околността на Кувана и Нагашима. Тук трябваше да срещнат Такигава Кадзумасу.
— Да видим първо какво разположение на войската ще избере Хидейоши за сражението — заяви Кадзумасу, когато разбра, че врагът наближава към него.
Беше напълно уверен в превъзходството си.
Всичко сега бе въпрос на време, а Кадзумасу сам бе направил грешката да започне бойните действия в погрешен момент. Договорът между Кацуие, Нобутака и него бе пазен досега в тайна дори от техните най- приближени съветници, но в нетърпението си да не пропусне някоя възможност неразумният Кадзумасу сам възпламени фитила. В Гифу и Ечидзен бяха пратени предупредителни писма. Като остави две хиляди души в Нагашима, самият Кадзумасу се премести в Кувана.
От едната си страна тази крепост бе защитена от морето, а от другата — от възвишенията зад града. Тук беше по-лесно да се отбранява, отколкото в Нагашима. Въпреки това замисълът на Кадзумасу не беше просто да се оттегли на тясната ивица суша. Хидейоши щеше да се принуди да раздели шестдесетхилядната си войска, за да нападне едновременно Гифу, Нагашима и Кувана, както и останалите крепости в околността. Така, дори и той да настъпеше с основните си сили, те нямаше да надвишават тези на Кадзумасу.
От една страна Кадзумасу бе чул, че вражеските отряди са внушителни по численост, но от друга знаеше, че те ще преминат по високите места на планините между Овари и Кай. Ясно бе, че по този труден път обозът с храната и боеприпасите ще се забави извънредно много.
С всичко това наум, Кадзумасу вярваше, че няма да е никак трудно да се справи с Хидейоши. Да го примами, да го нападне безжалостно, да издебне случай отново да вкара в играта Нобутака, да се обедини с войските от Гифу и да превземе Нагахама — всичко изглеждаше съвсем просто.
Обратно на очакванията на Кадзумасу, Хидейоши не си направи труда да превзема малките укрепления, а се насочи право към главната твърдина на неприятеля. По това време при него започнаха да пристигат бързи известия от Нагахама, Саваяма и Адзучи. Положението не беше лесно — облаците и ветровете всеки ден можеха да докарат някоя нова беда.
Първото писмо гласеше: „Предните отряди от Ечидзен преминаха Янагасе. Част от тях скоро ще навлезе в северна Оми.“
Следващият вестоносец носеше подобна новина: „Търпението на Кацуие най-сетне се е свършило. Вместо да чака топенето на снега, той е наел двадесет или тридесет хиляди работници, които да го изринат от пътищата.“
Нов, трети вестоносец съобщи колко сериозно е положението: „Отрядите на Шибата са тръгнали от Китаношо навярно около втория ден от третия месец. На пети предните им части вече бяха стигнали чак до Янагасе в Оми. На седми едно поделение застраши нашите позиции на връх Тенджин, а други подпалиха селата Його, Имаичи и Сакагучи. Главната войска от около двайсет хиляди души начело с Шибата Кацуие и Маеда Инучийо постоянно настъпва на юг.“
— Веднага вдигайте шатрите — заповяда Хидейоши.
После добави:
— Тръгваме за северна Оми.
Като повери похода към Исе на Нобуо и Уджисато, той насочи частите си към Оми. На шестнадесети стигна до Нагахама, а на следващия ден хората му вървяха вече по криволичещия път, водещ покрай езерото за северната част на Оми. Самият Хидейоши яздеше. Пролетният ветрец разхлаждаше лицето му и вееше над него пълководческото знаме със златното листо.
На границата с Оми, в планинската верига Янагасе, новият сняг се стелеше на преспи по склоновете. Вятърът, който духаше над околността и се носеше от север към езерото, още беше достатъчно студен, та от него носовете на войниците да почервенеят. На смрачаване отрядите се разделиха, за да заемат положение за битка. Хората почти можеха да надушат противника. При все това не се виждаше и един стълб дим от вражески огън и нито един неприятелски войник.
Началниците обаче посочиха на хората си къде се крият вражеските отряди.
