водят преговорите.
След като четиримата седнаха по местата си, Инучийо откри разговора с думите:
— Вярвам, че сте получили от господаря Нобутака писмо, в което ви съветва да се помирите с господаря Кацуие.
Хидейоши кимна — очевидно слушаше внимателно. Инучийо му напомни за общия им дълг като служители на Нобунага и след това открито призна, че тъкмо Хидейоши изпълни този свой дълг в най-голяма степен от всички. После обаче се стигнало дотам, хората да сметнат, че той има разногласия с останалите старши служители, че пренебрегва господаря Самбоши и работи само за своя собствена изгода. Дори и това да не е истина, Инучийо смята, че е жалко, дето действията на Хидейоши дават повод за такива мнения.
Предложи на Хидейоши да види положението от гледната точка на Нобутака или Кацуие. Единият се разочарова наскоро в очакванията си, другият пък изпитва оправдано безпокойство. Кацуие, когото наричаха „Демона“, сега не успя да настигне Хидейоши. Та нима и на съвета в Кийосу той не отстъпи пред него?
— И така, няма ли да прекъснете тази вражда? — запита накрая Инучийо. — Това всъщност не е грижа за страничен човек като мен, но семейството на господаря Нобунага е така или иначе замесено във всичко това. Не подобава неговите служители да спят в обща постеля и да сънуват различни сънища.
Докато Хидейоши слушаше думите на Инучийо, погледът в очите му сякаш се промени. Вината за взаимната вражда бе хвърлена на него и сега се очакваше решително да отхвърли обвинението.
Хидейоши обаче кимна енергично.
— Напълно прав сте — отвърна той с въздишка. — Аз наистина нямам вина и ако трябва да изредя нещата, които ме оправдават, ще трябва да натрупам тук цяла словесна планина. Когато обаче погледна на положението по начина, по който ми го описахте, ми се струва, че изглежда съм отишъл твърде далеч. В този смисъл не съм бил прав. Оставям всичко във вашите ръце, Инучийо.
Така преговорите завършиха необикновено бързо. Хидейоши говори така открито, че пратениците останаха малко стреснати. Инучийо обаче добре познаваше стария си приятел.
— Много съм ви благодарен. Само тези думи са достатъчни, за да оправдаят целия ни път от север дотук — отвърна той с подчертано задоволство.
Фува и Канамори обаче се пазеха да дадат преждевременно израз на радостта си. Инучийо разбираше причината за тяхното мълчание и направи още една крачка.
— Но, господарю Хидейоши, ако има нещо, с което господарят Кацуие да е предизвикал недоволството ви, аз се надявам да го изразите ясно сега. Боя се, че мирната спогодба няма да трае дълго, ако нещо остане скрито. Няма да пожаля усилия за отстраняването на всяка една трудност, каквато и да се окаже тя.
— Това не е необходимо — отвърна засмян Хидейоши. — Та нима аз съм от хората, които оставят в себе си да ги гложди нещо скрито? Казал съм на господаря Нобутака и на господаря Кацуие всичко, което бих искал да им кажа. Вече им пратих дълго писмо с подробни обяснения.
— Да, писмото ни беше показано, преди да тръгнем от Китаношо. Господарят Кацуие смята, че всичко, което сте му писали, е разумно и ще трябва да бъде обсъдено по време на преговорите.
— Разбрах, че господарят Нобутака дал предложение за тях, след като прочел писмото ми. Бях особено внимателен да не подразня господаря Кацуие преди вашето идване тук, Инучийо.
— Е, вие знаете, че на по-старшия служител при всички случаи се полага уважение. Но и аз самият помня, че на няколко пъти съм дръпвал „Демона“ Шибата за опашката.
— Трудно е да направиш каквото и да било, без да я дръпнеш. Дори още докато бяхме млади, този „Демон“ много плашеше — даже мен. Всъщност Демонът бе дори по-страшен от промените в настроението на Нобунага.
— Чухте ли това? — засмя се Инучийо. — Чухте ли това, господа?
