развесели. Самбоши обаче се пресегна през рамото на Тамба и дръпна Гени за ухото. Гени бе дотам озадачен, че дори не протестира. Кърмачката, която стоеше коленичила зад тях, бързо подаде на Самбоши един хартиен жерав и така ухото на Гени бе спасено.
Очите на всички събрани пълководци се събраха върху невинното дете. Някои леко се усмихваха, други скрито се просълзиха. Само Кацуие оглеждаше голямата зала със смръщено лице. Изглеждаше, сякаш е готов да скастри дори и безобидния малчуган.
Като председател на събранието Кацуие трябваше да го открие, заговаряйки пръв. Сега обаче всички бяха се разсеяли и той пропусна възможността да започне речта си. Напразните му усилия да привлече вниманието изглежда го измъчваха почти непоносимо.
Накрая отвори уста и каза само:
— Господарю Хидейоши.
Хидейоши го погледна право в очите.
Кацуие пресилено се усмихна.
— Как да постъпим? — започна той, все едно че открива преговори. — Господарят Самбоши е само невръстно дете. Трябва да го уморява да седи на колената на възпитателя си.
— Сигурно — отвърна небрежно Хидейоши.
Кацуие изглежда си помисли, че противникът му започна отстъпление и бързо се приготви да го притисне. Тялото му се изпъна под напора на неприязън, примесена с чувство за собствено достойнство и сега лицето му изразяваше голямо недоволство.
Е, господарю Хидейоши. Не сте ли вие този, който помоли за присъствието на господаря Самбоши? Не ми е много ясно, обаче…
— Прав сте. Аз бях, който по необходимост настоя за това.
— По необходимост?
Кацуие приглади гънките по кимоното си. Още нямаше пладне и жегата не беше така тежка, но от плътните дрехи и възпалението на кожата той изглежда започваше да се чувства доста неудобно. Това може и да беше дреболия, но повлия на тона на гласа и на мрачното му изражение.
След Янагасе Кацуие гледаше различно на Хидейоши. Дотогава го бе смятал за свой подчинен и намираше отношенията им за не особено сърдечни. Битката при Ямадзаки обаче отбеляза един вид поврат. Сега с всеки ден тежестта на името на Хидейоши нарастваше и то често се споменаваше във връзка с неизпълнените планове на Нобунага. За Кацуие бе непоносимо да наблюдава това спокойно. Неприязънта му се засилваше и от спомена, че Хидейоши бе този, който даде голямото сражение, с което отмъсти за смъртта на господаря им.
За него бе същинско нещастие да гледат на двама им с Хидейоши като на равни. Не можеше да понесе многогодишната му вярна служба на рода Ода да бъде засенчена от заслугите на този човек. Как е възможно Шибата Кацуие да остане по-долу от някой, който сега се пъчи с кимоно и вчесана по самурайски коса, но едно време в Кийосу не бе нищо повече от слуга, започнал с чистене на канавките и метене на тор. Гърдите на Кацуие приличаха на опънат до край лък, в тях се трупаха безброй чувства и зрееха безброй планове.
— Не зная какво мислите за днешния съвет, господарю Хидейоши, но като цяло седналите тук добре разбират, че сега за първи път родът Ода се събира, за да обсъди някои много важни въпроси. Защо непременно трябва при нас да стои едно двегодишно дете? — попита направо Кацуие.
И думите, и държанието му сякаш целяха да предизвикат разбирането не само на Хидейоши, но и на всички останали високопоставени присъстващи. Щом усети, че няма да получи ясен отговор, Кацуие продължи със същия тон:
— Нямаме време да се бавим. Защо преди началото на съвета да не помолим младия господар да се оттегли? Съгласен ли сте, господарю Хидейоши?
Дори и в тържественото си кимоно Хидейоши не изглеждаше особено представителен. Като го сравни с останалите, човек не можеше да не забележи ниския му произход.
Докато бе жив, Нобунага го удостои с няколко на брой важни звания. И по време на западния поход, и при победата край Ямадзаки той добре показа на какво е способен.
При вида на Хидейоши на живо обаче всеки би се поколебал дали в тези опасни времена да премине на негова страна и да заложи за него живота си.