— В подножието на връх Тенджин и около Цубакидзака има поделения на Шибата. Голям брой противници има разположени и в околността на Киномото, Ямаичи и Сакагучи. Затова бъдете нащрек, дори и когато спите.
Бледата вечерна мъгла обаче се прокрадна над лагера и всичко заизглежда толкова мирно, та надали можеше да се повярва, че наблизо се води война.
Внезапно в далечината се чуха накъсани изстрели — всички откъм страната на Хидейоши. През цялата нощ не последва и едно изгърмяване в отговор. Нима неприятелят спеше?
На сутринта стрелците, пратени да проверят предните линии на противника, се отдръпнаха. Хидейоши нареди на началниците на стрелковия отряд да се явят в шатрата му и там внимателно изслуша техните донесения за разположението на противника.
— Видяхте ли нещо, което да сочи, че тук са отрядите на Саса Наримаса? — попита той.
Искаше просто да бъде сигурен. И тримата командири отвърнаха по един и същи начин:
— Знамената на Саса не се виждат никъде.
Хидейоши кимна и прие, че Саса може наистина да го няма. Дори и да се беше появил, Кацуие нямаше да може да се освободи от грижите за Уесуги, които продължаваха да го дебнат в гръб. Хидейоши допусна, че Саса е бил оставен в тила тъкмо по тази причина.
Дадоха заповед за закуска. През време на поход се носеха готови дажби — оризови топки, оваляни във фасулена каша и завити в дъбови листа. Докато дъвчеше шумно ориза си, Хидейоши поведе разговор със своите оръженосци. Преди да е изял и половината, другите вече бяха свършили.
— Вие не си ли дъвчете храната? — попита той.
— А вие не се ли храните доста бавно, господарю? — отвърнаха младежите. — Ние сме навикнали да ядем бързо и да серем бързо.
— Така и трябва — отбеляза Хидейоши. — Добре е да се сере бързо, предполагам, но защо всички не опитате да ядете като Сакичи?
Оръженосците погледнаха Сакичи. Също като Хидейоши, той беше изял ориза си едва наполовина и го предъвкваше внимателно като старица.
— Ще ви кажа и защо — продължи Хидейоши. — В дни, когато ще има битка, наистина е добре да се яде бързо, но ако си обсаден в крепост и припасите са ограничени, тогава е по-различно. В такова време човек разбира колко е добре да се храни бавно — и за снабдяването на крепостта, и за неговото собствено здраве. Също и ако си навътре в планините и се готвиш да прекараш дълго време без припаси, се налага да дъвчеш каквото и да било — корени или листа — за да залъжеш просто стомаха си. Доброто дъвчене на храната е въпрос от ежедневието и ако не си насадите този навик, после, когато дойде времето, няма да може да свикнете с това.
Внезапно той стана от походното си столче и махна с ръка:
— Хайде. Дайте да изкачим връх Фуморо.
Фуморо беше един от няколкото върха, които се издигаха по северния край на двете езера — по- малкото Його и по-голямото Бива. От село Фуморо в подножието до самия връх той беше висок почти осемстотин метра, а дотам имаше още към две левги път. Ако някой пътник би поискал да изкатери стръмния склон, трябваше да отдели за това поне половин ден.
— Тръгва!
— Къде отива така изведнъж?
Войниците, които пазеха стража край Хидейоши, забелязаха отдалечаващите се фигури на оръженосците и се затичаха подире им. Видяха Хидейоши безгрижно да върви напред с бамбукова пръчка в ръката и да се оглежда наоколо, сякаш е излязъл на лов със соколи.
— На планината ли ще се качвате, господарю?
Хидейоши посочи с пръчката си някъде към средата на склона.
— Точно така. Ето дотам.
След като бяха изкачили около една трета от разстоянието до върха, стигнаха до малка равна площадка. Хидейоши застана там и се огледа. Вятърът изсуши потта от челото му. Оттук можеше като на длан да види цялата местност от Янагасе до долно Його. Пътят за северните области, който се виеше през планината и свързваше няколко села, приличаше на тънка панделка.
