от син на един служител на влиятелен род в Харима, но имаше малка крепост в Химеджи и отрано в своя живот хранеше голяма амбиция. Освен това, сред живеещите в западните области той бе единственият, доловил посоката на времената достатъчно ясно, за да дойде при Нобунага и тайно да му предложи незабавното завоевание на тези земи.
Голямата сила на запад бе родът Мори, чието влияние се простираше над двадесет области. Канбей живееше сред този род, но не бе впечатлен от мощта му. Съзнаваше, че историята на страната тече в едно общо русло. Въоръжен с това прозрение, потърси човека Нобунага. Само по това, вече можеше да се каже, че той не е обикновен мъж.
Казват, че един голям човек винаги ще разпознае друг. При разговора им по време на тази единствена среща Хидейоши и Канбей почувстваха такава силна близост, като че се познават вече от сто години.
Маймунката в поход на запад
Недълго след срещата с Курода Канбей, Хидейоши бе натоварен от господаря си с особена задача.
— Истината е — започна Нобунага, — че бих искал да включа в този поход цялата си войска, но положението още не позволява това. По тази причина избрах теб като човек, когото да облека с пълното си доверие. Трябва да поемеш три армии, да ги поведеш в западните области и да убедиш рода Мори да признае моето върховенство. Това е голяма отговорност, каквато знам, че само ти можеш да поемеш. Ще го направиш ли?
Хидейоши мълчеше. Беше така въодушевен и дотолкова изпълнен с благодарност, че не можа да отвърне веднага.
— Приемам — каза той накрая, дълбоко развълнуван.
Едва за втори път сега Нобунага събираше три армии и ги поверяваше на един от служителите си. Първият беше, когато постави Кацуие начело на похода в северните области. Това предишно начинание обаче не можеше да се сравни с навлизането на запад, толкова важно и трудно осъществимо.
Хидейоши се чувстваше, сякаш са сложили върху раменете му невероятна тежест. Като наблюдаваше неговото необичайно неуверено изражение. Нобунага изведнъж се поколеба и се запита, дали в крайна сметка такава отговорност не е прекалено голяма за неговия служител. „Има ли Хидейоши увереността да я поеме?“, попита се той.
— Ще се връщаш ли в крепостта Нагахама, преди да свикаш отрядите, Хидейоши? Или би предпочел да тръгнеш от Адзучи?
— С ваше позволение ще потегля от Адзучи още днес, господарю.
— И не съжаляваш, че напускаш Нагахама?
— Изобщо. Там са майка ми, жена ми и осиновеният ми син. За какво има да се тревожа?
Осиновен бе четвъртият син на Нобунага, Цугимару, когото Хидейоши отглеждаше при себе си.
Нобунага се засмя и после попита:
— Ако походът се проточи и сегашната ти област попадне в ръцете на твоя доведен син, къде ще се заселиш след това?
— След като покоря запада, ще помоля да ми го отстъпите.
— А ако аз не ти го дам?
— Вероятно бих могъл да завоювам остров Кюшу и да живея там.
Нобунага се засмя от сърце и забрави предишните си съмнения.
Хидейоши се върна въодушевен в жилището си и бързо извести Ханбей за нареждането на Нобунага. Той пък незабавно прати вестоносец при Хикоемон, който оглавяваше Нагахама в отсъствието на Хидейоши. През нощта Хикоемон потегли начело на една войска, за да се присъедини към господаря си. Между това, до всички военачалници на Нобунага бе разпратено спешно съобщение, което ги осведомяваше за назначението на Хидейоши.
Когато пристигна сутринта и надникна в жилището на господаря си, Хикоемон го завари да седи сам и да си маже прасците с мокса.
— Това добре предпазва по време на поход — отбеляза той.
— Още имам по гърба половин дузина белези от времето, когато като дете са ме лекували с мокса — отвърна Хидейоши, стиснал зъби заради силното парене. — Не обичам моксата понеже изгаря, но ако не направя това, майка ми ще се тревожи. Като пратиш вест в Нагахама, моля те, пиши й, че се мажа с мокса всеки ден.
Веднага щом привърши с мазането, Хидейоши се отправи за бойното поле. Отрядите, които този ден излязоха от града под крепостта Адзучи, будеха истински трепет. От високата кула Нобунага ги наблюдаваше как потеглят. „Далеч стигна тази Маймунка от Накамура“, помисли си той и безброй чувства се смесиха в гърдите му, докато гледаше как флага на Хидейоши със златната кратунка се губи в далечината.
Областта Харима бе нефритеното украшение в борбата между дракона на запада и тигъра на изтока. Дали щеше да се съюзи с новоиздигналите се сили на Ода? Или пък ще предпочете отдавнашната мощ на Мори?
И големите, и по-малките родове от западните области, които се простираха от Харима до Хоки, бяха изправени сега пред труден избор.
— Мори са опората на запада — казваха едни. — На тях със сигурност можеш да се опреш.
Други, не така уверени, им възразяваха:
— Не, не може да пренебрегваме внезапното издигане на рода Ода.
Хората правеха преценките си, като сравняваха силите на двамата противници — големината на земите им, броя на войниците и на съюзниците. В този случай обаче, като се вземе под внимание огромното влияние на Мори и големите владения на Ода, силите на двете страни изглеждаха приблизително равни.
На кой от двата рода принадлежеше бъдещето?
Тъкмо към тези западни области, блуждаещи между мрака и светлината и неспособни да изберат път за действие, потеглиха отрядите на Хидейоши на двадесет и третия ден от десетия месец.
На запад. На запад.
Отговорността бе тежка. Хидейоши яздеше под знака на златната кратунка и по лицето под забралото на шлема му се четеше загриженост. На четиридесет и една години е. Докато конят му равномерно чаткаше напред с копита, устата му се изкривиха в голяма безмълвна гримаса. Вятърът покриваше цялата войска с прах.
От време на време Хидейоши си напомняше, че настъпват към западните области. Той самият сигурно не би отдал толкова голямо значение на това, но на тръгване от Адзучи всички военачалници на Нобунага го поздравиха.
— Негово Височество най-сетне се реши да използва способностите ви. Вече стоите по-високо от всички, господарю Хидейоши. Ще трябва да оправдаете милостта на Негово Височество.
За разлика от тях, Шибата Кацуие имаше крайно недоволен вид.
— Какво? Него ли са направили главнокомандващ силите на запад?!
При самата мисъл за това се изсмя подигравателно.
Лесно бе да се разбере защо Кацуие говори така. Докато Хидейоши още бе слуга, носеше сандалите на Нобунага и живееше при конете в конюшните, той самият вече бе военачалник на рода Ода. Освен това беше женен за по-малката сестра на Нобунага и управляваше област от над триста хиляди крини. Най-сетне, когато Кацуие предвождаше северния поход, Хидейоши не се подчини на заповедите му и без предупреждение се върна в Нагахама. Като старши служител, сега Кацуие не си пестеше силите за какви ли не ходове, с които да омаловажи нападението над западните области.
Докато се друсаше на седлото на път за запад, Хидейоши непрестанно се подсмихваше.
Щом спокойният западен път му омръзнеше, в ума му все изникваха разни неща. Хидейоши избухна в смях; Ханбей, който яздеше редом с него, помисли, че може да не е чул нещо и за да се увери, попита:
— Казахте ли нещо, господарю?
— Не, нищо — отвърна Хидейоши.
Този ден войската му бе изминала прилично разстояние и вече наближаваха границата на Харима.
