Посред цялото напрежение влезе някакъв майстор на чайната церемония и тихо осведоми Кацуие, че минава обяд. Господарят кимна и нареди на човека да му донесе нещо, с което да си избърше потта от тялото. Когато един от служителите му подаде влажно парче бял плат, той го сграбчи в своята голяма шепа и бързо отри врата си.
Едновременно с това Хидейоши постави лявата си ръка встрани, сбърчи вежди и се обърна към Кацуие с думите:
— Ще трябва да ме извините за миг, господарю Кацуие. Изглежда имам малка неприятност с храносмилането.
Изправи се рязко и се оттегли през няколко стаи от залата на събранието.
— Боли — оплака се той на висок глас и стресна хората наоколо си.
Легна с много болен вид на една постелка. Явно обаче напълно се владееше и нагласи възглавницата така, че да е с лице срещу хладния повей, който идваше от градината. Загърби останалите и сам разхлаби мократа си от пот яка.
Лекарят и прислугата обаче бяха разтревожени. Служителите му също заидваха един след друг, за да видят как е.
Хидейоши обаче дори не се извърна. С гръб към тях той им махна да си вървят, сякаш пропъжда муха.
— Може да се случи винаги. Оставете ме само на мира и скоро ще съм по-добре.
Слугите бързо му приготвиха някаква ароматна отвара, която той изпи на един дъх. После отново легна и изглежда заспа, затова прислугата и самураите се оттеглиха в съседната стая.
Залата на съвета беше на известно разстояние и Хидейоши не знаеше какво се е случило, след като помоли да го извинят и излезе. Тръгна си тъкмо когато обявяваха, че е станало обяд, така че най-вероятно това даде на военачалниците сгоден случай да се разотидат, за да се нахранят.
Минаха около два часа. Следобедното слънце на седмия месец безжалостно печеше. Крепостта бе спокойна, сякаш вътре не се случва съвършено нищо.
Нива влезе в стаята и попита:
— Как се чувствате, Хидейоши? Стомахът поотпусна ли ви?
Хидейоши се извърна и се подпря на лакътя си. Като видя лицето на Нива, той изглежда бързо дойде изцяло на себе си и седна по-изправен.
— Бога ми, извинете!
— Кацуие ме помоли да дойда да ви доведа.
— А какво стана със съвета?
— Не можем да се съберем отново без вас. Кацуие обяви, че ще продължим, след като се върнете.
— Казах всичко, което имах за казване.
— Служителите се оттеглиха за около час в стаите си и сега изглежда настроението им се е променило. Дори и Кацуие май че е вече на друго мнение.
— Да вървим.
Хидейоши се изправи. Нива се усмихна, но другият, със строго изражение на лицето, вече излизаше от стаята.
Кацуие го посрещна с поглед право в очите, а останалите присъстващи — с изглед на облекчение. Настроението в залата се беше променило. Кацуие направо заяви, че отстъпва и приема предложението на Хидейоши. Всички се били съгласили Самбоши да бъде признат за наследник на Нобунага.
След тази промяна цялата зала като че ли за миг се очисти от буреносните облаци. Долавяше се повеят на мира.
— Всички са съгласни, че господарят Самбоши трябва да бъде признат за глава на рода Ода и аз също не възразявам против това — повтори Кацуие.
Видял, че хората до един се противопоставят на неговото предложение, той бързо оттегли възраженията си от по-рано, но явно трудно преживяваше разочарованието.
Но Кацуие още хранеше една друга надежда.
Ставаше дума за следващия въпрос, който събралите се щяха да обсъдят — съдбата на по-раншните владения на Акечи, и по-точно — това как те ще бъдат разделени между останалите служители на рода Ода.
Понеже този важен въпрос засягаше всички пълководци, той поставяше дори повече трудности от онзи за наследника на властта и никой не очакваше тези трудности да бъдат заобиколени.
— Това трябва да се реши от старшите служители.
Хидейоши, спечелил първата победа, сега изрази по този скромен начин мнението си. Така напредъкът на съвета бе значително улеснен.
— Е, какво мисли най-първият помежду ни?
Нива, Такигава и останалите спасиха унижения Кацуие, като му предоставяха сега главното място на съвета.
Трудно беше обаче да не се съобразиш с присъствието на Хидейоши и в крайна сметка писменото предложение, което минаваше от ръка на ръка, беше пратено и при него. Явно не можеше да се стигне до окончателна подялба преди да е било взето и неговото мнение.
— Донесете ми четка — нареди Хидейоши.
Потопи края й в мастилото, задраска небрежно три или четири точки и наместо тях написа нещо от себе си. После върна документа с тези поправки.
Отново го пратиха на Кацуие, по чието лице се изписа недоволство. За малко се замисли мълчаливо — тъкмо точката, на която се опираха надеждите му, още не бе засъхнала от мастилото, с което я задраска Хидейоши. Но той бе премахнал и мястото, според което на самия него се пада крепостта Сакамото и я беше заменил с областта Тамба.
При такава проява на скромност от своя страна Хидейоши явно очакваше и Кацуие да покаже същото. Голямата част от владенията на Акечи се падаше на Нобуо и Нобутака, а остатъкът бе разпределен между присъстващите в съответствие със заслугите им в сражението при Ямадзаки.
— Утре имаме още за вършене — заговори отново Кацуие. — Този съвет продължи дълго, горещо е и сигурен съм, всички сте уморени — аз също. Да се разотиваме ли, господа?
Така той отказа да даде незабавен отговор на новите предложения на Хидейоши. Никой не възрази против това. Следобедното слънце ярко светеше, а жегата ставаше все по-тежка. За първия ден съветът свърши.
На следващия Кацуие представи пред старшите служители едно ново решение. Предишната вечер бе събрал собствените си подчинени и заедно се бяха заели да обсъдят положението. Хидейоши обаче отхвърли и този опит за примирение.
И този ден точката, която определяше кой какъв дял ще получи, изправи двамата мъже един срещу друг. Противоборството им явно се изостряше. Общото настроение обаче изглежда беше в полза на Хидейоши. Колкото и да упорстваше Кацуие, в крайна сметка бяха приети условията на неговия неприятел.
На обяд обявиха почивка и в Часа на овена решенията бяха представени на военачалниците.
Разпределяха се иззетите владения на рода Акечи и личните земи на Нобунага.
Първи в списъка на наследниците на Ода беше господарят Нобуо, който получи цялата област Овари. След него идваше господарят Нобутака, комуто се падна Мино. Едното беше родното място на рода Ода, второто — новият дом на Нобунага.
Имаше обаче две поправки, които значително променяха първоначалното предложение — Икеда Шоню получаваше Осака, Амагасаки и Хього, които даваха приход от сто и двадесет хиляди крини ориз; на Нива Нагахиде пък се даваха Вакаса и два окръга от Оми. Хидейоши получаваше областта Тамба.
Единствената придобивка на Кацуие беше крепостта на самия Хидейоши — Нагахама. Точно това място пазеше пътя от родната област на Кацуие — Ечидзен — за Киото. Той настоятелно бе искал да получи областта и се надяваше на още три или четири окръга, но Хидейоши успя да го лиши от всичко останало. Единственото условие на Хидейоши беше Нагахама да бъде дадена на Кацутойо — приемният син на Кацуие.
Предишната вечер служителите на рода Шибата се събраха при Кацуие и настояха да се протестира
