Хидейоши.
— Разумно постъпват — заяви Хидейоши с очевидно задоволство.
Според условията на писмото, владенията на крепостта щяха да останат същите като преди и Кацутойо щеше да продължи да властва над нея.
Когато Хидейоши се отказа от Нагахама, хората се учудиха колко бързо се примирява той със загубата на такова ключово във военно отношение място. Цялата обсада премина така лесно, сякаш някой просто прехвърли укреплението от лявата си ръка в дясната.
Дори и да беше помолил за подкрепления от Ечидзен обаче, Кацутойо нямаше да ги получи заради тежкия сняг. При това Кацуие само щеше да се отнесе с него грубо, също както бе постъпвал и преди. Когато доведеният му син се разболя по време на пратеничеството при Хидейоши, Кацуие показа гнева си пред целия свой род.
— Да се радва на гостоприемство на Хидейоши, докато се преструва, че е болен и после да се върне, след като си е прекарал няколко дни като негов гост — този младеж е пълен глупак.
Мълвата за грубите думи на баща му накрая стигна до ушите и на Кацутойо.
Сега, обградена от войската на Хидейоши, крепостта Нагахама бе откъсната от света и той нямаше към кого да се обърне.
Старшите му служители, вече досетили се за неговите намерения, обявиха:
— Онези от хората на господаря, които имат семейства в Ечидзен, могат да се върнат там. Тези пък, които ще пожелаят да останат тук с господаря Кацутойо и да преминат към господаря Хидейоши, нека останат. Във всеки случай Негово Височество разбира, че мнозина от вас намират за трудно да примирят Пътя на самураите с това да обърнат гръб на рода Шибата и да напуснат господаря Кацуие. Всеки, който смята така, може без колебание да се оттегли.
За миг всичко наоколо се изпълни с напрежение. Мъжете просто наведоха глави с горчив израз по лицата и малцина от тях възразиха на казаното. Същата вечер се вдигнаха чаши със саке за почетна раздяла между господар и служители, но по-малко от една десета от хората се върнаха в крайна сметка в Ечидзен.
Така Кацутойо скъса връзката си със своя втори баща и стана съюзник на Хидейоши. Отсега нататък той официално бе под негово началство. Такава обаче беше само външната страна на нещата. Дълго преди да се е случило всичко това, сърцето на Кацутойо вече приличаше на малка птичка, която Хидейоши храни в кафеза си.
Както и да е, сега Нагахама беше завладяна успешно. За Хидейоши обаче това не бе нищо повече от стъпка по пътя към Гифу — главната твърдина на Нобутака.
Проходът при Фува беше прословут като място, трудно за пресичане през зимата. Времето в долината на Секигахара беше особено неблагоприятно.
Въпреки това от осемнадесетия до двадесет и осмия ден на месеца бойците на Хидейоши преминаха през Секигахара. Войската беше разделена на отряди, на свой ред съставени от дружини — товарни коне, стрелци с пушка, копиеносци, конни войници и пехотинци. Всички напредваха въпреки снега и калта. Два дни бяха нужни на около тридесетте хиляди на Хидейоши, за да премине в Мино.
Главният стан бе разположен при Огаки. Оттам Хидейоши предприе нападения и завзе всички по-малки укрепления наоколо. Веднага съобщиха за това на Нобутака, който през следващите няколко дни изпадна в пълно объркване. Надали можеше изобщо да реши какво да предприеме, още по-малко пък да тръгне на решително сражение.
Само бе кроил големи планове, но нямаше и представа как да стигне до осъществяването им. Просто влезе в съюз с хора като Кацуие и Такигава, за да може заедно с тях да нападне Хидейоши. Никога обаче не беше очаквал той самият да бъде нападнат от него.
Загубил вече изцяло самообладание, Нобутака остави съдбата си в ръцете на своите старши служители. Веднъж стигнало се до сегашното положение обаче, и тези ръце бяха вече вързани.
Старшите служители нямаха какво друго да сторят, освен да дойдат да се молят в стана на Хидейоши, също както постъпиха тези на Кацутойо. Майката на Нобутака бе пратена там като заложница; същото трябваше да направят със своите майки и служителите.
