помещения на крепостта, за да се посвети всеки на това, което е по вкуса му.
„Е, сигурно вече се е преоблякъл“, помисли си Мицухару. Стана от мястото си пред чайника. Прекоси мократа тераса и по засводения коридор стигна до стаите, в които бе настанен братовчед му. От съседната стая се чуваха гласовете на приближените служители на Мицухиде, но в тази той беше сам, седнал с изпънат гръб и загледан някъде над езерото.
— Бих искал да ти предложа малко чай — обади се Мицухару.
Мицухиде се обърна към братовчед си и тихо, сякаш се събужда от сън, повтори:
— Чай…
— Наскоро ми донесоха един съд, който бях поръчал при Йоджиро в Киото. Няма изисканите очертания на чайника от Ашия, но все пак не е съвсем неугледен. Казват, че новите чайници не стрували, но както и може да се очаква от Йоджиро, водата от този е също толкова добра на вкус, както онази от старите. Бях намислил да ти поднеса чай от този чайник, когато дойдеш следващия път при мене и щом тази сутрин ми съобщиха, че изведнъж си тръгнал да се връщаш от Адзучи, веднага запалих огъня в огнището.
— Това е много мило от твоя страна, Мицухару, но аз не искам сега чай.
— А след като се изкъпеш?
— Няма нужда да приготвят за мен и баня. Моля те, остави ме само да поспя малко. Това само искам.
Напоследък до ушите на Мицухару бе стигнало доста и той не бе изцяло в неведение за грижите на Мицухиде. При все това не му беше съвсем ясно защо неговият братовчед се връща така внезапно в Сакамото. Всички знаеха, че Мицухиде е натоварен да уреди пиршеството, което Нобунага дава в чест на Иеясу. Защо си е тръгнал така внезапно, точно преди посрещането? Сега Иеясу е сигурно вече в Адзучи. И въпреки това някой друг е заел мястото на Мицухиде, а на него самия е било наредено да си отиде.
Мицухару не знаеше още никакви подробности, но откакто чу какво се е случило в Адзучи и после, когато видя изражението на Мицухиде, той вече бе наясно, че е станало нещо, което е ядосало господаря Нобунага. Тайно съжаляваше своя братовчед.
Точно както се и боеше, откакто посрещна Мицухиде в крепостта си, неговият вид не се бе променил към по-добро. Сянката върху челото на госта обаче не изненада Мицухару чак дотам. Познаваха се отдавна и той вярваше, че никой не разбира нрава на Мицухиде така добре, както той.
— Да, прав си. На път от Адзучи дотук си яздил цяла нощ. Сега сме по на петдесет и не можем да правим същите неща, както на младини. Е, трябва да поспиш. Всичко е вече приготвено.
Мицухару не настоя и не се опита да се наложи на братовчед си. Мицухиде стана и се мушна под мрежата против комари. Утринното слънце се отразяваше в нишките й.
Амано Генемон, Фуджита Денго и Йомода Масатака чакаха Мицухару да излезе от стаята на Мицухиде. Тримата се поклониха.
— Простете, господарю — обади се Денго. — Много съжаляваме, че ви безпокоим, но се питахме дали ще можем да ви кажем нещо. Въпросът е доста важен.
Гласът на Денго звучеше необичайно.
Самият Мицухару сякаш вече ги очакваше.
— Защо не отидем всички в павилиона за чай? — предложи той. — Господарят Мицухиде си легна да поспи и аз тъкмо си мислех, че ще е жалко огънят под чайника да гори напразно.
— Отлично. Ако влезем в павилиона, няма да има нужда да се пазим от хорските уши.
— Тогава елате.
— Боя се, че и тримата сме отрасли далеч от столицата и не умеем да се държим добре по време на чайна церемония. Във всеки случай не бяхме подготвени за честта, която сега ни оказвате.
— Не приемайте нещата по този начин. Донякъде разбирам кое е това, което ви тревожи и чайният павилион ще е добро място, за да го обсъдим.
