Половината от мъжете се изказаха одобрително, но другата половина им възрази с думи като:
— Хитрите замисли винаги са и рисковани.
Съвещанието попадна в задънена улица. Хидейоши само слушаше усмихнат. Предметът на спора беше от такава важност, че нямаше да може лесно да се стигне до общо решение.
— Ще трябва да оставим това на вашата мъдра преценка, господарю.
По залез-слънце военачалниците се върнаха в своите лагери.
Истината беше, че Хидейоши взе решение още на връщане от Инуяма. Свика съвета, не защото не можеше сам да даде отговор на Шоню. Всъщност, повика военачалниците при себе си, тъкмо понеже вече бе решил — просто държеше хората да разберат, че иска да чуе и техните мнения. В крайна сметка пълководците се върнаха по местата си с впечатлението, че планът надали ще бъде приведен в изпълнение.
Вътре в себе си обаче Хидейоши вече бе готов да действа. Ако не приеме предложението на Шоню, положението ще се окаже извънредно неудобно за него и за зет му Нагайоши. Освен това беше сигурно, че ако сега не се съобрази с тях, огорчението непременно ще излезе по-късно наяве.
Във военно отношение това можеше да се окаже изключително опасно. Хидейоши направо се боеше, че недоволството на Шоню може да даде на Иеясу повод да изкуши този човек да мине на негова страна.
„Икеда Шоню е сега под мое началство. Прибързаността му не е неоправдана при условие, че усеща честта си засегната“, помисли си Хидейоши.
Така или иначе се бе стигнало до задънена улица. По някакъв начин трябваше да се предизвика промяна.
— Така — каза на глас Хидейоши. — Няма нужда да чакам Шоню да идва утре сутринта. Ще пратя човек при него още тази вечер.
Получил писмото, Шоню направо се понесе към стана на своя господар. Беше четвъртият час на нощта и съвсем тъмно.
— Взех решение, Шоню.
— Чудесно! Ще ми окажете ли честта да възложите на мен изненадващото нападение над Окадзаки?
До изгрев-слънце всички подробности бяха вече уговорени. Шоню закуси заедно с Хидейоши и се върна след това в Инуяма.
На следващия ден бойното поле изглеждаше все така заспало, но всъщност се забелязваха слаби признаци на някакво неясно раздвижване.
Откъм Онавате в небето отекна стрелба и от двете страни. По пътя за Увацу в далечината се виждаха облаци прах и пясък. Две-три хиляди бойци от западната войска започваха атака на вражеските укрепления.
— Напред!
Военачалниците погледнаха в далечината и усетиха в гърдите им да се надига силна възбуда. Този миг наистина можеше да стане повратна точка в историята на страната. Бъдещето щеше да принадлежи на този от двамата противници, който сега спечели победата.
Иеясу знаеше, че Нобунага бе някога човекът, от когото Хидейоши се боеше най-много и когото уважаваше повече от всички. Сега обаче на първо място при него в това отношение бе излязъл самият Иеясу. Тази сутрин в целия стан на връх Комаки не се помръдна и едно знаме. Сякаш беше дадена най- строга заповед да не се отвръща на малките дружини нападатели от западната войска, които просто проверяват състоянието на вражеската защита.
Дойде вечерта. Един от отрядите на Хидейоши, оттеглящ се след нападение, донесе със себе си сноп вражески позиви, събрани по пътя за главния лагер.
След като прочете един от тях, господарят направо побесня.
Хидейоши предизвика самоубийството на господаря Нобутака, сина на неговия предишен повелител — Нобунага, комуто дължеше толкова много. Сега той вдига ръка срещу господаря Нобуо. Този човек постоянно предизвиква раздори във военното съсловие, докарва беди на простолюдието и стана главната причина за сегашната война, в която с всички средства преследва свои лични цели.
Листчето продължаваше с обяснение, че Иеясу имал пълното оправдание да вдигне оръжие, тъй като така му повелявал нравственият дълг.