Нива се помоли на Хидейоши да пожали живота на Нобутака. Както и можеше да се очаква, Хидейоши го направи. След като се съгласи засега да спрат военните действия, той се усмихна на пратениците на Нобутака и попита:
— Вразуми ли се господарят Нобутака? Дано небето да го е дарило с разсъдък.
Заложниците бяха незабавно пратени в Адзучи. Веднага след това Самбоши, дотогава държан в Гифу, бе предаден на Хидейоши и също се пренесе там.
Младият господар беше поверен на грижите на Нобуо. Натоварил го с тази отговорност, Хидейоши се завърна като победител в Такарадера. Два дни след връщането му се паднаха празненствата за Новата година. След това дойде и първият ден от единадесетата година на Теншо. Слънчевите лъчи от сутринта бляскаха по снега, нападал наскоро по клоните на засадените в двора на подновената крепост дървета.
Наоколо се носеше вкусния мирис на новогодишни оризови сладки. Повече от половин ден по коридорите ехтеше шума на празничните барабани. По пладне обаче от главното укрепление дойде известие: „Господарят Хидейоши тръгва за Химеджи!“
Пристигна в крепостта малко преди полунощ на първия ден от новата година. С влизането в двора на укреплението бе посрещнат от пламъците на напалени големи огньове. Най-голяма обаче бе радостта не на Хидейоши, а на хората му, които станаха свидетели на забележителна гледка — всички служители и семействата им се бяха събрали пред главната порта на крепостта, за да посрещнат своя господар.
Като слезе от седлото, той подаде поводите на един слуга и за миг вдигна поглед към главната кула. През шестия месец предишното лято, точно преди отрядите му да тръгнат към Ямадзаки и да дойде голямата победа, с която отмъсти за Нобунага, Хидейоши бе стоял пред същата тази порта и се бе питал, дали ще се върне тук жив.
Последната му заповед към служителите тогава беше недвусмислена: „Ако чуете, че съм победен, избийте цялото ми семейство и изгорете крепостта до основи.“
Сега, точно в полунощ в началото на новата година, той отново бе в Химеджи. Ако по онова време за миг се беше поколебал и бе спрял, за да помисли за своята майка и съпруга в Нагахама, надали щеше да може да се сражава с отчаяността на човек, който очаква да намери в битката смъртта си. Мощта на Мори щеше сега да го притиска от запад, а Акечи щяха все така да крепнат на изток.
И за отделния човек, и за страната като цяло разликата между възхода и падението често се равнява на избор между живота и смъртта.
Хидейоши обаче не се беше върнал да почива след изпитанията си. Веднага щом влезе в главното укрепление и преди още да е свалил пътните дрехи, той се срещна с началниците на крепостта. Внимателно изслуша сведенията им за събитията на запад и състоянието на околните владения.
Беше втората половина на Часа на плъха — полунощ. Служителите на Хидейоши не се грижеха за собственото си изтощение, но се тревожеха, че напрежението може да започне да се отразява на здравето на господаря им.
— Почитаемата ви майка и господарката Нене ви чакат от вечерта. Защо не влезете при тях, за да ги успокоите, че сте добре? — предложи зетят на Хидейоши, Мийоши.
Щом пристъпи в стаята, Хидейоши завари майка си, Нене, племенниците и балдъзите да го чакат. Макар изобщо да не бяха спали от снощи, те сега го посрещнаха в редица, чинно коленичили с допрени до пода длани. Хидейоши мина покрай сведените им глави, като се усмихваше с блясък в очите. Накрая застана пред възрастната си майка и й каза:
— Тази Нова година имам малко свободно време и сега се връщам да бъда с вас.
Докато поздравяваше майка си, Хидейоши досущ приличаше на „онова момче“, както тя така често го наричаше.
При думите му лицето на старата жена грейна от радост под голямата качулка от бяла коприна.
— Пътят, който си избрал, е пълен с какви ли не трудности — каза тя. — Особено последната година не беше никак лесна. Ти обаче издържа на всичко.
— Тази зима е по-студена от която и да било друга, откакто се помня — отбеляза Хидейоши, — но вие
