— Щом влезем в Харима, те очаква едно приятно преживяване, Ханбей.
— А, и какво ще е това?
— Не мисля, че преди си се срещал с Курода Канбей.
— Не, не съм, но от доста време чувам името му.
— Той е човек на нашето време. Когато се срещнете, мисля, че ще станете верни приятели.
— Слушал съм доста разкази за него.
— Син е на един старши служител на рода Одера и едва наскоро е навършил трийсет.
— Предложението за този поход не беше ли на господаря Канбей?
— Точно така. Умен мъж е и има проницателен поглед.
— Добре ли го познавате, господарю?
— Известен ми беше по писма, но преди не много време го срещнах за първи път в крепостта Адзучи. Половин ден разговаряхме съвсем открито. Да, чувствам се уверен. С Такенака Ханбей отляво и Курода Канбей отдясно, вече имам полеви щаб.
В същия миг нещо предизвика бурно безредие сред отрядите отзад. Някой в частта на оръженосците гръмко се смееше.
Хикоемон се обърна и даде нареждане на главния оръженосец Мосуке. На свой ред момчето извика на дружината си:
— Тихо! Една войска върви напред с достойнство.
Когато Хидейоши попита какво става, Хикоемон доби притеснен вид.
— Откакто позволих на оръженосците да яздят, те препускат през строя, все едно, че са на излет. Вдигат сума ти шум, пускат си шеги и дори Мосуке не може да ги обуздае. Може би в крайна сметка е най- добре да ги оставим да вървят пеш.
Хидейоши се засмя вяло и погледна назад.
— Весели са, понеже са толкова млади. Навярно ще е трудно да ги държим изкъсо, с тази тяхна веселост. Остави ги. Нали никой още не е паднал от коня?
— Изглежда най-младият от тях, Сакичи, още не е свикнал с ездата и някой си е помисли, че ще е много забавно да го бутне долу.
— Сакичи е паднал от коня си ли? Е, и това е добър урок.
Войската продължи ход. Пътят навлезе в Харима и вечерта, точно според предвиденото, те пристигнаха накрая в Касуя.
За разлика от мрачното водачество на Шибата Кацуие, който зачиташе само правилата и официалностите, или от строгата суровост на Нобунага, предводителството на Хидейоши се отличаваше на първо място с непринуденост. Каквито и трудности или военни злополучия да сполетяха отрядите му, от тях винаги се излъчваше бодрост и общото чувство, че цялата войска е като едно семейство.
Така, за тази дружина оръженосци, съставена от момчета от единадесет до шестнадесет години, беше лесно да нарушават военната дисциплина, но Хидейоши, като че глава на семейството, просто смигна и каза: „Остави ги“.
Докато първите редици мирно влизаха в Харима — съюзна на тях област посред земите на врага — почна да се стъмва. Притиснати от съседите си, хората от областта все пак запалиха сега големи огньове и посрещнаха отрядите на Хидейоши с „добре дошли“.
Така бе направена първата крачка към покоряването на западните области. Когато дългата колона от отряди почна да влиза в двойна редица вътре в крепостта, вечерта се изпълни със звън на оръжие. В първата част носеха знамената, втората бяха стрелците с пушка, третата — тези с лък, четвъртата — копиеносците и петата — войниците с мечове и алебарди. Централният отряд се състоеше от конници и пълководци, струпани около Хидейоши. Заедно с барабанчиците, знаменосците, военната стража, надзирателите, запасните и товарните коне и съгледвачите, тук имаше общо към седем хиляди и петстотин мъже и страничният наблюдател можеше само да заключи, че това наистина трябва да е страховита сила.
Курода Канбей стоеше пред портата на крепостта Касуя и ги посрещна с „добре дошли“. Щом го видя, Хидейоши бързо слезе от коня и с усмивка пристъпи към него. Канбей също излезе напред, извика за поздрав и протегна ръце. Като се прегърнаха, сякаш са дългогодишни приятели, двамата влязоха в крепостта и Канбей представи Хидейоши на неговите нови служители. Всеки от мъжете казваше името си и се заклеваше във вярност на Хидейоши.
Сред тези имаше един, който изглеждаше да е с превъзходен характер.
— Аз съм Яманака Шиканосуке — представи се той, — от малцината оцелели служители на рода Амако. Досега сме се сражавали редом, но в различни поделения и никога не сме се срещали. Сърцето ми обаче подскочи, щом чух, че настъпвате на запад и аз помолих господаря Канбей да каже някоя добра дума в моя полза.
При все че Шиканосуке бе коленичил с наведена глава, по ширината на раменете му Хидейоши можеше да познае, че е далеч по-висок и широкоплещест от обикновеното. Щом се изправи, мъжът надвиши шест лакътя. Изглеждаше на около тридесет години. Кожата му имаше цвят, подобен на желязо, а погледът пронизваше като на сокол. Хидейоши го погледна за миг, сякаш не успяваше точно да си спомни кой е.
Канбей му помогна:
— Това е човек, чиято вярност в наше време е рядка. Преди е служил на Ямако Йошихиса, един господар съсипан от Мори. От много години показва неизчерпаема преданост и вярност при най-тежки обстоятелства. През последните десет е участвал в различни сражения и бродил от място на място, като нападал Мори с един малък отряд, опитвайки се да възвърне на своя господар неговото предишно владение.
— Дори и аз съм чувал за верния Яманака Шиканосуке. Но какво имахте предвид, когато споменахте, че сме били в различни поделения? — попита Хидейоши.
— По време на похода срещу рода Мацунага, аз се сражавах при връх Шиги редом с отрядите на господаря Мицухиде.
— Били сте при връх Шиги?
Канбей отново се намеси в разговора:
— Тази дълга вярност при такива изпитания била сякаш обезсмислена, щом Амако бил разгромен от Мори. По-късно той тайно помолил господаря Нобунага за подкрепа, при любезното посредничество на господаря Кацуие. Точно в битката при връх Шиги Шиканосука е взел главата на свирепия Каваи Хидетака.
— Значи вие сте повалил Каваи — каза Хидейоши, сякаш съмненията му са се разсеяли и отново погледна към мъжа, този път широко усмихнат.
Хидейоши много бързо показа силата на своите отряди. Двете крепости Сайо и Кодзуки паднаха и до края на същия месец той разгроми съседния род Укита, съюзници на Мори. Такенака Ханбей и Курода Канбей бяха винаги редом с него.
Главният лагер бе пренесен в Химеджи. През това време Укита Наоие постоянно молеше рода Мори за подкрепления. В същото време, той повери на най-храбрия воин на Бидзен, Макабе Харуцугу, отряд от осем хиляди човека, с който този успешно му възвърна крепостта Кодзуки.
— Този Хидейоши в крайна сметка е едно нищо — хвалеше се Макабе.
Запасите на Кодзуки от барут и храна бяха попълнени и бяха пратени нови отряди за подкрепление.
— Предполагам, че не можем да оставим това така — предложи Ханбей.
— Мисля, че не — каза замислен Хидейоши.
След като дойде в Химеджи, той изцяло бе проучил положението в западните области.
— Кого мислиш да пратя? Струва ми се, битката ще бъде ожесточена.
— Шиканосуке е единствената възможност.
— Шиканосуке ли?
— Ти кой мислиш да бъде, Канбей?
Този изрази незабавно одобрение.
Шиканосуке получи заповедите на Хидейоши, подготви през нощта отрядите си и настъпи към крепостта Кодзуки. Краят на годината наближаваше и навън цареше остър студ.