Рядък за Хидейоши гняв се изписа по лицето му.
— На кой от противниците е дело това писание? — попита той.
— На Ишикава Кадзумаса — бе отговорът.
— Писар! — провикна се Хидейоши. — Наредете навсякъде да се поставят стълбове със следното известие: „Който вземе главата на Ишикава Кадзумаса, получава награда от десет хиляди крини ориз“.
Дори след като даде това нареждане, гневът на Хидейоши не стихна. Повика присъстващите наблизо военачалници и сам им даде заповед за нападение.
— Значи така действа този проклетник Кадзумаса! — възмути се. — Вземете някой от запасните отряди и помогнете на нашите, които атакуват поделението на Кадзумаса. Нападайте го през цялата нощ и не му давайте време да си поеме дъх.
Накрая поиска ориз и настоя веднага да му донесат вечерята. Никога не забравяше да се нахрани. Дори и докато ядеше обаче, между Гакуден и Инуяма продължаваха да сноват вестоносци.
Накрая пристигна окончателното съобщение от Шоню. Хидейоши промърмори нещо на себе си и бавно обра супата от дъното на купичката. Същата вечер някъде далеч зад лагера се дочу стрелба от мускети. Гърмежите отекваха на различни места и продължиха до следващия ден. От другата страна продължаваха да смятат това за начало на общо нападение на западната войска.
Всичко предишния ден обаче всъщност беше само заблуждаващ ход на Хидейоши. Същинските приготовления — за изненадващото нападение на Шоню над Окадзаки — ставаха в Инуяма.
Замисълът беше да отвлекат вниманието на Иеясу, докато отрядите на Шоню настъпят по задни пътища и нанесат удар по неговата главна крепост.
Тази войска бе съставена от четири поделения: първото — шест хиляди начело с Икеда Шоню; второто — три хиляди, предвождани от Мори Нагайоши; третото — също три хиляди, възглавени от Хори Кютаро и четвъртото — осем хиляди на Мийоши Хидецугу.
Естествено, челните първи и втори отряд съставляваха главната сила на нападението. Бойците в тях бяха решени на победа или смърт.
Беше шестият ден от четвъртия месец. Двадесетте хиляди войници на Шоню изчакаха да се смрачи напълно и тръгнаха от Инуяма при най-строга тайна. Знамената им бяха наведени надолу, а копитата на конете — увити с парцали. Яздиха през цялата нощ и посрещнаха утрото при Моногуруидзака.
Мъжете ядоха от припасите си и спряха за кратка почивка, после продължиха и се разположиха на стан при село Камиджо. Оттам пратиха група разузнавачи до крепостта Отеме.
От по-рано Шоню бе изпроводил при началника на крепостта Морикава Гонемон предводителя на Сините чапли, Сандзо. Тогава този обеща да измени на Иеясу, но сега, просто за да е сигурен, господарят прати Сандзо отново.
Шоню вече бе навлязъл дълбоко в земите на врага. Войската с всеки изминат час наближаваше главната крепост на Иеясу. Там, разбира се, отсъстваха и господарят на укреплението, и всичките му пълководци и войници, отишли да се сражават при връх Комаки. Сега Шоню щеше да насочи своя смъртоносен удар срещу един пуст дом — родната област на рода Токугава се бе превърнала в подобие на празен пашкул.
На началника на крепостта Отеме, който се готвеше да премине от страната на Иеясу на тази на Шоню, Хидейоши вече беше обещал владения на стойност петдесет хиляди крини ориз.
Портите на укреплението бяха отворени и предводителят на защитниците сам излезе да посрещне своите нови съюзници. Поведе ги напред към вътрешността. През време на стария шогунат самурайското съсловие съвсем не беше в завидно положение. Също и при управлението на Иеясу много от подчинените му господари и служители не само се сражаваха в битки, но и работеха по полето, копаеха нивите и вършеха друга черна работа, за да се прехранват. Ядяха студен ориз и проста каша. Най-сетне, след толкова
