другия край на салона. Тя се изправи и попита:
— Как се чувстваш?
Франсоа се понадигна от постланото с брокатени възглавници канапе, подпря се неуверено и предпазливо на лакът и се хвана за челото.
— Чувствам се така, сякаш са ме били с колове. — Той говореше с надебелял език. — Merde, черепът ми ще се пръсне!
— Навярно утре ще се почувстваш по-добре. — Тя се изправи. — Наредих да ти приготвят една стая… Хайде, ще ти помогна да се изкачиш по стълбите!
— Мисля, че вече ми оказа достатъчно помощ. — Франсоа се олюля на пода и направи усилие да се задържи изправен. — Виното е виновно за всичко. Не бях го очаквал! — Той я погледна. — И от теб не очаквах нищо лошо! Твърде ловко от страна на Жан Марк да си послужи с теб като с маша.
— Той не си е послужил с мен като с маша! Аз нищо не знаех за намеренията му! — Тя прехапа устни. — Ти беше гост в дома ми! Той нямаше право да постъпва така с теб!
Франсоа я изгледа изпитателно.
— Света Богородице, аз ти вярвам, че си нямала никаква представа.
— Естествено, че не съм имала. — След кратко колебание тя добави: — Това обаче не значи, че смятам постъпката на Жан Марк за съвършено несправедлива. Просто се е опитал да се отърве от теб. Така или иначе те бяха прикачили към него като съгледвач. Ти не трябва…
— Впрочем аз и не…
— Да?
— Не му се сърдя, че се опита да се избави от мен. На негово място бих сторил същото. Честно казано, по време на пътуването ни от Париж до тук непрекъснато очаквах подобен опит. — Той направи гримаса и разтърка слепоочията си. — Бих предпочел само да беше избрал някакъв метод без такова адско главоболие.
— Той ми каза, че се колебаел между удар по главата и виното — каза тя. — Все пак, ти не му се сърдиш, нали?
— Че защо да му се сърдя? Нали ти казах, аз бих постъпил по същия начин… — Той хвърли поглед към часовника върху камината. — Хм, преваля три часа сутринта. Което означава, че Андреас е вече в открито море.
Тя кимна.
— Той тръгна на път веднага, щом се убеди с очите си, че си изпаднал в дълбок и непробуден сън.
— А Жулиет?
— Намерих в стаята й съобщение, че тръгва с него. — Тя побърза да добави: — Положително не е знаела нищо за плана му да те упои.
— По всяка вероятност не. — Той се усмихна с усилие. — Но бих могъл да се обзаложа, че изборът му на начина и мястото на действие съвсем не я озлобява толкова, колкото теб.
— Навярно не. — Ненадейно усмивка озари лицето й. — Несъмнено обаче тя би настоявала за удара по главата. — Жулиет малко държи на грижливо подбраните методи. — Усмивката й помръкна. — Какво ще правиш сега?
— Какво ми остава? Жан Марк се наложи. Докато стигна до Испания, той отдавна ще е открил и скрил „Вихрения танцьор“. Ако му поискам обяснения, той ще ме обяви за умопобъркан и ще твърди пред всички, че се намира в Испания заради сделките си. Не разполагам с никакво доказателство, че истинската му цел е „Вихрения танцьор“. Но както виждам, ти не го оспорваш ни най-малко.
— Но и с нищо не го потвърждавам.
— И аз няма да те принуждавам да вършиш предателство. Лоялността е качество, което уважавам. — Той се изправи предпазливо и успя да се задържи, въпреки че се олюляваше върху нозете си, които явно не го слушаха. — А сега ще се оставя да ме отведеш в спалнята. Толкова съм зашеметен, че мисля единствено за сън.
— Нека ти помогна! — Катрин грабна сребърния свещник от масата и изтича към него. Като му го подаде тя сложи ръката му на рамото си и го улови през кръста. — Опирай се на мен! Аз съм достатъчно силна.
Първоначално той се учуди, а после я погледна развеселен.
— Да, виждам.
Катрин му помогна да стигне до вратата.
— Тогава какво ще правиш, след като се отказваш от преследването?
— Ще се върна обратно в Париж.
— Ти въобще не се държиш за мен. Глупаво е от твоя страна, тъй като сам няма да можеш да преодолееш многото стъпала до стаята.
— Моля за прошка! — Той премести малко тежестта на тялото си, когато започнаха да се изкачват по стълбите. — Не съм свикнал да се държа за някого.
— Личи си. Навярно винаги си нащрек, винаги бдителен!
— Да. — Той направи две крачки. — Ти ухаеш на люляк.
— Това е един нов парфюм на мосю Опостен. Мишел твърди, че в него имало повече канела.
— Така ли? Канелата въобще не ми направи впечатление.
Те бяха стигнали най-горното стъпало и Катрин го поведе по коридора.
— Много ли ще се разгневи сега Дантон?
— Няма да е нито много сърдит, нито много възхитен. Все пак ще предпочете Жан Марк да получи „Вихрения танцьор“, отколкото да попадне в ръцете на Марат. Така поне нищо няма да се промени в равновесието на силите.
Спряха пред втората врата и Катрин посегна към порцелановата топка на дръжката.
— Хубаво ще е да спиш през целия ден, а ако и после не си по-добре, ще наредя да извикат лекаря от Грас.
— Ясно е като бял ден, че не съм болен. Само дето в главата ми бучи, това е всичко.
— Тъй като това премеждие те сполетя във Вазаро, не мога да допусна да излезеш от дома ми, преди да си се възстановил напълно. — Тя отвори вратата и отстъпи крачка встрани. — Ще ти трябва ли светлина?
— Не. — Той й подаде свещника. — Върви да спиш! Изглеждаш като пребита.
— Няма да си лягам. Скоро ще развидели и берачите ще се изсипят като рояк пчели по нивите.
Той смръщи чело.
— Изглеждаш като пребита и трябва да си починеш!
— Днес няма да работя на полето. Предпочитам да обиколя градините и да наблюдавам берачите — Тя поклати изтощено глава. — Има толкава много работа, а аз все още не познавам всички тънкости.
— Нима това не е задължение на Филип? Все пак и той трябва да върши нещо.
— Отпратих го… той искаше да навести семейството си.
— Наистина ли? — Той я изгледа от главата до петите. Погледът му сякаш я пронизваше. — Хм, ще ми се да науча защо си го направила.
— Защото така исках. — Тя се обърна, но веднага отново се извърна към него. — Сигурен ли си, че не ти трябва помощ?
Устните му се разтегнаха в едва забележима усмивка.
— Сигурен съм. Ти изпълни дълга си като господарка на Вазаро.
Тя стисна по-здраво свещника. Зелените очи на Франсоа проблясваха на мъждукащата светлина и тя отново усети странното напрежение, което вече беше изпитала преди.
— Извикай ме, ако имаш нужда от мен! Ще остави вратата си открехната.
— Ще си помисля. — Той пристъпи прага на стаяла. — Ако в сегашното ми състояние нещо би могло да попречи на съня ми, то това е мисълта, че мога да те повикам.
Тя го погледна учудено.
— Но сънят ще се отрази добре на главоболието ти.
— Е, хайде, така да бъде… днес езикът ми е толкова оплетен, колкото и мислите ми. Ще поговорим отново, когато се събудя. Bonne nuit37!
— Bonne nuit! — По лицето на Катрин все още се четеше почуда, когато тръгна към собствената си стая.
