Хидейоши открито похвали заслугите на Шоню, а не каза нищо за неотдавнашното поражение на неговия зет. Въпреки че не стана дума за това обаче, Шоню бе засрамен от станалото. Явно много го притесняваше, че победата при Инуяма не може да изкупи понесената от Нагайоши загуба. Писмото, което Хидейоши му бе пратил по Бито Джинемон, изрично предупреждаваше да внимават с Иеясу, но просто дойде твърде късно.
Сега Шоню пръв заговори за станалото.
— Направо не зная как да се оправдая за нашето поражение. Всичко е заради глупостта на моя зет.
— Прекалено много се тревожите за това — отвърна засмян Хидейоши. — Такова нещо не подобава на онзи Икеда Шоню, когото познавам.
„Трябваше ли да упрекна Шоню или просто да оставя всичко настрана?“, запита се Хидейоши, когато се събуди на следващата сутрин. Оставаше обаче огромното предимство, че преди наближаващата битка той ще има в свои ръце крепостта Инуяма. Продължи отново и отново да благодари на Шоню за това постижение, и то не само за да го утеши.
На двадесет и пети бе обявена почивка и Хидейоши събра войската си на едно място. Сега тя наброяваше над осемдесет хиляди души.
Следващата сутрин напуснаха Гифу и на обед вече бяха в Унума, където господарят веднага нареди да направят през река Кисо плаващ мост от лодки. След това войската се разположи на стан за през нощта. На сутринта на двадесет и седми вдигнаха палатките и се отправиха към Инуяма. Хидейоши влезе в крепостта точно по пладне.
— Доведете ми някой кон със здрави крака — нареди той, веднага щом свърши с обеда.
След това препусна нанякъде, придружен само от няколко лековъоръжени ездачи.
— За къде тръгвате, господарю? — попита един от военачалниците, който го настигна с бесен галоп.
— Искам с мен да дойдат само няколко души — отвърна Хидейоши. — Ако сме твърде много, ще ни забележи врагът.
Минаха бързо през селото Хагуро, където се твърдеше, че бил убит Нагайоши и изкачиха връх Ниномия. Оттам Хидейоши можеше да огледа главното вражеско укрепление на Комаки.
Обединените сили на Нобуо и Иеясу наброяваха според сведенията около шестдесет и една хиляди. Хидейоши присви очи и впери поглед в далечината. Обедното слънце светеше ослепително ярко. Мълчаливо сложи ръка над челото си и се загледа неподвижно към Комаки, покрит с неприятелски отряди.
Този ден Иеясу още беше в Кийосу. По-рано бе отишъл до върха, даде указания за подреждането на войските и бързо се върна. Сякаш някой майстор на играта го изключително внимателно придвижваше по дъската един-единствен пул.
Вечерта на двадесет и шести Иеясу получи потвърждение на слуха, че Хидейоши е вече в Гифу. Седеше в една от стаите заедно със Сакакибара, Хонда и няколко други служители. Тъкмо им докладваха, че строежът на укрепленията на връх Комаки е завършил.
— Значи Хидейоши се е появил? — промълви на себе си Иеясу.
Спогледа се с останалите мъже и се усмихна. Кожата под очите му се набръчка като на костенурка. Всичко вървеше точно според предвижданията му.
Хидейоши винаги се бе показвал бърз и това, че сега не действаше с обичайната припряност, отначало създаде на Иеясу доста грижи. Дали ще се укрепи в Исе или ще излезе източно от равнината на Ноби? Докато още бе в Гифу, той можеше да поеме и в двете посоки. Иеясу зачака следващото известие. Когато то пристигна, разбра, че противниците са построили мост през река Кисо и сега са при крепостта Инуяма.
Повелителят на Токугава получи тези последни сведения привечер на двадесет и седмо число от месеца. По изражението на лицето му всички присъстващи разбраха, че времето за действие е дошло. През нощта направиха последни приготовления за битката. На двадесет и осми, под ударите на барабаните и с развети знамена, войската на Иеясу настъпи към връх Комаки.
