дърветата и ги хвърляха цели в реката. И това обаче не успя да укроти бързеите.
Следващото предложение на Рокуро бе да потопят на мястото, където искаха да издигнат бент, тридесет големи лодки, пълни с едри камъни.
Оказа се обаче невъзможно да прекарат съдовете срещу течението. Тогава наредиха по брега дъски, заляха ги с масло и с големи усилия издърпаха лодките на брега, за да ги потопят при устието на реката.
Междувременно голямата дига, която се простираше на цяла левга, беше завършена и побеснелите води на Ашимори се превърнаха в пяна и пръски, за да се насочат към равнината около крепостта Такамацу.
Горе-долу по същото време натам бяха подкарани и останалите шест реки. Само Наруя се бе оказала прекалено трудна за обуздаване.
От седмия ден на петия месец, когато започна работата, бяха минали две седмици. Сега всичко бе готово.
На двадесет и първия ден от петия месец четиридесетте хиляди войници на рода Мори, начело с Кикава и Кобаякава, стигнаха до границата. Един ден преди това околността на Такамацу се превърна в мътно езеро.
На сутринта на двадесет и първи Хидейоши застана заедно с военачалниците си пред своята шатра на връх Ишии и огледа свършеното.
У едни гледката предизвикваше възхита, у други — съжаление. Придошлите води, към които се бе прибавил и снощният валеж, бяха откъснали крепостта Такамацу в средата на голямо езеро. Външните каменни стени, подвижният мост, гората, покривите на къщите, селата, нивите им, оризищата и пътищата бяха изцяло потопени. Водата се изкачваше с всеки изминал час.
— Къде минава сега Ашимори?
В отговор на запитването на Хидейоши Канбей посочи към една група борове, която се мержелееше в западна посока.
— Нали виждате, че на онова място в дигата има отверстие от около четиристотин и петдесет лакътя. Оттам текат отбитите води на Ашимори.
Хидейоши премина с поглед от запад на юг по далечната планинска верига. Право в южна посока, на самата граница, успя да различи високия връх Хидзаши. С изгрева на слънцето там се бяха появили безбройните знамена на предните отряди на Мори.
— Врагове са ни, но не мога да не съжаля Кикава и Кобаякава, като си помисля какво са изпитали тази сутрин, щом са дошли и видели езерото. Трябва да са хвърляли къчове от яд — засмя се Канбей.
Тъкмо каза това и пред Хидейоши се просна по очи синът на чиновника, който отговаряше за работата на река Наруя. Плачеше.
— Какво е станало? — попита го Хидейоши.
— Тази сутрин — отвърна младият мъж, — моят баща заяви, че се е провинил в непростимо нехайство. Написа ви това извинително писмо и си направи сепуку.
Чиновникът бе натоварен с трудна задача — да уреди разчистването на просека от петстотин разкрача през планината. Тази сутрин оставаха неизсечени още деветдесет разкрача и значи той не бе свършил работата в срок. За да посрещне отговорността за своя неуспех, мъжът бе посегнал на живота си.
Хидейоши наведе очи към сина, чиито ръце, крака и коса още бяха полепнали с кал. Внимателно го повика с ръка да се приближи.
— Вие самият не бива да си правите сепуку. Застъпете се за душата на своя баща с подвизи на бойното поле. Съгласен ли сте?
И той леко потупа младежа по гърба.
Момчето заплака със сълзи. Отново заваля дъжд. Гъстите облаци тихо се спускаха над мътното езеро и изсипваха върху него потоци от бяла вода.
Настъпи нощта на двадесет и втория ден от петия месец, ден след като отрядите на Мори стигнаха границата.
В тъмното двама подобни на необикновени риби мъже преплуваха мътното езеро и пропълзяха до върха на дигата. Закачиха се в нанизаните на връв звънци и тракащи дъсчици, опънати покрай самия край на водата. Връвта бе вързана за ниския бамбук и храсталаците и приличаше досущ на поветите на дива роза.
До всеки стражеви пост по дигата гореше с ярки пламъци голям огън. Стражите се затичаха бързо и уловиха единия от мъжете. Другият на свой ред успя да избяга.
— Няма значение дали идва от крепостта или е бил пратен от Мори. Господарят Хидейоши трябва внимателно да разпита този човек.
Началникът на стражите прати пленника на връх Ишии.
— Кой е това? — попита Хидейоши, като излезе на терасата.
От двете му страни стояха служители със запалени лампи. Той впери поглед във вражеския войник, коленичил под мократа от дъжда стряха. Двете ръце на мъжа бяха вързани, но той стоеше с гордо вдигната глава.
— Този човек е войник от крепостта. Обзалагам се, че е бил пратен от Мори, за да занесе някаква вест. Не намерихте ли нищо у него? — попита той служителя, който пазеше пленника.
При предварителния обиск в дрехите на мъжа бе открил бутилка за саке със скрито в нея писмо. Остави го пред Хидейоши.
— Хм… това изглежда е отговор от Мунехару до Кикава и Кобаякава. Приближете малко лампата.
Подкрепленията, пратени от Мори, се бяха обезсърчили при вида на необятното езеро. Тръгнаха бързо към крепостта, но сега, когато тя бе обградена с вода, нямаха представа как да й помогнат. Накрая посъветваха Мунехару да се предаде на Хидейоши и да спаси живота на хилядите, които стоят затворени в Такамацу.
Писмото, което държеше сега в ръцете си Хидейоши, бе Мунехарувият отговор на това предложение.
Мислили сте с добро чувство за тези от нас, които останаха тук вътре и писмото ви е изпълнено с разбиране. Засега крепостта Такамацу е главната опора на западните области и нейното падане със сигурност ще сложи началото на края на рода Мори. От времето на господаря Мотонари всички сме се радвали на благоволението на този род. Тук няма и един, който с цената дори на два дни от живота си да предаде победата в ръцете на врага. Готови сме да издържим обсадата до край и сме решени да срещнем своята гибел заедно с тази крепост.
В писмото Мунехару всъщност насърчаваше новодошлите отряди. Плененият вестоносец на Мори отвърна на зададените от Хидейоши въпроси с неочаквана прямота. След като врагът вече бе прочел посланието, той изглежда се примири с това, че ще е безполезно да крие каквото и да било. Хидейоши обаче не се зае да го разпитва за подробности. Не желаеше да унижава един самурай. Това би било и без друго безполезно и той веднага насочи мислите си другаде.
— Това, мисля, е достатъчно. Отвържете този воин и го освободете да си върви.
— Да го освободим ли?
— Преплувал е цялото езеро и изглежда сега му е студено. Нахранете го и го изпратете оттук с пропуск, за да не го задържат отново по пътя.
— Да, господарю.
Служителят развърза пленника. Естествено този вече се бе приготвил да умре и сега изглеждаше объркан. Поклони се мълчаливо на Хидейоши и понечи да си тръгне.
— Надявам се господарят Кикава да е в добро здраве — обади се Хидейоши. — Моля ви да му пратите моите най-сърдечни поздрави.
Вестоносецът на Мори коленичи с достойнство. Почувствувал дълбочината на великодушието на Хидейоши, той се поклони в знак на силно уважение.
— Освен това, мисля, че в стана на господаря Терумото има един монах на име Екей. Екей от
