През третия месец на север потегли тридесет и пет хилядна войска на Мори. Малко преди това. Хидейоши бе заел крепостта Какогава в Харима, но частите му не възлизаха на повече от седем хиляди и петстотин души. Дори и да включеше харимските си съюзници, неговите отряди не можеха да се мерят с тези на Мори.
Външно Хидейоши поддържаше спокойствие и заявяваше, че при нужда ще пристигнат подкрепления. Неговите отряди и съюзници обаче бяха потресени от малобройността си в сравнение с Мори. Първите признаци на недоволство не закъсняха — Бесшо Нагахару, господарят на крепостта Мики и главният съюзник на Нобунага в източна Харима, премина на страната на врага. За да оправдае тази измяна, той разпръсна лъжливи слухове за Хидейоши, като в същото време покани Мори да влязат в крепостта му.
Някъде по това време Хидейоши получи неочаквана вест — Уесуги Кеншин от Ечиго бе починал. Добре се знаеше, че Кеншин пие много и се предполагаше, че може да е свършил от мозъчен удар. Имаше обаче някои, които изказаха предположението, че е бил убит. Тази вечер Хидейоши остана на връх Шоша с поглед, зареян в звездите и размишляваше за необикновения характер и живот на Кеншин.
Крепостта Мики имаше много съюзни укрепления в Ого, Хатая, Ногучи, Шиката и Канки. Всички последваха нейния пример и вдигнаха знамето на метежа. Началниците им се присмиваха на Хидейоши и неговата малка войска.
В този момент Канбей предложи на Хидейоши нов план.
— Ще ни се наложи навярно една по една да разбиваме тези малки крепости. Но мисля, че е най-лесно да превземем крепостта Мики, като извадим малките камъни около нея.
Първо Хидейоши превзе крепостта Ногучи, принуди Канки и Такасаго да се предадат и едно по едно опожари околните села. Вече наполовина бе подчинил рода Бесшо, когато от обсадената крепост Кодзуки пристигна бързо писмо от Шиканосуке.
Голяма войска на Мори обкръжи крепостта. Положението ни е отчайващо. Моля Ви, пратете подкрепления. Войниците на Кобаякава са над двадесет хиляди, а Кикава предвожда около шестнадесет хиляди души. Освен това, към тях се присъедини към петнадесетхилядната войска на Укита Наоие, тъй че общите сили не може да са по-малко от петдесет хиляди. За да прекъсне съобщенията между Кодзуки и съюзниците ни, вражеската войска копае през равнината дълъг ров и издига дървени огради и насипи. Имат също около седемстотин бойни кораба, които кръстосват морето край Харима и Сетцу и изглежда са готови да пратят тук подкрепления и припаси.
Известието не можеше да не прекъсне сегашните действия на Хидейоши. Това наистина бе тежка задача. И при това спешна. Изненадата обаче не беше пълна, тъй като той още от по-рано включваше в плановете си участието на Мори във войната.
Винаги когато Хидейоши бе притеснен, чувствата му намираха израз във вид на големи бръчки. Предвидил сегашното положение, той вече беше помолил Нобунага за подкрепления, но все още нямаше никаква вест от столицата. Нямаше представа дали вече са му били пратени отряди или пък не може да се очакват такива.
Крепостта Кодзуки, която сега Амако Кацухиса и Шиканосуке отчаяно отбраняваха, бе на границата на три области — Бидзен, Харима и Мимасака. Макар да беше само малко укрепление край едно планинско село, местоположението й бе ключово.
Поискаше ли някой да проникне в околността на Санин, Кодзуки беше преградата, която първа трябва да преодолее. Естествено бе Мори да отдават на това важно значение и Хидейоши беше впечатлен от проницателния поглед на противника върху положението. Нямаше обаче достатъчно сили, за да раздели войската си на две.
Нобунага не бе толкова тесногръд, че да не е в състояние да повери на подчинените си важни задачи. Общото правило обаче беше, че всичко трябва да бъде в неговите собствени ръце. Водещо начало за него бе, ако някой го заплашва с прекалено засилване на властта си, изобщо да не му оказва доверие. Хидейоши добре беше научил този урок. Макар и натоварен с отговорностите на главнокомандващ похода, той никога не вземаше по-важните решения сам.
