имаш ли деца?
— Не. — Той я изгледа смешно.
— Откъде си толкава сигурен? — Тя отново се облегна на лакът. — Лесно мога да си представя големия брой любовници, които си имал.
— Съвсем сигурен съм.
— Как така?
— Погрижил съм се да нямам незаконни деца. Детето придава на жената голяма власт над мъжа.
Тя кимна сериозно.
— И на мен ми се струва, че ти никога не би го допуснал. Това би попречило на глупавата ти игра. Но как можеш да бъдеш толкова сигурен в себе си?
Той въздъхна дълбоко.
— За предпазване използвам едно приготвено от овчи черва приспособление.
— Това пък какво е? Звучи твърде отблъскващо!
— Да, ама не е… защо задаваш тези въпроси?
— Защото ми хрумна, че бих могла да зачена дете от теб. Жените не се отдават на тези радости току- така, без риск да забременеят, нали?
Обзе го страстно желание да я обладае наново, едно чувство, което заради бурността си и ненадейността си го обърка и стъписа. Той погали нежно Жулиет по рамото.
— Винаги съществува такава възможност.
— Защо не използува… това приспособление с мен?
— Защото не бях се подготвил. Нали ти казах, че не биваше да идваш с мен на кораба!
— Но ти също така каза, че не си бил изненадан. Защо не ме пази… и не пази себе си?
Тя имаше право. Защо го беше допуснал? Лекомислието не му беше присъщо и все пак тази мисъл въобще не му беше минала през главата. Той я погали бавно и тя отново усети чувството, че му принадлежи.
— Вероятно съм стигнал до убеждението, че е време да имам дете. — Той допълни саркастично: — В края на краищата ти толкова охотно ми обърна внимание върху факта, че съм надхвърлил тридесетте и първата ми младост е отлетяла.
Тя го погледна изненадана.
— Ти искаш дете от мен?!
— Не съм казал такова нещо, но не е изключено. До този момент не съм мислил за това. Така или иначе имаш определени качества, на които се възхищавам.
Тя поклати отрицателно глава.
— На мен никак не ми харесва мисълта да имам дете. — Тя сбърчи замислено нос. — Странно е, че не помислих за тази възможност по-рано. Копнежът ми по теб трябва да е бил толкова силен, че съм пренебрегнала опасността.
— Ами да, в ситуации като тези разсъдъкът най-често напуска човека.
Той се плъзна малко по-надолу и сложи бузата си върху нея. Бавно триеше лице и опипваше гладкостта на кожата й. После вдигна глава и я погледна.
— Но и аз те желаех, както и ти.
— Едно извънбрачно дете наистина не би ме съсипало, както би съсипало Катрин, но не го желая. Жената може да има безчет любовници, ако те са дискретни. Детето би трябвало някак да се скрие. — Тя го погледна. — Бих обичала детето си. Но не мога да го крия някъде при чужди хора, сякаш се срамувам от него.
— Нима допускаш наистина, че бих могъл да оставя детето си и майка му на произвола на съдбата? — отвърна Жан Марк троснато. — Ще се погрижа за това да… но, по дяволите, за какво е този спор? Малко вероятно е при тези редки първи случаи веднага да заченеш дете.
Тя се облегна назад, а пръстите й продължаваха да галят косата му.
— Станалото — станало, за разкаяние вече е късно. Но щом пристигнем в Испания и напуснем кораба, не бива повече да го правим, Жан Марк. Беше великолепно, но не би било правилно да създаваме дете.
— Ама че врели-некипели! И при теб мога да използвам онова, както при другите жени.
— Обаче аз не бих могла да ти се доверя — каза тя на пресекулки. — Ти самият каза, че навярно би искал дете. Аз трябва да се предпазя от злото, което ти вероятно ми готвиш. Не, Жан Марк, на рисковете трябва да се сложи край!
— Ах, така ли! — Той самият беше удивен, че реагира толкова бурно на нейното отхвърляне. Но би трябвало да предположи, че ще се стигне дотам. През целия си живот тя не се беше осланяла на никого, освен на самата себе си. При все това не го напускаше особеното чувство, че детето, за което се беше отворила дума, е вече реалност и тя се опитва да се отскубне от него и да му отнеме нероденото. Ръката му се плъзна по тялото й и обхвана нейната женственост, а палецът му затърси най-чувствителното й място и го намери.
Тя напразно се мъчеше да си поеме дъх, обзета от превъзмогващата я тръпка на насладата.
В следващия миг той проникна в нея.
— В такъв случай ще трябва да използвам още по-добре оставащото ни време, ma petite.
Дюпре се облегна с доволна усмивка на стената на къщата, разположена срещу дома на маркиза дьо Клеман. Нейната casa34 съответстваше на ранга й, но в никакъв случай не можеше да се нарече величествена. И тъй като маркизата не беше скъперничка и не си стискаше парите, когато разполагаше със средства да се наслаждава на разточителните си привички, то от това можеше да се заключи, че все още не е продала „Вихрения танцьор“.
Малката къща беше разположена високо над Андора, на една от криволичещите улици, с изглед към града от едната страна и към осеяната със скали пропаст от другата. Тъмночервени бугенвилии35 се виеха по боядисаните с вар стени на дома, бръшлян покриваше високите зидове около къщата и двора. Домът беше напълно изолиран и усамотен, наблизо нямаше никакви съседи, които биха могли да попречат на начинанието му. Маркизата имаше на свое разположение само една слугиня и една готвачка. И двете щяха да си плюят на петите само след най-обикновена заплаха.
Затова пък съществуваха други трудности, които не можеха да се отстранят толкова просто. От пристигането си насам преди няколко дни беше разузнал, че маркизата, която иначе държеше на реномето си и се отнасяше с ледено презрение към простосмъртните си съседи, разтваряше добре оформените си бедра за Мигел де Гандория, полковник от испанската армия. Един офицер, още повече такъв, който я посещава почти всяка нощ, би могъл да се окаже неприятна пречка за плановете му. Местната policia36 гледаше с подозрително око на Дюпре заради националността му и заради положението му при френското правителство. Крайната предпазливост беше уместна и наложителна, за да не попадне след успешното изпълнение на мисията си в някоя испанска тъмница.
Разполагаше с достатъчно време, за да изкове план как би могъл да подмами испанския полковник да напусне Андора за няколко дни. Те му трябваха, за да изтръгне „Вихрения танцьор“ от Селест дьо Клеман. Тази коварна мръсница беше възбудила гнева на Марат, а указанията, които той беше дал на Дюпре, бяха недвусмислени и много привлекателни за него. Да, три дни с очарователната и пленителна маркиза и той щеше да й даде да разбере, че човек трябва да си носи последствията, когато реши да се гаври с Марат.
Когато се отдели от стената, той изтърси следите от прах по сивия си брокатен жакет, после хвана пътя към странноприемницата, където беше наел стая. Що за нецивилизовано и негостоприемно място е тази Андора, мислеше си той, изпълнен с отвращение. Навсякъде беше прашно, виното беше негодно за пиене, а улиците толкова стръмни, че той се спъваше непрекъснато в настлания камънак с високите токове на украсените си със сребърни катарами обувки.
Глава осемнадесета
Франсоа бавно отвори очи и най-напред осъзна присъствието на Катрин, която седеше на някакъв стол в
