. При всяко вдишване и издишване чувстваше как устата му я засмуква, сякаш той я поемаше в себе си и ставаше част от нея.
Жан Марк държеше очите си притворени, а бузите му се бяха зачервили от наслада.
— Сладка Жулиет! — Устните му я пуснаха и той отвори очи. После се облегна назад и я заразглежда. Уголемените й гърди го изпълниха с удовлетворение и тъмните му очи заблестяха. — Кой би помислил, че си толкова сладка?
С ръката си я хвана за тънката талия и я притегли към себе си. Потърка бузата си о гърдите й, така че тъмната му коса докосна върховете им, а започналото му да брадясва лице остави огнена следа по нежната й кожа. Той плъзна длани по-надолу и обхвана таза й, за да го притисне леко.
— Искаш ли го?
Тя преглътна.
— Нима не знаеш? Щях ли да стоя ей така и да се оставя да ме опипваш, ако не го исках?
— Бих могъл да ти доставя още повече наслада.
Да, помисли си тя, ако го помоля за това, ако му призная господството над мен с думи! Тази цена тя нямаше намерение да заплати!
— Не! — Тя поклати глава. — Не, няма да го кажа!
— Не съм и допускал. — Целуна я за последен път по гърдите с явно съжаление. — Но наистина се надявах, че това малко предястие ще ти стигне, за да се убедиш. — Той я отмести леко. — Лягай си! — После се изправи. — Ще отида да се разтъпча по палубата. Лека нощ!
Той знаеше, че никакъв сън нямаше да я хване. Беше й позволил само бегла наслада и нарочно се беше погрижил отсега нататък желанието да я измъчва.
— Лягам си. — Тя се обърна кръгом и тръгна към койката, отчаяно полагаща всички усилия и воля да изрази пренебрежение, невъзмутимост и спокойствие. Не беше леко, тъй като чувстваше погледа му върху себе си. — Навярно ще порисувам още малко!
— Постъпи, както намериш за добре. — Тя се обърна към него и хвърли крадешком поглед към лицето му, в което се бяха примесили почуда и веселост. — Сънотворното може да се мери с моята разходка по палубата. — Той тръгна към вратата — Която, впрочем, няма да упражни ни най-малко въздействие, както се вижда още отсега.
Вратата се затвори след него.
Когато часове по-късно отново пристъпи прага на кабината, Жулиет още лежеше будна. Тя затвори припряно очи и се постара да диша равномерно. Долавяше как той се съблича.
— О, не, ma petite, щом като аз не мога да спя, значи и ти не можеш да мигнеш. Отвори си очите! Трябва да видиш колко много те желая!
Жулиет отвори очи. Жан Марк стоеше пред нея… гол.
Горд, мъжествен, владеещ себе си, той наистина представляваше впечатляваща гледка… Тялото му, със същия маслинен оттенък като лицето му, се открояваше стройно, елегантно, с широки рамене и яки, мускулести крака. Един триъгълник тъмни косми покриваше гърдите му и продължаваше чак до възбуденото му мъжество. Жулиет омаяно се втренчи в него:
— Херцогът не беше дори приблизително…
— Нямам желание да ме осведомяваш за физическите дадености на херцога! — Жан Марк се мушна под завивките и я притегли нетърпеливо в прегръдките си. Когато се притисна към топлото му тяло, първоначалната скованост напусна Жулиет. Той зарови длани в косите й и я целуна по слепоочието. — И
