занимаваше нито със строеж на крепости, нито със събитията в Киото. Вниманието му по-скоро беше насочено в някаква неизвестна нова посока.
В началото на дванадесетия месец Хикоемон, пратен преди това в Кийосу, се върна при господаря си. С това завърши спокойния период на почивка, в който Хидейоши навлезе след съвета в Кийосу. Сега пуловете върху дъската за го на държавната политика отново се раздвижваха.
Хикоемон бе отишъл в Кийосу, за да убеди Нобуо, че тайните кроежи на неговия брат Нобутака стават все по-заплашителни и че напоследък Кацуие съвсем явно се готви за война. В нарушение на подписания след съвета в Кийосу договор Нобутака не е преместил господаря Самбоши в Адзучи, а го държи затворен в своята собствена крепост в Гифу. За законния наследник на властта в рода Ода това е равнозначно на заложничество.
Хидейоши продължаваше посланието си с обяснения, че за да се приключи с всичко това, ще е необходимо да бъде нанесен удар на Кацуие — водача на заговора и причината за размирицата — по времето, докато Шибата не могат да се придвижват заради снега.
Нобуо от самото начало беше пристрастен и очевидно бе, че не харесва Кацуие. Той със сигурност не вярваше, че за в бъдеще ще може да се опира на Хидейоши, но този все пак бе много по-добър избор от повелителя на Шибата. Нямаше значи причина да откаже на предложението на Хидейоши.
— Господарят Нобуо се показа твърде благоразположен — съобщи Хикоемон. — Каза, че ако вие, господарю, лично вземете участие в похода срещу Гифу, той самият също ще се присъедини към вас. Не просто даде отговор на нашето послание, а изглеждаше, че направо ни насърчава.
— Въодушевен ли беше? Наистина, почти си го представям.
Хидейоши се замисли над тъжната развръзка, която навярно предстоеше. Ето благородната издънка на прославен род, но и човек, чийто нрав ще направи спасяването му трудно един ден.
Въпреки всичко станалото сега бе добре за него. Преди смъртта на Нобунага Хидейоши никога не би бил сред тези, които ще извадят наяве собствените си стремежи или големи замисли, но след нея — и особено подир битката при Ямадзаки — той осъзна действителната възможност да стане владетел на страната. Вече не криеше нито самоувереността, нито гордостта си.
Имаше и друга една осезаема промяна. Човек, който иска да стане върховен управител в държавата, бива обикновено обвиняван, че желаел да разшири собствената си власт. Напоследък обаче хората започваха да мислят за Хидейоши като за естествения приемник на Нобунага.
Съвсем внезапно пред главната порта на храма Сококу се събра сякаш малка армия. Войници пристигаха от запад, север и юг, за да застанат под знамето със златното листо. Накрая в центъра на Киото се строи значителна сила.
Бе седмият ден на дванадесетия месец. Утринното слънце светеше над главите на войниците, вятърът бе сух и бръснещ.
Хората нямаха представа какво ще стане. Голямата погребална служба през десетия месец бе проведена с великолепие и тържественост. Гражданите лесно се объркваха от привидното. Израженията по лицата им сочеха, че са се заблуждавали с мисълта, че засега няма да има нова война.
— Господарят Хидейоши лично язди в най-първата редица. Тук са отрядите на Цуцуи и войската на господаря Нива.
Гласовете покрай пътя обаче недоумяваха накъде ли тръгва този поход. Криволичещата редица от доспехи и шлемове бързо мина през Кеаге и се събра с частите, които чакаха при Ябасе. Бойните кораби, които прекарваха войниците, зацепиха в дълъг ред вълните пред себе си, а войската, поела по сухо, се разположи за три нощи на стан в Адзучи и на десети се появи в крепостта Саваяма.
На тринадесети Хосокава Фуджитака и неговият син Тадаоки пристигнаха от Тамба и незабавно помолиха да се срещнат с Хидейоши.
— Радвам се, че сте дошли — посрещна ги топло той. — Предполагам, че снегът доста ви е попречил.
Като се вземе предвид сегашното им положение, Фуджитака и синът му навярно бяха прекарали последните шест месеца с усещането, че стъпват по тънък лед. Мицухиде и Фуджитака бяха верни приятели още от времето дълго преди да дойдат на служба при Нобунага. Съпругата на Тадаоки бе дъщеря на Мицухиде. Отделно от това, между служителите на двата рода съществуваха много други връзки. Тъкмо по тази причина Мицухиде беше сигурен, че по време на бунта Фуджитака ще премине със сина си на негова страна.
