против такава унизително малка част при подялбата. Те дори го подстрекаваха да отхвърли условията и да си тръгне, а и самият Кацуие първоначално възнамеряваше да направи точно това. Щом обаче застана лице в лице със събраните хора, той осъзна, че никой от тях няма да се съгласи да приеме нещо, което само той иска.
— Няма да е добре да преглъщам унижения, но не бива и да се показвам себичен. Мнозинството така или иначе ще одобри взетото решение, така че ако не се съглася с него, това може после да доведе до нещо по-лошо — заяви в крайна сметка той.
Вземайки предвид настроението на събраните, естествено не можеше да направи друго, освен да сдържи чувстват си.
„Само да мога да отнема Нагахама от Хидейоши“, мислеше си. В крайна сметка остана с надеждата да осъществи своето тайно намерение при някой друг случай, а междувременно прие условията такива, каквито са.
За разлика от това на Кацуие, отношението на Хидейоши изглеждаше съвсем безгрижно. От началото на похода в западните области чак до победата при Ямадзаки той заемаше водещо място и във военното, и в гражданското управление и всички естествено си мислеха, че ще очаква да се сдобие с повече от останалите. Въпреки тези очаквания обаче Хидейоши не получи друго освен областта Тамба, отказа се от собственото си владение Нагахама и предостави Сакамото — за която всички мислеха, че му се пада по право — на Нива.
А тъкмо Сакамото беше ключът към Киото. Дали нарочно отстъпи крепостта, за да увери останалите, че няма намерение да поема юздите на властта? Или пък просто смяташе, че такива дребни въпроси трябва да бъдат оставени на общо решение, тъй като така или иначе всеки ще получи полагащото му се? Никой все още не разбираше какви мисли крие Хидейоши в себе си.
Среднощно предупреждение
Накрая съветът постигна съгласие, че във владение на наследника на Нобунага, Самбоши, трябва да са триста хиляди крини ориз земя в Оми. Покровители на младия господар ще са Хасегава Тамба и Маеда Гени, на които обаче ще помага и Хидейоши. Адзучи стана жертва на пламъците и докато се построи нова крепост, седалище на Самбоши ще е Гифу.
Двамата чичовци на момчето, Нобуо и Нобутака, стават негови настойници. В допълнение към това стоеше въпросът за устройството на управлението. Кацуие, Хидейоши и Шоню трябва да пратят в Киото военачалници, които да представляват рода Ода.
Тези предложения бързо бяха приети. На последното заседание на съвета, пред един възпоменателен олтар за Нобунага, бяха подписани и гласно дадени клетви за вярност към новия господар.
Беше третият ден на седмия месец. На предишния ден трябваше да се устрои възпоменание за годишнината от смъртта на Нобунага. Ако съветът бе протекъл по-гладко, това можеше да стане и на самата дата, но заради Кацуие преговорите продължиха и през нощта и заупокойната служба бе отложена за следващия ден.
Пълководците избърсаха потта от телата си, преоблякоха се в жалейни дрехи и зачакаха да настъпи определеното време.
Около стрехите се носеше тежко бръмчене на комари, а в небето висеше изтъняла нова луна. Военачалниците тихо преминаха във второто вътрешно укрепление. По плъзгащите се врати на параклиса бяха изрисувани червени и бели лотосови цветове. Мъжете влизаха един по един и сядаха на пода.
Само Хидейоши не се появи. Всички напрегнаха невярващи погледи. Когато обаче се обърнаха към отдалечения олтар, между строгите вещи — урната, надгробната плочка, златния параван, цветята за мъртвия — видяха да седи Хидейоши, хванал с безстрастно изражение в скута си малкия Самбоши.
Всички до един се запитаха какво ли прави там. След това обаче се сетиха, че на съвета следобед мнозинството реши Хидейоши, редом с двамата настойници, да бъде признат за покровител на младия господар. Ето защо не можеха да го обвинят, че си присвоява мястото до олтара незаслужено.
И тъкмо понеже не успяваше да намери основание да упрекне Хидейоши, Кацуие изглеждаше извънредно недоволен.