Другите двама също се заразиха от смеха му. Такива неща, казани пред тях, надали бяха все пак злословене за техния господар зад гърба му. По-скоро и двамата си помислиха, че същото това усещане им е добре познато.
Трудно разгадаем е умът на човека. От този миг нататък Канамори и Фува се почувстваха по-спокойни пред Хидейоши и вече не държаха под око Инучийо, както преди.
— Смятам, че това събитие е наистина радостно — отбеляза Канамори.
— Трудно бихме могли да сме по-щастливи от сега — добави Фува. — И още, трябва да ви благодаря за вашето великодушие — сега задачата ни е изпълнена, а честта — спасена.
На следващия ден обаче съмненията на Канамори се възвърнаха и той каза на Фува:
— Ако се върнем при господаря в Ечидзен, без господарят Хидейоши да се е обвързал с нищо писмено, няма ли споразумението да изглежда малко несигурно?
Преди да си тръгнат, те отидоха в крепостта, за да се срещнат още веднъж с Хидейоши и да му поднесат почитанията си.
Пред главния вход чакаха няколко слуги и коне и пратениците помислиха, че Хидейоши трябва да има гости. Всъщност обаче самият той излизаше навън. Тъкмо в този момент прекрачваше прага на главното укрепление.
— Радвам се, че дойдохте — започна Хидейоши. — Е, нека влезем.
И като се обърна, поведе гостите си към една стая.
— Добре се посмяхме снощи. Благодарение на вас тази сутрин спах до късно.
И наистина Хидейоши изглеждаше така, сякаш току-що е станал от леглото и си е измил лицето. Тази сутрин обаче всеки от пратениците беше по свой начин променен — сякаш се е събудил вече не същия човек.
— Бяхте дори прекомерно гостоприемен при толкова много задължения, които имате. Днес се връщаме у дома — каза Канамори.
Хидейоши кимна.
— Така ли? Е, моля ви, щом се върнете, предайте поздравите ми на господаря Кацуие.
— Сигурен съм, че той ще бъде много доволен от изхода на нашия разговор.
— За мен бе радостно дори само това, че вие дойдохте тук като пратеници. Сега всички онези, които биха искали да ни скарат, ще бъдат разочаровани.
— Но не бихте ли могли, моля, да вземете четката си и да подпишете една тържествена клетва — просто за да спрете приказките на хора като тези? — вметна Канамори.
Значи това било. Ето какво се бе оказало толкова важно за пратениците тази сутрин. Разговорът беше преминал твърде гладко и те бяха започнали да се съмняват в силата на изречените думи. Дори и да съобщят на Кацуие за всичко казано, без някакъв вид писмено обещание това щяха да са само едни празни приказки.
— Добре.
По лицето на Хидейоши се четеше пълно съгласие.
— Ще ви дам такова обещание и ще очаквам същото от господаря Кацуие. Това обаче няма да засяга само господаря Кацуие и мене. Ако не бъдат прибавени имената и на останалите стари военачалници, документът ще бъде безполезен. Веднага ще говоря с Нива и Икеда. Това е напълно приемливо, нали?
Погледът на Хидейоши срещна този на Инучийо.
— Разбира се, говорете с тях — отвърна с ясен глас човекът насреща.
Очите му прочетоха всичко, което беше в сърцето на Хидейоши; преди дори да тръгне от Китаношо, той вече бе прозрял бъдещето. Даже и да можеше да бъде наречен хитрец, Инучийо не беше с лоши намерения.
Хидейоши се изправи.
— Аз самият тъкмо се канех да тръгвам. Ще ви изпратя до града долу.
Излязоха заедно от укреплението.
— Днес не съм виждал господаря Кацутойо. Той тръгна ли си вече? — попита Хидейоши.
— Още не се чувства добре — отвърна Фува. — Оставихме го там, където бяхме отседнали.
Яхнаха конете си и яздиха до кръстопътя в града под крепостта.
— Накъде тръгвате днес, Хидейоши? — попита Инучийо.
