изгориха корабите им и въобще направиха всичко по силите си, за да предизвикат объркване.
Една сутрин, щом погледна в посока към Кодзуки, Хидейоши видя, че през изминалата нощ наблюдателницата на крепостта е била изцяло разрушена. Като се осведоми за подробностите, разбра, че войската на Мори притежавала едно южноварварско оръдие и то навярно е разбило кулата на парчета, като я е ударило с някой голям снаряд. Впечатлен от тази проява на сила, Хидейоши тръгна за столицата.
Щом пристигна в Киото, с още прашни от пътя дрехи и набола по лицето брада, отиде право в двореца Ниджо.
— Хидейоши?
Нобунага трябваше да погледне Хидейоши повторно, само за да се увери, че това е той. Със сигурност не приличаше на човека, който потегли по-рано в поход, начело на неговите отряди. Погледът му бе празен, а около устата, като четина, бе поникнала рядка червеникава брада.
— Защо идваш с такъв потиснат вид, Хидейоши?
— Нямал съм и миг свободно време, господарю.
— Щом е така, защо си тук?
— Дойдох да помоля за указания.
— Що за дотеглив военачалник си ти?! Та нали те направих главнокомандващ? Ако все така искаш за всичко моето мнение, няма да има време да изпълниш плановете си в битката. И какво точно те въздържа сега? Не можеш ли да действаш сам?
— Раздразнението ви е изцяло оправдано, господарю, обаче вашите заповеди трябва да имат само един изпълнител.
— Щом съм те издигнал за главнокомандващ, съм ти дал и власт да действаш при всякакво положение. Разбираш ли желанията ми, значи твоите заповеди са и мои. Какво има толкова да те обърква?
— С цялото ми уважение към вас, точно това е мястото, където срещам известни трудности. Не искам и един войник заради мен да загине напразно.
— Какво се опитваш да кажеш?
— Не можем да победим, ако сегашното положение продължава.
— И защо твърдиш, че битката е загубена?
— Сега, когато, при все че съм тъй недостоен, съм начело на войската, не възнамерявам да поведа хората си към жалък разгром. Поражението обаче е неизбежно. Надали сега можем да се мерим с Мори по боен дух, снаряжение и благоприятни позиции.
— Първото, което трябва да се помни — възрази Нобунага, — е, че ако главнокомандващият очаква поражение, то няма начин той да победи.
— Но ако предвидим погрешно и си помислим, че може да спечелим, поражението ни може да се окаже пагубно. Ако вашите отряди се опетнят с едно поражение на запад, враговете които дебнат навсякъде и естествено — Хонганджи, ще решат, че господарят на Ода се е препънал и че е дошло време да го сразят. Ще ударят гонговете и ще закрещят своите напеви, и тогава дори северът и изтокът ще се надигнат срещу вас.
— Знам това.
— Не трябва ли обаче да вземем пред вид, че нападението над западните области, и без друго важно, може да се окаже съдбоносно за рода Ода?
— Разбира се, не съм забравял това.
— Тогава защо не дойдохте сам на запад, след като оправих към вас толкова много молби? Сега времето решава всичко. Ако сега пропуснем възможността, после няма да имаме никакъв изглед за успех в същинската битка. Почти глупаво е да споменавам това, но знам, че вие сте засега първият пълководец, който е забелязал тази възможност и не разбирам, защо след като ви пращах молба след молба, не направихте нищо. При все че се опитах да примамя врага вън от лагера му, те не могат да бъдат предизвикани така лесно. Сега Мори събраха голяма войска и нападнаха Кодзуки, като използват за опора крепостта Мики. Та не е ли това добра възможност, пратена свише? Ще се радвам да стана примамката, която да ги привлече още по-надалеч. Тогава не бихте ли могли вие, господарю, лично да дойдете и с един удар да сложите край на тази игра?
Нобунага се замисли дълбоко. Тъй като не беше от хората, които в мигове като този са нерешителни, Хидейоши разбра, че неговият господар няма да отвърне със съгласие на молбата му.
— Не, това не е време за прибързани действия — каза накрая Нобунага. — Първо искам да мога точно да определя силата на рода Мори.
Този път Хидейоши бе този, който доби замислен вид. Нобунага продължи, сякаш му се караше:
— Не си ли се поуплашил малко от силата на Мори, след като очакваш поражение още преди да си им дал истинска битка?
— Не смятам, че би било вярност към вас, господарю, да вляза в битка, за която знам че ще завърши с поражение.
— Толкова ли са силни отрядите на западните области? Толкова ли е висок духът им?
— Да. Те защитават границите, които са бранили от времето на Мотонари и се стараят да укрепят владенията си отвътре. С тяхното богатство не може да се сравнява дори това на Уесуги от Ечиго или на Такеда от Кай.
— Глупаво е да се смята, че една богата област е винаги силна.
— Силата зависи от качеството на богатствата. Ако Мори бяха едни надменни прахосници, нямаше да има нужда да се тревожим заради тях и дори, всъщност, бихме могли да се възползваме тъкмо от това тяхно богатство. Двамата военачалници Кикава и Кобаякава са от голяма помощ на Терумото и поддържат завещаното им от техния предишен господар; офицерите и войниците пък са добродетелни и следват Пътя на самураите. Малцината, които взимаме в плен живи, внушават страх със своята надъханост и горят от злоба. Като виждам всичко това, не мога да не се оплаквам, че нашето нападение ще бъде толкова трудно.
— Хидейоши, Хидейоши — прекъсна го Нобунага с недоволно изражение. — А крепостта Мики? Натам потегли Нобутада.
— Съмнявам се, че ще падне лесно, дори и при способностите на вашия син.
— Що за военен е Бесшо Нагахару, управителят на крепостта?
— Корав мъж.
— Знаеш ли, ти само хвалиш противниците.
— Първо правило за воина е да познава своя противник. Допускам, че не е хубаво да хваля и пълководците, и войниците им, но говорих откровено, тъй като смятам за свой дълг да ви представя една вярна оценка.
— Допускам, че си прав.
Изглежда, в крайна сметка, макар и с неохота. Нобунага призна силата на противника. При все това вътре в него все още тлееше решимостта за победа и след малко той каза:
— Предполагам, че всичко това е така, Хидейоши, но трябва да има още нещо, което да отнема смелостта на нашите отряди.
— Точно така е!
— Постът на главнокомандващия не е лесен. Такигава, Нобумори, Нива и Мицухиде всички са стари военачалници. Да не би случайно да не следват твоите указания?
— Изключително проницателен сте, господарю.
Хидейоши провеси глава и по умореното му от битките лице се появи червенина.
— Може това да е била прекалено голяма отговорност за по-младия от тях Хидейоши — довърши той.
Без съмнение, прозираше тънките сметки на старшите служители, които възпряха Нобунага сам да влезе в битката. Дори и голямата войска на Мори да не си струваше притеснението, трябваше постоянно да си напомня да внимава за опасността откъм своите.
— Ето какво трябва да направиш, Хидейоши. Временно изоставете крепостта Кодзуки. Свържете се към силите на Нобутада, настъпете към Мики и прогонете оттам Бесшо Нагахару. После изчакайте за малко да видите, как ще постъпи неприятелят.