Този обаче не подкрепи своя приятел. Ако се беше оставил да го разколебаят личните чувства, неговият род сигурно щеше да загине заедно с този на Акечи. Със сигурност се е чувствал така, все едно реди яйца едно върху друго, като се опитва да ги опази да не се счупят. Да действа с външна предпазливост и вътрешна сдържаност трябва да се е оказало изключително болезнено за него. Съпругата на Тадаоки бе спасена, но тази проява на великодушие даде повод за вътрешни борби в рода.
Хидейоши вече бе оправдал рода Хосокава и зачел проявената от него вярност. Така главата на този род сега се радваше на неговото гостоприемство. Щом погледна към Фуджитака, Хидейоши веднага забеляза, че за последната половин година косата по слепоочията му е побеляла като скреж. Помисли си, че този човек е наистина мъдър, но в същото време проумя, че за да може при събития като тези някой да вземе твърдо решение и да не допуска след това грешки, ще трябва да плати за това със стопена плът и побелели коси. Всеки път щом погледнеше към Фуджитака, без да иска изпитваше съжаление към него.
— От другата страна на езерото и откъм града под крепостта се чува барабан и вие явно се готвите за нападение. Надявам се да ни окажете честта моят син да бъде в челния отряд — започна Фуджитака.
— Обсадата на Нагахама ли имате предвид? — отвърна Хидейоши.
Опитваше се сякаш да отклони разговора, но след това продължи с по-друг тон:
— Ще нападнем по вода и по суша. Трябва обаче да знаете, че истинската цел на пристъпа е вътре в крепостта, а не самата крепост. Сигурен съм, че тази вечер служителите на Кацутойо ще дойдат при нас.
Фуджитака се замисли над думите на Хидейоши и още веднъж си спомни старата поговорка: „Който дава добра почивка на хората си, ще може после да ги използва за отчаяни усилия.“
Като погледна към Хидейоши, синът на Фуджитака също се сети за нещо. Докато съдбата на рода Хосокава още не бе решена и той стоеше на кръстопът, всички техни служители се събраха, за да обмислят как да се действа в бъдеще. Тогава Фуджитака заговори и направо посочи решението, което трябва да се вземе:
— От това поколение познавам само двама наистина необикновени мъже — единият е господарят Токугава Иеясу, другият — несъмнено господарят Хидейоши.
Сега, като си спомняше тези думи, младежът не можеше да не се запита дали те са истина. Това ли е, което баща му нарича необикновен мъж? Нима Хидейоши наистина е единият от двамата най-бляскави пълководци в страната?
Когато се оттеглиха в жилището, където бяха отседнали, Тадаоки даде израз на съмненията си.
— Навярно не разбираш — промълви Фуджитака в отговор. — Още ти липсва опит.
Улови недоволния поглед на своя син и като се досети какво си мисли той тайно, добави:
— Колкото повече се приближаваш до някоя голяма планина, толкова по-трудно ти е да прецениш височината й. Когато пък започнеш да я изкачваш, изобщо няма да можеш да усетиш колко се издигаш нагоре. Ако се вслушаш в това, което говорят хората и сравниш думите им, ще разбереш, че повечето всъщност не са видели цялата планина, а само някой отделен връх или долина и при това си въобразяват, че знаят вече всичко за нея. Те обаче просто правят преценки за цялото, като са видели само една част от него.
Съмненията останаха в ума на Тадаоки въпреки урока, който получи. Той обаче знаеше, че баща му има на този свят опит, много по-голям от неговия и сега не можеше да направи друго, освен да приеме това, което му се казва.
За изненада на повечето, два дни след пристигането на отрядите крепостта Нагахама премина в ръцете на Хидейоши, без да е пожертван нито един войник. Стана точно така, както Хидейоши предвиди пред Фуджитака и сина му: „Крепостта ще бъде превзета отвътре.“
Пратениците бяха трима от старшите служители на Шибата Кацутойо. Те донесоха писмено обещание, в което техният господар и всичките му служители се задължаваха да се подчиняват и да служат на