Седнаха под лъчите на бледата светлина, която влизаше през полупрозрачните хартиени врати на постройката. Водата в чайника вече кипеше от известно време и сега бълбукането й бе още по-приятно за ухото. На полето на боя Мицухару много пъти бе показвал своята воинска храброст, но тук пред огнището ставаше напълно различен човек.
— Е, да не се занимаваме сега с чая. Какво ви измъчва?
Подканени така да говорят, тримата мъже се заоглеждаха един другиго. Накрая Денго, който изглежда бе набрал най-много смелост, започна:
— Това е направо нетърпимо, господарю Мицухару… Трудно ми е изобщо да говоря за него…
И той прикри с ръкава на своята дясна ръка сълзите си.
Другите двама не заплакаха, но трудно можеха да скрият подпухналите си клепачи.
— Нещо случило ли се е?
Мицухару бе съвсем спокоен и тримата му събеседници бързо дойдоха на себе си. Сякаш бяха очаквали да преминат през огън, а сега срещаха само вода. Домакинът забеляза тревогата в погледите им, но остана безразличен.
— Истината е — продължи той, — че това внезапно завръщане означава, че господарят Нобунага се е обидил от нещо. Защо господарят Мицухиде бе освободен от задълженията си по подготовката на пиршеството?
Пръв отвърна Денго:
— Господарят Мицухиде е наш повелител, но ние не сме слепи и тесногръди, та да укоряваме господаря Нобунага безоснователно. Този път наистина много усилия положихме да разберем повода за постъпката на господаря, за да ни стане ясно по какви точно причини и заради каква вина бе отстранен господарят Мицухиде. Станалото е наистина крайно необичайно.
Гърлото на Денго толкова пресъхна, че той не можеше да продължи да говори. Йомода Масатака му се притече на помощ и продължи неговата мисъл.
— Опитахме се да намерим оправдание в предположението, че е имало някаква политическа подбуда, но както и да оглеждахме нещата, не успяхме да открием нищо такова. Явно господарят Нобунага е замислял приема доста отдавна. Защо в последния ден ще отстрани този, на когото е поверил подготовката му и ще постави на негово място някой друг? Изглежда, такава проява на вътрешни дрязги е била нарочно замислена, за да стане видна за госта му, господаря Иеясу.
Генемон продължи нататък:
— Като погледна станалото — така, както го представиха моите спътници — мога да открия само една причина за него и тя изобщо не е оправдана. Постоянната враждебност на господаря Нобунага през последните години го кара да гледа с неодобрение на всичко, което върши господарят Мицухиде. Накрая чувствата му съвсем открито излязоха наяве и така се стигна дотук.
Тримата мъже млъкнаха. Имаше още цял куп неща, за които биха искали да разкажат. След покоряването на Кай например, Нобунага блъсна Мицухиде на дървения под на коридора, нарече го „Тиквоглавец“ и му заповяда да напусне. Господарят им понесе тази обида пред всички, а в Адзучи бе на много пъти унижаван по същия начин. Случки като тази, чието изброяване можеше да продължи безкрайно, сочеха враждебността на Нобунага към Мицухиде и даваха храна за сплетни между служителите на останалите родове. Мицухару бе близък сродник на Мицухиде и по тази причина добре знаеше всичко, което се е случило.
Той изслуша посетителите без ни най-малка промяна в изражението на лицето си.
— Е, значи господарят Мицухиде е бил отстранен безпричинно, така ли? За мен е облекчение да чуя това. И други родове са печелили благоволението или враждебността на господаря Нобунага в зависимост от неговото настроение.
Израженията по лицата на тримата изведнъж се промениха. Устните на Денго неволно се сбърчиха и той с рязко движение се премести по-близо до Мицухару.
— И значи това е облекчение за вас?
— Трябва ли да се повтарям? Вината не е на нашия господар и ако това е станало, просто защото господарят Нобунага не е бил в настроение, господарят Мицухиде би трябвало да оправи нещата, щом господарят Нобунага дойде в по-добро разположение на духа.
Гласът на Денго ставаше все по-развълнуван.