Между мъжете имаше много твърде внушителни от пръв поглед. Например Такигава Кадзумасу с гордата осанка неоспоримо се налагаше като първи сред военачалниците. Нива Нагахиде бе надарен с изискана простота, а оредялата коса му даваше вид на опитен войн. Гамо Уджисато бе най-младият, но благородното потекло и сдържания нрав му подсигуряваха тежест между останалите. По държание Икеда Шоню стоеше дори по-долу от Хидейоши, но в очите му гореше някакъв неопределен пламък. И най-сетне — Хосокава Фуджитака, който изглеждаше така кротък и праволинеен, но чиято зрялост го правеше непроницаем.
Така че, макар да бе положил грижи за вида си, между тези мъже Хидейоши изглеждаше направо неугледен. Събраните на съвет в Кийосу бяха първите хора в страната. Маеда Инучийо и Саса Наримаса не пристигнаха, тъй като още водеха битки срещу врага на север. Ако се прибавеше и Токугава Иеясу, макар с него случаят да бе по-особен, можеше да се каже, че този ден в Кийосу се срещат най-могъщите японци. Въпреки външността си Хидейоши също бе сред тях.
Самият той съзнаваше високото положение на тези около него и стана мълчалив и спокоен. Нямаше и следа от някакво възгордяване след победата при Ямадзаки. От самото начало изглеждаше крайно сериозен. Дори в отговор на думите на Кацуие запази почтителна сдържаност. Сега обаче изглежда не можеше повече да избягва да отговори на настояванията му.
— Да, съвсем разумно е това, което казвате. Има основание господарят Самбоши да присъства на този съвет, но при неговата крехка възраст — а и разговорите обещават да продължат дълго — със сигурност ще му досади да стои тук. Щом така желаете, нека веднага го помолим да напусне.
След тези думи Хидейоши се извърна леко настрана и помоли възпитателят на момчето да го изведе.
Човекът кимна, взе Самбоши от скута си и го сложи в ръцете на кърмачката отзад. Детето изглежда беше привлечено от голямото множество в тържествени облекла и започна да се противи на жената, която се опитваше да го изкара оттук. Щом тя се изправи, то се провеси на ръката й и избухна в плач. После хвърли хартиения жерав между събраните господари.
Очите на всички изведнъж се наляха със сълзи.
Часовникът удари пладне. Напрежението в голямата зала стана съвсем доловимо.
Кацуие откри съвета с думите:
— Тъжната кончина на господаря Нобунага ни причини голяма мъка, но сега трябва да изберем достоен приемник, който да продължи делото му. Длъжни сме и след смъртта да му служим така, както приживе. Така повелява Пътят на самураите.
Кацуие запита хората кого ще предложат за върховен управител на страната. На няколко пъти се обръща към тях за предложения, но никой не искаше да е първият, който да изрази мнението си. Дори и да се бяха показали дотам нетърпеливи, че да разкрият какво мислят, събраните пак щяха да знаят, че ако предложеният от някого наследник на властта не бъде в крайна сметка одобрен при окончателното гласуване, животът на предложилия определено ще е в опасност.
Никой не се канеше да отвори непредпазливо уста и всички останаха смълчани. Кацуие търпеливо понасяше тишината в залата. Навярно бе предвидил, че нещата ще тръгнат тъкмо по този начин. Нарочно си придаде по-голяма тържественост и продължи:
— Ако никой от вас няма определено мнение, засега като старши служител ще предложа моето собствено.
В този миг лицето на Нобутака, който седеше на почетното място, внезапно промени цвета си. Кацуие погледна към Хидейоши, който на свой ред местеше очи от Такигава към Нобутака и после обратно.
Това леко раздвижване предизвика невидима вълна, която мигновено заля умовете на всички присъстващи. Крепостта Кийосу се изпълни с мълчалива тревога и животът в нея сякаш почти замря.
Накрая Кацуие заговори.
— Моето мнение е, че господарят Нобутака вече е навършил необходимата възраст и има съответните способности, както и произхода, необходим за да стане приемник на господаря ни. Аз поддържам господаря
