Доскорошните дъждове отслабват и Вие всички вече се готвите за връщане в областите си. Между воини обаче е добре известно, че следващата им среща никога не може да бъде сигурна. В памет на нашия предишен господар бих искал да Ви предложа сред утринната роса по чаша прост чай. Зная, че след този дълъг престой навярно бързате да се приберете у дома, но наистина се надявам на присъствието Ви.
Това бе всичко — нищо повече от онова, което можеше да се очаква. Тази сутрин обаче жителите на Кийосу зинаха при вида на хората, които отиваха да се отзоват на поканата.
Какво е това? Таен военен съвет ли? Мъже като Хачия, Цуцуи, Канамори и Каваджири до един се събраха на чайната церемония сутринта, докато Нобутака и Кацуие бяха навярно почетните гости там. Дали обаче събирането действително бе просто чайна церемония, за каквато го представяха или нещо по- сериозно, не можеше да знае никой освен домакина и гостите му.
По късно, в следобеда на същия ден, военачалниците най-сетне се разотидоха по областите си. На четиринадесети вечерта Кацуие обяви, че си тръгва за Ечидзен и на петнадесети напусна Кийосу.
Веднага обаче щом прекоси река Кисо и навлезе в Мино, до него достигнаха тревожни слухове, че войската на Хидейоши е затворила всички планински проходи между Таруи и Фува и така прекъсва пътя му за дома.
Кацуие тъкмо бе решил да нападне Хидейоши, но сега положението далеч не беше в негова полза и той по-скоро трябваше да се отбранява. Пътят за в къщи му се струваше опасен като тънък лед. За да стигне до Ечидзен, трябваше да мине покрай Нагахама, а неговият противник вече се бе върнал там и явно го очакваше. Дали сега Хидейоши ще го остави да прекоси, без да го предизвика на сражение?
Когато напускаше Кийосу, всички пълководци на Кацуие го посъветваха да тръгне по някой по- заобиколен път, например през Исе, областта на Такигава Кадзумасу. Ако бе постъпил така обаче, хората несъмнено щяха да сметнат, че се бои от Хидейоши, а Кацуие не би бил в състояние да понесе такова унижение. С навлизането в Мино обаче съмненията му все повече нарастваха.
Съобщенията за придвижване на отряди в планините пред тях накараха Кацуие да спре напредването си и докато сведенията не бъдат опровергани, да престрои своята войска в боен ред.
След това му съобщиха, че някой забелязал дружина начело с Хидейоши в околностите на Фува. Косите на Кацуие и пълководците му настръхнаха. Опитаха се да си представят силата и замислите на врага, който ги очаква по пътя и пред очите им се спусна сякаш завеса, черна като мастило.
Внезапно пред река Иби на отрядите бе наредено да спрат и Кацуие и щабът му се оттеглиха в горичката на местното светилище, за да обсъдят как да се постъпи. Да ударят ли врага или да се върнат? Едно от възможните решения бе засега да се отдръпнат и да сложат ръка върху Кийосу и Самбоши. После можеха да обявят Хидейоши за престъпник, да обединят около себе си останалите господари и вече след това да премерят с него сили. От друга страна, сега разполагаха със значителен брой хора и като самураи, за тях щеше да е чест да си пробият път с бой и да сразят врага с една бърза победа.
Като размисляха над възможните последствия при всяка от двете възможности, те стигнаха до извода, че първата би ги довела до продължителна война, докато втората ще докара едно незабавно решение. Съвсем не беше изключено обаче вместо да нанесат на Хидейоши съкрушителен удар, те сами да претърпят поражение.
Планинската област северно от Секигахара с положителност беше много благоприятна за устройване на засади. При това отрядите, с които Хидейоши щеше дойде от Нагахама, явно нямаше да са толкова малочислени като придружителите му при посещението в Кийосу. Между южна Оми и околността на Фува и Йоро много господари на малки крепости, могъщи местни семейства и разпръснати самурайски домове имаха връзки с Хидейоши. Приятелски настроените към Шибата между тях бяха малцина.
— Както и да обмислям всичко, тук, струва ми се, просто няма добър начин да се противопоставим на Хидейоши. Явно той се прибра бързо у дома си тъкмо за да спечели такова преимущество пред нас. Не смятам, че при тези условия трябва да приемаме битката, към която той ни тласка — заяви Кацуие, повлиян от съветите на своите военачалници.