Често пращаше писмени запитвания и винаги искаше съвета на Нобунага, дори и някому да можеше да се стори, че чака указания от Адзучи за всяка дреболия. Пращаше доверени служители като вестоносци, които подробно да долагат за положението, тъй че Нобунага да е наясно какво точно става.
Като взе решение по обичайния за него начин, Нобунага нареди незабавна подготовка за поход. Останалите военачалници обаче в един глас му възразиха. Нобумори, Такигава, Хачия, Мицухиде — всички бяха на едно и също мнение.
— Харима е бойно поле с опасни върхове и пътеки, пълно с планини и възвишения. Не е ли по-добре да пратите първо подкрепления и после да видите как ще постъпи противникът?
Друг един пълководец продължи мисълта:
— А ако походът на Негово Височество на запад неочаквано се проточи, Хонганджи могат да ни отрежат откъм гърба и да застрашат нашите хора едновременно по море и по суша.
Възраженията им убедиха Нобунага и той отложи заминаването. Не трябва обаче да се забравят и чувствата на военачалниците към Хидейоши при всяко свикване на военен съвет. Без да го казват открито, те сякаш питаха защо той е бил назначен за главнокомандващ и дори загатваха че задачата е била прекалено тежка за него. В основата на всички тези намеци стоеше също подозрението, че дори самият Нобунага да прати помощта, пак Хидейоши ще е този, който ще пожъне после славата от успеха.
Нобумори, Такигава, Нива и Мицухиде напуснаха столицата начело на около двадесет хиляди души и в началото на петия месец стигнаха в Харима. По-късно Нобунага прати сина си Нобутада да се присъедини към тях.
Между това, след като увеличи основните си части с първите пристигнали подкрепления водени от Араки Мурашиге, Хидейоши премести цялата войска, която сега стоеше на изток от крепостта Кодзуки, на връх Такакура. Като огледа тук отвисоко разположението на крепостта, той установи че би било извънредно трудно да влезе във връзка със затворените вътре техни съюзници.
Около възвишението, на което се издигаха стените, течаха река Ичи и притоците й. Освен това, и от северозапад, и от югозапад достъпът дотам бе затворен от непристъпните чуки на върховете Оками и Тайхей. До крепостта просто нямаше открит път.
Имаше само един, и той се пазеше от Мори. Освен това вражески укрепления и знамена се виждаха на всяка река, долина или връх. Защитена така от природата, крепостта можеше да бъде отбранявана, но самото естество на разположението й правеше пращането на подкрепления изключително трудно.
— Няма какво да направим — оплака се Хидейоши.
Бе все едно да признае, че като пълководец няма и най-малко понятие от това как се води битка.
Накрая, с падането на нощта нареди на хората си да накладат огньове. Да бъдат големи. Скоро от връх Такакура до към връх Микадзуки можеха да се видят гигантски пламъци, които се издигаха над хълмове и долини. През деня бяха окачили между дърветата по височините безброй флагове и знамена, колкото поне да покажат на врага, че войската на Хидейоши е тук и да окуражат малкия отряд вътре в крепостта. Така продължи до петия месец и пристигането на двадесетхилядното подкрепление начело с Нобумори, Нива, Такигава и Мицухиде.
Духът на всички се повдигна, но същинската промяна не оправдаваше такова въодушевление. Причината бе в това, че сега на едно място се събраха прекалено много бляскави пълководци. Изправени всички редом с Хидейоши, нито един от тях не искаше да бъде поставян в подчинено положение. Нива и Нобумори бяха и двамата по-старши от него, докато Мицухиде и Такигава не му отстъпваха по известност и ум.
Самите тези хора създадоха обстановка на съмнение в това, кой всъщност е главнокомандващ. Заповеди не могат да се издават дори и от две места, а сега те излизаха от няколко военачалници. Врагът бе в състояние да долови такива вътрешни затруднения. Отрядите на Мори бяха достатъчно бдителни, за да схванат неустойчивостта на положението. Една нощ частите на Кобаякава заобиколиха отзад подножието на връх Такакура и изненадващо нападнаха стана на Ода.
Хората на Хидейоши дадоха значителен брой жертви. След това отрядите на Кикава се придвижиха бързо от равнината зад тях нагоре към околността на Шикама и нападнаха изневиделица обоза на Ода, като