— Моля ви, отидете при олтара както подобава — обърна се той малко грубо към Нобуо и Нобутака и сбърчи брадичка.
Гласът му бе тих, но кипеше от раздразнение.
— Простете, моля — каза Нобуо на Нобутака и стана пръв.
Сега бе ред на Нобутака да се покаже недоволен. Той изглежда сметна, че ако сега Нобуо заеме по- предното място пред събраните военачалници, това ще го постави в подчинено положение в бъдеще.
Нобуо се обърна с лице към погребалната плочка на баща си, притвори очи и събра ръце в молитва. Прекади пред олтара, помоли се още веднъж и после се отдръпна.
Като видя, че младежът се кани да се върне право на мястото си, Хидейоши прочисти веднъж гърлото си, сякаш за да привлече внимание върху седналото в скута му дете. Без да казва с думи: „Новият ви господар е тук!“, той накара Нобуо да погледне в посока към него.
Този изглеждаше направо стреснат от дадения му знак и бързо се обърна на колене към двамата пред олтара. По природа беше слабохарактерен и сега объркването му придаваше почти жалък вид.
Нобуо погледна към Самбоши и се поклони почтително. Беше дори прекалено любезен.
Не младият господар кимна в знак на одобрение, а Хидейоши. Самбоши бе разглезен и немирен, но сега, седнал в скута на възрастния човек, по някаква причина се държеше чинно, почти като кукла.
Щом се изправи, Нобутака по същия начин се помоли за душата на баща си. След като обаче бе видял какво се случи с Нобуо и очевидно не искаше да стане предмет на присмех за военачалниците, той с внимателни движения се поклони в посока към Самбоши. После се върна на мястото си.
Следващ по ред бе Шибата Кацуие. Щом коленичи с едрото си тяло пред олтара, който почти се скри от погледа, червените лотоси по паравана и трепкащата светлина на лампата оцветиха фигурата му сякаш с гневни припламвания. Може би разказваше на душата на Нобунага за станалото на съвета и го молеше да подкрепя новия им господар. След като прекади, Кацуие дълго време остана да се моли мълчаливо с набожно притиснати една о друга длани. След това отстъпи на около седем крачки и като се поизправи, се обърна към Самбоши.
Хидейоши сякаш кимна одобрително и на Кацуие. Този изкриви леко настрани своя къс, дебел врат и с резки движения се върна на място. Имаше вид, сякаш му се иска да плюе на пода.
Нива, Такигава, Шоню, Хачия, Хосокава, Гамо, Цуцуи и останалите военачалници също се поклониха пред Самбоши. После се пренесоха в залата за угощения, нарочно предназначена за подобни случаи и по покана на вдовицата на Нобутада седнаха на масата. Бяха сложени ястия за повече от четиридесет гости. Чашите тръгнаха от ръка на ръка, пламъците на лампите трепкаха от хладния нощен вятър. За първи път от два дни мъжете седнаха просто да поговорят приятелски и скоро всеки се почувства леко пиян.
Тази вечер угощението беше малко необичайно, тъй като се даваше след възпоменателна служба. Никой не прекали с пиенето. Въпреки това действието на сакето започна да се усеща, някои от гостите станаха от местата си, за да поговорят с друг, седнал далеч от тях и тук-там се дочуха смях и оживени разговори.
При Хидейоши се събра особено голямо число хора и чаши. Сега към тълпата се присъедини още един човек.
— Ще може ли една чаша? — помоли Сакума Генба.
Той бе получил големи похвали за ненадминатата си храброст в сраженията на север и се говореше, че никой враг не успявал да се срещне с него за втори път. Кацуие беше изключително привързан към този човек. Често го споменаваше в разговор като „моя Генба“ или „моя племенник“ и с гордост подробно разказваше за достойнствата му в битка.
Кацуие имаше много племенници, но кажеше ли „моя племенник“, можеше да има предвид само Генба.
Макар да беше само на двадесет и осем години, Генба държеше като военачалник на рода Шибата крепостта Ояма и разполагаше с област и звание, по които надали отстъпваше на големите пълководци, събрани край масата в залата.