Генба обаче му се изсмя подигравателно.
— Ако сте решили да станете за посмешище и да се разчуе, че ви е страх от Хидейоши, това навярно ще е правилното решение.
На кой да е военен съвет предложението за оттегляне винаги трудно може да бъде отстоявано срещу това да се настъпи напред. Особено мнението на Генба пък сега оказа силно въздействие върху хората. Безподобната му храброст, издигнатото му положение в рода и привързаността на Кацуие към него придаваха тежест на думите му.
— Едно бягство при вида на врага, без да сме пратили срещу му поне една стрела, със сигурност ще съсипе доброто име на рода Шибата — обади се един от военачалниците.
— Друго щеше да е, ако бяхме взели такова решение, преди да сме потеглили от Кийосу.
— Господарят Генба е прав. Щом хората научат, че сме стигнали чак дотук и после сме отстъпили, ще станем за присмех на поколения напред.
— А какво ако първо влезем в сражение с тях и после се оттеглим?
— Та те са само маймунски воини, в крайна смета…
По-младите сред бойците до един завикаха в подкрепа на Генба.
Единствен остана да мълчи Менджу Шосуке.
— Какво мислите вие, Шосуке?
Кацуие рядко питаше този военачалник за мнението му. Напоследък Шосуке не се ползваше с неговото благоволение и обикновено се въздържаше да говори.
— Мисля, че Генба е напълно прав — отвърна той покорно.
Между останалите, разгорещени и готови да се бият, Шосуке изглеждаше хладен като вода и въпреки младостта си — съвсем не въодушевен. Отговорът му обаче сочеше, че няма голям избор.
— Щом дори Шосуке говори по този начин, ще последваме съвета на Генба и ще настъпим напред както сме сега. Веднага щом пресечем реката обаче, трябва да пратим напред съгледвачи и да не избързваме непредпазливо по пътя. Поставете най-отпред много пешаци, а веднага след тях стройте един отряд копиеносци. Стрелците с пушка да вървят предпоследни. Ако попаднем на засада, огнестрелното оръжие надали ще ни бъде от голяма полза. В случай, че срещнем врага и съгледвачите ни дадат знак, веднага наредете да бият барабана, но не позволявайте да настъпи и най-малко объркване. Всички началници на отряди да чакат заповед от мене.
След като бе решено да продължат нататък, войската пресече река Иби. Нищо не се случи. Тръгнаха напред към Акасака, но от врага още нямаше и следа.
Групата разузнавачи изпревари с много останалите и стигна до околността на село Таруи. И там не успяха да открият нищо необичайно. Някакъв самотен пътник се приближи към войниците. Изглеждаше подозрителен и един от тях изтича напред и го задържа под стража. Заплашван и разпитван от съгледвачите, мъжът бързо проговори, но тъкмо онези, които го заплашваха, сега бяха стреснати.
— Ако ме питате дали съм видял по пътя хора на господаря Хидейоши, то да, със сигурност ги видях. Рано сутринта бяха близо до Фува, а тъкмо преди малко минаха през Таруи.
— И колко бяха на брой?
— Не съм сигурен, но поне няколкостотин.
— Няколкостотин ли?
Разузнавачите се спогледаха. Пуснаха човека да си върви и побързаха да известят Кацуие за чутото.
Новината беше съвсем неочаквана. Силите на противника бяха толкова малки, че Кацуие и военачалниците му направо започнаха да изпитват съмнения. Въпреки това бе дадена заповед да тръгват напред и отрядите продължиха хода си. Точно тогава пристигна съобщение, че към тях идва пратеник на Хидейоши. Щом мъжът най-сетне се приближи достатъчно, за да го видят, те забелязаха, че това не е облечен в броня воин, а съвсем невръстен младеж, наметнат с дреха от щампована полупрозрачна коприна и с кимоно с цвят на глициния. Дори и поводите на коня му бяха изящно украсени.
— Името ми е Ики Ханшичиро — представи се момъкът, — и съм оръженосец на господаря Хидекацу. Тук съм да предложа услугите си като водач на господаря Кацуие.