Нобуо се беше върнал в Нагашима, но известен за положението, незабавно забърза към Комаки, за да се присъедини към своя съюзник.
— Чух, че само силите на Хидейоши наброявали осемдесет хиляди, а заедно с тези на съюзниците му стават над сто и петдесет хиляди — отбеляза синът на Нобунага, сякаш въобще не съзнаваше, че тъкмо той даде повод за това голямо сражение.
Трепкането на погледа му говореше за чувства, които не успява да запази скрити в гърдите си.
Докато минаваше вечерта през крепостната порта, Шоню сбърчи нос от дима на кухненските огньове.
Само като видяха лицето му, войниците на Икеда получиха лоши предчувствия. Всички знаеха, че недоброто настроение на Шоню се дължи на поражението на Нагайоши. Заради неговата грешка съюзниците получиха тежък удар още в началото на войната, преди главнокомандващият Хидейоши да се е появил на бойното поле.
Икеда Шоню винаги бе живял със самочувствието, че никой няма за какво да го укори и сега, след четиридесет и осем години като воин, този неуспех идваше най-малкото неочаквано.
— Ела насам, Юкисуке. Терумаса, ела и ти. И старшите служители също.
Беше седнал с кръстосани крака в залата на главното укрепление и викаше двамата си синове заедно със служителите.
— Бих искал да чуя от вас откровени мнения. Погледнете първо това — и той извади от кимоното си една карта.
Мъжете си запрехвърляха листа от ръка на ръка. Всички разбраха какво предлага Шоню.
Върху картата с червено мастило беше нанесена права линия — от Инуяма, през планините и реките, до Окадзаки и Микава. След като я погледнаха, присъстващите мълчаливо зачакаха какво още ще им каже техният господар.
— Ако за известно време оставим настрана Комаки и Кийосу и направо настъпим с хората си към главната крепост на Токугава в Окадзаки, без съмнение дори Иеясу няма да знае какво да прави. Единственото, за което трябва да се погрижим, е войската ни да остане незабелязана от противника на връх Комаки.
Никой не бързаше да отговори. Замисълът беше съвсем необичаен. Ако допуснат и една грешка, тя можеше да свърши с такова поражение, от което съюзниците им да не успеят да се оправят.
— Възнамерявам да предложа този план на господаря Хидейоши. Ако всичко мине успешно, и Нобуо, и Иеясу сами ще паднат в ръцете ни.
Шоню искаше да се отличи с нещо, за да изкупи поражението на своя зет и да затвори устата на хората, които сега пръскаха за него недоброжелателни слухове. Макар присъстващите да разбираха тези му намерения, никой не успяваше да открие слабо място и в самия план. Никой не беше готов да заяви:
— Не, прекалено хитрите замисли рядко са успешни. Това тук е опасно.
В края на съвещанието замисълът на Шоню получи единодушно одобрение. Всички военачалници замолиха да бъдат сложени в първите редици, които ще проникнат на вражеска земя, за да ударят Иеясу в самото сърце на неговата област.
Подобен план изпробва при Шидзугатаке племенникът на Шибата Кацуие, Генба. При все това Шоню бе готов да се застъпи за идеята си пред Хидейоши и заяви:
— Утре отиваме в главния лагер в Гакуден.
Цяла нощ прехвърля замисъла през главата си. Призори обаче от Гакуден пристигна вестоносец, който му съобщи:
— Днес господарят Хидейоши ще прави обиколка на частите и най-вероятно ще спре по обяд в Инуяма.
Хидейоши наистина излезе от Гакуден, придружаван от десет оръженосци и приближени служители. Лекият ветрец на четвъртия месец повяваше над главата му. Огледа внимателно стана на Иеясу на връх Комаки и вражеските укрепления в околността и после тръгна по пътя за Инуяма.
При срещите си с Шоню Хидейоши се отнасяше към него като към стар приятел. По времето, когато бяха
